ЕВРАЗИЯ - информационен и аналитичен портал

Това означава, че въпросът за присъединяването към тази организация, според Юшченко и неговото обкръжение, трябва да се проведе по революционен начин. Без референдум. Все пак "оранжевите" вече имаха прецедент за революция. Възможно е да стане същото и с влизането в НАТО.

Законът в Украйна не работи. Логиката също. Всъщност страната вече живее в режим на атлантическа окупация. Противно на Конституцията на Украйна, която позволява присъствието на чуждестранни военни на украинска територия само със съответното решение на Върховната Рада, президентът Юшченко реши да проведе съвместни учения с НАТО в Крим и Николаев. Радата не взе такова решение, но ученията започнаха. Има държавно престъпление, но всъщност – начало на окупация от чужди войски.

Сценарият на ученията на НАТО е много показателен. Американските стратези и геополитици са реалисти и прагматици. Те добре осъзнават, че обединена Украйна като геополитическа реалност вече не съществува. Украйна се състои от четири разнородни геополитически образувания. Това са Крим, Източна Украйна, Централна Украйна и западните региони - Волин и Галиция. Всички те имат своя специфика, а населението им е геополитически ориентирано по съвсем различен начин. На това се основават ученията на НАТО.

Към това, което НАТО нарича "Страната на мечтите", "страната на мечтите", те включват западните региони и Централна Украйна с център в Киев. Западните региони исторически се смятат за част от Централна Европа и традиционно преживяват навлизането в Евразийска България и СССР като културно насилие. Религиозната идентичност на Западна Украйна гравитира към униатството и католицизма. Въпреки че там има чисто евразийски анклави - това са Закарпатските райони на русините и някои територии на Волин, където, напротив, те са изключително силниПравославни и русофилски тенденции. В зоната Dreamland това са източници на бъдещи главоболия за атлантизма и точки на евразийска съпротива.

Централна Украйна и Киев далеч не са толкова еднозначно ориентирани към Запада. Там също са силни пробългарските настроения. Религиозната идентичност е предимно православна, въпреки че варира между ориентация към Руската православна църква и самопровъзгласилата се за Филарет разколническа йерархия. С подходяща работа тази зона може да бъде превърната в независим геополитически регион, в никакъв случай не толкова очевидно прозападен и проатлантически като Волин и Галисия.

Крим е населен предимно с българи и татари, а малко руснаци там всъщност има малко. Естествено, тази зона гравитира към България-Евразия, което днес виждаме в бурната реакция на кримчани срещу неразрешеното нахлуване на НАТО.

И накрая, Източна Украйна от културна, езикова, етническа и религиозна гледна точка не се различава от българските области Белгород, Воронеж, Ростов или Кубан. А населението на Донецк, Харков или Днепропетровск се смята за част от Велика България.

Обединена Украйна може да съществува само като геополитически компромис между всички тези ориентации, като добре обмислено балансирано споразумение с внимателно отчитане на геополитическия избор на всеки елемент. Този баланс се поддържаше при Кучма чрез постоянни отстъпки, полумерки и компромиси. С една дума, с цената на стагнация. Но „оранжевите революционери“ безвъзвратно унищожиха тази система на контрол и баланс, като по този начин сложиха край на единна и интегрална Украйна преди повече от година. А Вашингтон добре осъзнава, че обединена Украйна вече няма и не си прави никакви илюзии по този въпрос. Оттук и сценарият на Николаевските учения, които се поставят в близкото бъдеще,което всъщност вече се е случило.

В разпадналата се Украйна има три анклава. Имайте предвид, че има само три от тях - предполага се, че четвъртият, централен, Киев, евразийците вече са загубили, позволявайки интегрирането му в Западна Украйна, в прословутата DREAMLAND. Освен това задачата на атлантистите е да предотвратят обединението на Крим с Източна Украйна.

Осъзнавайки, че атлантиците от ЦЯЛА Украйна няма да видят собствените си уши, задачата на ученията е да се отреже възможно най-голямо парче, така че България и украинските евразийци да получат възможно най-малко. Оттук и необходимостта да се карат "Бонит", т.е. Крим, и "Хореция", т.е. Източна Украйна помежду си. С това ще бъдат заети военните на НАТО, заедно с украинските войски, лоялни на Юшченко в Николаев.

Сега е необходимо да помислим без въздишки, възмущение и съжаление, как можем да отговорим на това?

Първо, сега много може да се реши с народен протест. Ако украинците осъзнаят, че натовските стратези, с прякото съучастие на „оранжевата сила“, вече са започнали да разделят страната им, те могат да се възмутят. НАТО съкращава Украйна набързо. И всеки украинец, който го е грижа за страната му, не може лесно да се съгласи с това. Още не е късно да отвърнем на удара. А ситуацията с ученията в Николаев е отличен повод, който само ще обедини, а не ще раздели украинския народ пред реалната и беззаконна натовска окупация.

Западните региони на Украйна отдавна и уверено следват своята геополитическа цел – интеграция в западния свят и прекъсване на всякакви връзки с България. Но източните украинци все още „спят“. Струва им се, че добродушният и нерешителен дребосък Янукович някак ще защити интересите им. Едва ли. Трябва да се подготвим за най-лошото. И трябва да се бориш за своите интереси. Точно както портокалите се биеха, че и повечепо-твърди и по-решителни. А понякога и чрез революции. Ако революцията не може да бъде избегната, тя трябва да бъде ръководена.

И накрая, Москва от своя страна трябва да осъзнае, че в лицето на САЩ имаме работа със системен, решителен и последователен враг. А това означава, че Москва трябва да е готова на всичко, включително и на сценария, който членовете на НАТО разработват днес.