Епидемиологично наблюдение на ротавирусната инфекция
Понастоящем ограничените лабораторни вирусологични изследвания на пациенти с остри чревни инфекции и липсата на установена информация зачестотата на ротавирусната инфекцияв страната не позволяват да се организира подходяща система за епидемиологичен надзор.
Следователно наблюдението се свежда до ретроспективен епидемиологичен анализ назаболеваемосттапри деца и възрастни с AII с небактериална етиология.
Оценява се вътрегодишната динамикана заболеваемостта от ротовирусна инфекция, като се обръща внимание на сезонността и се определят: време на риск, рискови групи, рискови зони. Също така, в периода на подобряване на системата за епидемиологично наблюдение на ротавирусната инфекция, е необходимо да се проведат целеви вирусологични изследвания на пациенти с остри чревни инфекции. Като се има предвид цената на изследванията и възможността за провеждането им в малък брой лаборатории, препоръчително е да се ограничим до изследване на малки деца (рискови групи) и проучвания по време на сезонното покачване (време на риск).
При поставяне надиагнозата на ротовирусна инфекциясе вземат предвид клиничните симптоми на заболяването и епидемичните предпоставки. От значение е зимната сезонност на заболеваемостта, нейният групов характер, както и липсата на положителни резултати при конвенционалните бактериологични изследвания за чревната група микроорганизми.
Диагнозата ротавирусен гастроентеритсе потвърждава чрез откриване на ротавируси в изпражненията чрез различни методи. Лабораторната диагностика се основава на откриването на вируса в изпражненията през 1-вата седмица от заболяването (електронна и имуноелектронна микроскопия, както и методът на инфекция на клетъчни култури), специфични антитела и повишаване на техния титър в кръвния серум на пациенти и реконвалесценти (използвайки реакции на неутрализация (RN),инхибиране на хемаглутинацията (ITHA) и фиксирането на комплемента (RCC)).
Първата пробаот серума на ротовирусен гастроентеритсе взема през първите 3-4 дни от заболяването, втората - 2 седмици след заболяването и по-късно.