Етноцентризъм - Голямата енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 2
етноцентризъм
Възниква естествен въпрос: отрицателно или положително явление в живота на обществото е етноцентризмът. Трудно е да се отговори ясно и недвусмислено на този въпрос. [16]
Нека разгледаме функционално целесъобразните свойства на етноцентризма. [17]
Първо, подобно абсолютизиране на етноцентризма лишава хората от необходимата степен на самокритичност: прекалено ентусиазираната оценка на собствената култура не позволява да се видят положителните страни на друга култура, да се видят пропуските в културата на собствения народ. [18]
Говорейки за значителната роля, която играе етноцентризмът в процесите на групова интеграция, в обединяването на членовете на групата около определени културни модели, трябва да се отбележи и неговата консервативна роля и отрицателно въздействие върху развитието на културата. Всъщност, ако нашата култура е най-добрата в света, тогава защо трябва да подобряваме, променяме и още повече да заимстваме от други култури. Опитът показва, че подобна гледна точка може значително да забави процесите на развитие, протичащи в общество с много високо ниво на етноцентризъм. Пример за това е опитът на нашата страна, когато високото ниво на етноцентризъм в предвоенния период се превърна в сериозна спирачка за развитието на културата. Етноцентризмът може да бъде и средство срещу промените във вътрешната структура на обществото. [20]
В „Расовата борба” Гумплович въвежда понятието етноцентризъм, което по-късно е развито от Съмнър и включено в концептуалния апарат на социологията. Натурализмът и вулгарният материализъм, присъщи на концепциите на Гумплович, се отхвърлят в повечето съвременни социологически теории. [21]
С риск от опростяване и преувеличение (и етноцентризъм. [23]
Това представяне обикновено се слива сетноцентризмът и егоцентризмът на различни ние-групи, още в древността са действали не само като емоционална реакция към непознат, което също е характерно за поведението на животните, но и като идеология. [24]
Социологическите концепции, приложими към етническите конфликти на универсално ниво, са етноцентризъм, групови бариери и преразпределение на ресурси. [25]
Втората цел е да се възпитат у учениците умения за научен анализ, безпристрастен научен подход към проблемите без нотка на етноцентризъм и без бремето на минали заблуди, които неизбежно възникват при обикновения поглед върху социалните явления. [26]
Без съмнение признаваме, че моногамните бракове са по-добри от полигамните, че младите трябва сами да си избират партньори и това е най-добрият начин за образуване на семейни двойки, че нашето изкуство е най-хуманно и благородно, докато изкуството, принадлежащо към друга култура, е предизвикателно и безвкусно. Етноцентризмът прави нашата култура стандартът, спрямо който измерваме всички други култури: според нас те ще бъдат добри или лоши, високи или ниски, правилни или грешни, но винаги във връзка с нашата собствена култура. [29]
Групите не само трябва да установят определени граници, но също така трябва да убедят своите членове, че признават тези граници за важни и необходими. Етноцентризмът обикновено развива у индивида вяра в превъзходството на неговата група и в недостатъците на другите. Значителна роля за възпитанието на такова убеждение играе патриотизмът, който ни казва, че отслабването на националния суверенитет чрез международно споразумение може да бъде фатално. [тридесет]