Езикови особености на разговорната реч
· Интонация и произношение
В ежедневната разговорна реч, за която устната форма на реализация е единствената възможна, интонацията играе изключително важна роля. Във взаимодействие с лексиката и синтаксиса той предава дълбоки чувства на сърцето, най-фините емоционални състояния на душата, силата и слабостта на говорещия, придружавайки забележките на общуващите с резки повишения и спадове на тона, "разтягане" на гласни, удължаване на съгласни, паузи, промени в темпото на речта, както и в нейния ритъм.
Речник
Основната част от лексиката на разговорната реч (както и книжната) еобща лексика.
Общата лексика са стилистично неутрални думи, които формират основата на речника. Като част от общия речник има: 1)значими неутралнидуми(време, бизнес, работа, човек, къща, ръка, върви, червено, дъжд)и 2)незначещидуми(такива, означава, като цяло, тук; какво, как, къде, кога, да, не), често действащи като средство за семантична връзка или подчертаване на твърдения.
Емоционалното напрежение, присъщо на разговорната литературна реч, ярката изразителност се постига чрез използване на разговорна лексикаРазговорна лексика - това са думи, които имат леко намалено (в сравнение с неутралната лексика) стилистично оцветяване и са характерни за разговорния стил, т.е. за устната форма на книжовния език.
Разговорният речник може да бъде разделен надве основни категории :ежедневно-разговорен речник инародно-разговорен речник.
Като част отежедневната разговорна лексика се отличава неутрален разговорен, експресивен и приятелски познат речник.Неутрално-разговорнаталексика съставлява "горния" слой на разговорната лексика. Това включва думи от ежедневната комуникация, предимно със специфична (констатираща) семантика, "директно" назоваване на предмети, действия, без емоционално експресивни оценки:пет(оценка),прасенце(монета),говорете(говорете),електрически влак(електрически влак). Сред думите с подобна констатираща семантика има няколко групи:
а)ситуативно-оказионални имена- обозначения на предмети, явления, обусловени от ситуацията (създадени за този случай според моделите, налични в езика):щипки, щипки, щипки, държачи, кукички
б)думи с много общо, широко значение(т.нар. всезначещи думи), които се конкретизират само от ситуацията на речта:нещо, нещо, въртележка, музика, магданоз, бандура, бизнес, глупости, глупости, пайове, играчки). Например: Просто не мога да разбера това нещо, т.е.: „Просто не мога да разбера как (телевизор, прахосмукачка, пералня) работи.“Тези думи могат да означават всякакви понятия и дори цели ситуации, ако са добре познати на участниците в диалога;
в) думи, образувани според специфични разговорни модели на "семантично свиване"(съкращения), т.е. комбиниране на две или повече думи в една:вечерен вестник -вечерен; спешна помощ -линейка; курс по чужда литература -в чужбинависша математика -кула; дипломна работа –диплома.
Експресивна лексика- думи с емоционално-оценъчен компонент на значението, отразяващи отношението на говорещия към реалността:нещастно лице, руса, бюрокрация.Трябва да се отбележи, че експресивното оцветяване на ежедневните разговорни думи остава в рамките на спокоен „дом“разговор, оживен разговор на близки хора, протичащ в спокойна атмосфера. Разговорният речник се отличава с повишена експресия (вижте по-долу за повече информация).
Приятелската позната лексикае надарена с „мек“ израз на любезно отношение, игривост, самоирония и „мека“ ирония, оживено участие, ласка и др .; смекчават се негативните оценки, например:"Е, ти си свиня!".
Разговорната лексика са думи, които се отличават с ярко експресивно оцветяване, емоционална изразителност и в същото време сурова, рязко негативна оценка на лицата, понятията, предметите, явленията и действията, които обозначават. Като част от този лексикален слой са представени думи с най-разнообразен цвят - от груби до обидни:страхотно, магаре, пън, джаф, бърборене; производни образувания с афективни наставки, които придават на думата или израз на съчувствие, или рязко отрицателна, унизителна оценка:
Статусът на такива думи в момента е несигурен:
някои лингвисти смятат[9], че разговорната лексика е в периферията на книжовния език, други я извеждат извън книжовния език.
Фразеология
Битовият разговорен стил се характеризира с изобилие от разговорна фразеология. Това са: а)устойчиви изрази от разговорната и ежедневната реч:бос, да е, както и да е; б)разговорни фразеологични единици и фразеологични единици от жаргонен произход:касапин, сложете лапа, вкарайте в този бизнесв)се обръща от научната терминология:търкаля се по наклонена равнинаи др.
В разговорната реч синонимията на фразеологичните единици е широко развита:не в зъба с крак = не знам belmes = не бум-бум.
Морфология
1. Морфологичните особености на ежедневната разговорна реч се проявяват предимно в самия набор от части на речта. И така, можем да отбележимлипсата в разговорната реч на причастия и герундии, кратки прилагателни, намаляване на дела на съществителните, увеличаване на дела на частиците.
2. Разговорната реч е не по-малко своеобразна при разпространението на падежните форми. Типично е напримерпреобладаването на именителния падеж :Къща с обувки/ къде да излезем?Овесена каша/ виж // Не е изгоряла?
3.отбелязано е наличието на специална вокативна форма :Кат! Мамо!
4. За разлика от книжните стилове на книжовния език, многодуми, назоваващи вещество, могат да се използват в значението на "част от това вещество":двемляко,дверяженка.
5. В разговорната реч широко се използватсъкратени варианти на служебни думи, съюзи и частици:така че какво, ако само, както и съкратени варианти на съществителни:петкилограма портокал(срв. Neur .:килограмаov портокалov).
- Местоимения в разговорен стил
Местоименията са много популярни в съвременната разговорна реч. Тъй като са думи без лексикално значение, те попиват различни значения като гъба. Например думатанещо звучи смислено в устата на съвременните младежи, които в зависимост от ситуацията могат да показват положителни или отрицателни нюанси на значение:
– И какво? Говорили ли сте с нея?
- Това е нещо! (разговорът беше неуспешен)
– Е, как ви хареса филмът?
- Това е нещо! (много добър филм)
- Видях сестра си. Това е нещо (странно момиче,екстравагантен, различен от никого).
Характерна особеност на разговорната реч е и използването на местоимениетониепри обръщане (разпитване) на едно лице. Така че най-вероятно лекар ще се обърне към пациент по време на обиколка в болница или възрастен към дете. Ние в смисъла на теб сме призивът на силния към слабия, любящия към любимия:
– Каксе чувстваме?
Синтаксис в разговорен стил
Разговорният синтаксис е различен. Горните условия за осъществяване на разговорната реч (неподготвеност на изказването, лекота на вербална комуникация, влияние на ситуацията) засягат нейната синтактична структура с особена сила.Основните синтактични характеристики на разговорния стилна речта включват:
1) преобладаването напрости изречения;
2) широко разпространено използване навъпросителни и възклицателни изречения;
3) използването наизречения(Да. Не.);
4) използването нанепълни изречения, така наречената „нарязана реч“ (Това е рокля / никъде. Не / изобщо нищо / ако е с колан);
5) в синтактичната конструкция на разговорната реч са разрешенипаузи,причинени от различни причини (търсене на правилната дума, вълнение на говорещия, неочакван преход от една мисъл към друга и т.н.), повтарящи се въпроси, повторения.
Тези синтактични характеристики в комбинация с експресивен речник създават специален, уникален вкус на разговорната реч.
Невербални средства за комуникация в разговорната реч
Спокойната атмосфера, директният контакт със събеседника позволяват максимално използване на жестове и изражения на лицето в речта. Ролята на жестовете, изражението на лицето (особено погледа) в разговорната реч е голяма: включвайки се в изявлението илидействайки като независима реплика, те, замествайки думи или изречения, носят голям семантичен и експресивен товар.
Обобщаваща таблица на разновидностите на българския книжовен език: