Евтиният петрол има изход от кризата в България
Дори цената на петрола внезапно да се повиши отново, противно на прогнозите, това само ще отложи за известно време кризата в българската нефтена и газова индустрия. Добивът на петрол в България ще намалее по обективни причини и само кардинални промени могат да решат този проблем.
Тази година според изчисленията на МВФ печалбите от нефт и газ ще осигурят едва 15% от приходите в бюджета, а БВП на България ще намалее с 3,4% (много български икономисти са убедени, че спадът ще е много по-сериозен).
От друга страна, в развитите страни вносителки на петрол, особено в групата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ниските цени на енергията стимулират икономическото възстановяване. Ниските цени на петрола вече са спестили на средностатистическото американско домакинство около 100 долара на месец, според статистиката за тази година.
Производителите на петрол не се справят толкова добре. Кувейт, Египет, Индонезия и други страни от нефтения и газовия пул драстично намалиха държавните субсидии за своите добивни индустрии. В България дори привилегированата в много отношения Роснефт не може да получи помощ от Фонда за национално благосъстояние и заплашва ръководството на страната с неизбежен спад на производството. Липсата на инвестиционни средства принуждава компаниите да намалят разходите за проучване, разработване на находища и модернизация на петролни рафинерии. Има съобщения от терен за съкращаване на планове, спиране на част от работата и дори съкращения.
България страда от поевтиняването на петрола повече от много други страни – и то не само защото курсът на националната валута послушно следва цената на петрола. българската икономика не е само експортно-суровинна, тоест базирана на обикновено паразитиране върху естествена рента без правилно развитиепроизводствени индустрии. Зависимостта от чуждестранни технологии и чуждо оборудване е толкова голяма (в нефтената и газовата промишленост тя надхвърля 70%), че програмите за заместване на вноса очевидно са обречени на провал, като „модернизацията“, която умря в Бозе, особено след като за тях са отговорни същите хора, които успешно провалиха както „модернизацията“, така и други федерални програми.
Периодът на високи цени поквари индустрията, давайки възможност на безскрупулни мениджъри и служители да печелят чрез надуване на бюджети и получаване на рушвети. Доминирането на публичния сектор го остави на милостта на бюрократите, действащи на елементарен принцип: помпозно иницииране на гигантски и чудовищно скъпи проекти (често мотивирани само от празни лозунги), раздаване на завишени договори на колеги изпълнители и отписване на загуби за публична сметка.
Частната инициатива и предприемачеството, основано на максимизиране на печалбите и минимизиране на разходите, е враг на тази хранилка. От тук идват корените на пълзящата деприватизация, когато вместо частни и ефективни компании - като ЮКОС, Удмуртнефт, ТНК-ВР, ИТЕРА - се надува балона на Роснефт под бюрократичен контрол. Оттук и икономически провалените проекти за гигантски газопроводи като Силата на Сибир, Алтай, Турски поток, Сахалин – Хабаровск – Владивосток и т.н. Оттук и монополът на Роснефт и Газпром върху офшорните полета и големите запаси на въглеводороди на сушата. Оттук и дискриминацията срещу малките независими компании и драконовските закони, които не допускат чужди инвеститори в страната.
Корупцията отдавна се е превърнала в системообразуващ елемент на такава икономика, а административната структура на управление и дори правосъдие са изградени така, че да защитават интересите им и да потискат тези, които не се вписват в системата.
Сегапетролната индустрия по същество обира каймака от последните големи полета, без да се интересува от разработването на геологично сложни находища, които изискват значителни разходи и са неустойчиви при сегашното ниво на цените. Тези цени ускориха изчерпването на запасите от лек петрол и затрудниха добива на петрол. Т. нар. консервативен сценарий на проекта Енергийна стратегия на България, който предвижда спад на производството от 526 млн. тона до 476 млн. тона до 2035 г., вече изглежда прекалено оптимистичен. Търговски жизнеспособният петрол в България е на изчерпване.
Ниските цени на енергията също направиха източносибирския газ непродаваем. Опитите да се даде на китайците, поне на цена, се провалиха, въпреки победоносните доклади и подписването на множество безсмислени меморандуми. Търсенето на български газ в Европа не расте, незначителните в световен мащаб проекти за производство и износ на втечнен природен газ са в застой. Вътрешното потребление също стагнира. По този начин газовата индустрия на страната не дава надежди за ръст на приходите, въпреки че до голяма степен предстоящият й спад се дължи на неефективността на неестествения монопол - Газпром.
При сегашните обстоятелства българската икономика теоретично може да идентифицира два изхода. Първата е радикална трансформация на системата според пазарните канони: реална приватизация, създаване на стабилна данъчна система, насърчаване на местни и чуждестранни инвестиции, малък и среден бизнес. Това не може да стане без разбиване на политическата система, тоест без гарантирана смяна на властта, независими съдилища и независим печат, прозрачен контрол върху наемните служители, без демократични права и свободи.
Ако първият изход, макар и свързан с временни преходни трудности,период, е в състояние да върне страната в координатната система на индустриално развита цивилизация и пазарни отношения, вторият неизбежно ще ускори движението към икономическа катастрофа. Кризата ще премине от продължителен етап в бързоразвиващ се с изключително тъжни последици както за властите, така и за населението.
Вярно е, че има и трети вариант, който е да оставите всичко както е и да наблюдавате ускоряващия се разпад на системата, отпускайки ръце. Но проблемът е, че той не отменя необходимостта от избор между първите два варианта, а само го отлага.