Епископът митрополит Варсонуфий трябва да познава всяка енория от своята епархия
Решенията на Светия Синод позволяват да се говори за значителни промени в живота на Църквата на територията на България. Разделянето на редица големи епархии и създаването на нови епархийски управления не само в областните центрове, но и в градовете с областно значение значително променя картината на църковно-административното деление.
— Ваше Високопреосвещенство, през май Светият Синод реши да отдели две нови епархии от Саранска епархия - Ардатовска и Краснослободска. С каква цел? Как виждате задачите на новите епархии и техните управляващи епископи?
„Нашата задача е да развиваме мисионерска, благотворителна, младежка, катехизическа и педагогическа дейност в деканати и енории, а това изисква повишено внимание на епархийския архиерей към всяка енория, към всеки деканат. Невъзможно е един епископ, който управлява триста енории, да извършва и контролира всичко това. Имаме нужда от по-активна работа на епископа с енориите и за целта решихме да открием две нови катедри.
Нашата мечта, нашата задача е да отворим такъв брой храмове, че енорията да обедини хиляда души. Днес в България имаме средно една църква на всеки 10 000 души. Това е неефективно, много е трудно да се организира пълноценен енорийски живот. Когато пристигнах в Саранск, хиляди души се молеха едновременно в църквите на града. Днес в нашия град са построени нови църкви, а на големи празници в тях се молят по 10 000 души едновременно. За двадесет години стадото се е увеличило десетократно. Подобно е положението и в други епархии.
За мен този проблем е решен. Например, откъде да взема моите иподякони? Само от неделяучилища! Децата се учат, растат, водим ги пред олтара. Мина малко време и вече имаме 10-15 кандидати за иподякони, училища и семинарии. Без тях няма да можем да запълним овакантените свещенически места. Затова трябва да развием тази работа. В Мордовия раждаемостта е ниска, всички деца са буквално разграбени. Ако Църквата не възпитава младите, няма да имаме бъдеще. И с този подход имаме бъдеще, сигурен съм.
— Вашето решение за разделяне на епархията може ли да се разглежда като един вид призив към други епархийски епископи? Ще продължи ли този процес, мислите ли?
- Мисля, че ако нашият пример е успешен, защо не? Имаме огромни територии. И се случва от единия край на епархията до другия и хиляда, и две хиляди километра. Това, разбира се, много затруднява работата им. Трудно е, понякога невъзможно, да се посети всяка енория. Освен това имаме и възрастни епископи… Мисля, че да: нека погледнат по-отблизо нашия опит. Ако те искат да направят същото, ние ще ги подкрепим.
—Новите епископи получиха епархии за около сто енории. Правилно ли разбирам, че това се основава на вашия опит в епархийското управление. Или не е въпрос на количество?
– Ако един епископ посети 50–60 енории за една година, то след две години той ще може да посети всички енории на своята епархия. Не минавайте, минавайки, а именно да дойдете и да служите. Много е добре да посещавате всички енории веднъж на две години. Мисля, че в една епархия може да има по-малко от 100 енории, тогава работата ще бъде още по-ефективна. Колкото повече епископът общува с духовенството и енориашите, толкова по-добре ще бъде за него.
До 2030 г. в Саранска епархия ще има повече от четиристотин енории. Това е съвсем реалистично и ще имаме около две хиляди души за единенория, и когато хората станат църковни, може би ще излезем до хиляда. Тогава енорийските свещеници ще познават енориашите по очите, ще познават техните немощи и проблеми и ще им помагат. И когато имаме 10 000, той не познава никого, освен малка шепа хора. За ефективно управление ограничението е 150 енории. И когато има 500 и повече енории, не знам как да ги управлявам. Формално, разбира се, е възможно, но реално никой не познава владиката лично, само по телевизията, може би го виждат. Какво е сърцето му? Как съчувства на паството си? Хората трябва да са добре дошли за него и той трябва да им бъде като баща... При малък брой енории това е реално. Добро семейство се получава чрез живот според Евангелието. Това е общност, обединена в молитва и в добри дела. Единството на Църквата и народа е много важно сега. Когато епархиите са малки, ще бъдат по-просветени.
— Как виждате административната система на новите епархии? Всеки от тях ще има ли пълноценна епархийска администрация или все пак някои от функциите ще бъдат централизирани?
– Комисията на Междусъборното присъствие по църковно управление и прилагане на механизмите на съборността в Църквата, която ръководя, проучва този въпрос. Сега разработваме подходи, проучваме мнения. Разбира се, бих искал да има център, който да организира и координира дейността на всички епархии на територията на една област. Мисля, че митрополитът трябва да събира епископите на съвместни срещи и да обсъждаме въпроси, които касаят цялата административна територия. По-добре е, когато обсъдим всичко заедно. Но в същото време всеки управляващ архипастир трябва да има авторитет, всеки епископ трябва да бъде независим.
— С други думи, получава се един вид столичен квартал ...
— Дълго време църковно-административните граници вобщо взето съвпадали с държавно-административните.
—Сега няколко епископи са послушни на Майката Църква в един регион. Ясно е, че губернаторът трудно поддържа равни отношения с всички, без преференции. Как ще се изгради координация с държавните органи?
- Такава координация трябва да има, това е желанието на самите власти. Чудех се как се чувстват по въпроса. Те също смятат, че трябва да има център, с който да се изграждат връзки и да се решават общи проблеми за този регион. Мисля, че ще изработим такава разпоредба и тя ще бъде представена на Светия синод. И тогава можете да направите корекции, ако е необходимо. Това са проблеми на управлението. Знаем, че в Гърция град Солун е разделен на три епархии и няма проблеми. Трябва да доближим нашия епископ до хората. Когато един епископ служи, общува с хората, сред паството се създава съвсем друго настроение, духовният живот е във възход. И след заминаването на епископа от енорията, дискусията продължава цяла година, хората си спомнят, подготвят се за нова среща.
България има голяма територия и много малко епархии, малко епископи. Трябва да помислим за това. И патриархът, и Светият синод смятат, че ще бъдат взети съответните решения. Важно е тези документи да са приложими не само за Москва и големите региони, но и за села и малки градове.