Езикът е вторична, естествена, многоизмерна, динамична система
Концепцията за функцията на езика, тоест за какво използваме езика, е много важна от философска гледна точка. Сложността на обсъждането на функциите на езика е следната: начините, по които езикът се използва, са толкова разнообразни, че нито една класификация не може да се счита за пълна и задоволителна. Отделните функции на езика са строго противопоставени една на друга, докато други могат да се комбинират, тоест да се реализират в един и същи речеви акт.
Проблемът с езиковите функции отдавна привлича вниманието на учените. Общият брой на функциите в различни произведения е голям. Въпреки това не винаги е възможно да се идентифицират две подобни функции, споменати в различни произведения и наречени по различен начин, тъй като причините за една или друга класификация не винаги са очевидни. Затова ще се докоснем до основните функции на езика. Основната функция на езика екомуникативната, освен това в много науки и направления езикът се разглежда изключително от тази гледна точка.
Останалите две функциикогнитивна(когнитивна) иекспресивна(емоционална) се основават на разбирането на езика като елемент на себеизразяване.
В когнитивната функция езикът изразява умствената дейност, тоест дейността на съзнанието.
В емоционалната функция езикът изразява чувствата и емоциите на човек.
Трябва да признаем, че тези функции не винаги са лесно разграничими, въпреки че и двете функции по принцип са съвместими с комуникативната.
Според Хумболт когнитивната функция се състои в формирането на мисли и представянето на факти. Експресивната функция е да изразява емоционални импулси и усещания. Комуникативната функция се реализира в общуването, спора и взаимното разбиране.
Други учени излагат повече характеристики:металингвистичен,настройка на контакт(фатичен) и други.
Немският психологКарл Бюлер(30-те години на ХХ век) идентифицира три функции на езика:
1.изразителен(съответства на говорещия),
2.апелативен(съответства на слушателя),
3.представител(съответства на обсъждания предмет).
Както знаете, представители на Пражкия лингвистичен кръг (Карцевски, Якобсон, Трубецкой) проявиха интерес към функциите на езика.
Роман Джейкъбсънизтъква 6 функции на езика.
1. Когато се инсталира на високоговорителя (изпращане на съобщение), функциятаemotiveсе изпълнява.
3. Инсталация върху посланието и неговата форма -поетична.
4. Инсталация върху езиковата система -металингвистична.
5.Приспособяване към реалността -референтно(денотативно).
6. Настройка за контакт със събеседника -фатична(настройка за контакт).
Ю.С. Степанов използва други семиотични принципи. Той разграничава 3 функции на езика:
Приведените данни показват, че въпреки продължителното изследване на проблема за функциите на езика, той далеч не е решен.
СИСТЕМА И СТРУКТУРА НА ЕЗИКА
Прогресивното развитие на научното мислене е следното: от просто описание на наблюдаваните факти до тяхната класификация и след това до познаване на дълбоките свойства на обекта и принципите на неговата организация. Специфична тенденция в науката на 20-ти век са системно-структурните изследвания: „Цялото съвременно научно познание в крайна сметка не е нищо повече от познание за структури и системи“, пише академик Капица
При изучаването на системите се разкриват връзки между елементи и чрез тези връзки се разкриват елементи, които са част от тази система.
Система–набор от взаимосвързани иелементи, подредени по определен начин, образуващи определено единство.
Структура–набор от стабилни връзки между елементи (форма на организация на елементи).
СИСТЕМА = СТРУКТУРА + ЕЛЕМЕНТИ
Промяната в структурата води до промяна в системата.
Съотношението на елементите в системата има различно тълкуване. Идеалистите се характеризират с абсолютизиране на структурата. Структурата е първичното явление, което създава система.
Материалистите вярват, че структурата е вторична спрямо елементите. Структурата е форма на организация на елементите. За обективно разбиране на елементите е необходимо да се изяснят структурните връзки между тях.
В.М. Солнцев разграничава следните видове системи
1.ПЪРВИЧНО И СРЕДНО
Обекти, явления, факти, отразяващи реалността на свойствата на реалността с помощта на съзнанието
2. ЕСТЕСТВЕНИ И ИЗКУСТВЕНИ СИСТЕМИ
Елементи и връзки И елементи и връзки
съществуват обективно формирани от хората.
независимо от човешкото съзнание.
МНОГОИЗМЕРНО И ЕДНОИЗМЕРНО
Разнородни елементи Еднородни елементи
свързани с разнородни отношения
отношения от определен вид.
неразделна част или
4. Системите също се делят на ДИНАМИЧНИ (развиващи се) и СТАТИСТИЧЕСКИ (неразвиващи се).
Езикът е вторична, естествена, многоизмерна, динамична система.
Езикова система–набор от езикови елементи на всеки естествен език, които са във взаимоотношения и връзки помежду си и образуват определено единство и цялост.
Всеки компонент на езиковата система не съществува изолирано, а в противопоставяне на други въз основа на неговата роля, тоест в светлината на неговото значение илифункционална релевантност.
В тесен смисъл системата е редовно организирана съвкупност от хомогенни езикови елементи на едно и също ниво, свързани чрез устойчиви взаимоотношения.
В широк смисъл езиковата система се разбира като редовно организиран набор от локални системи.
Идеята за последователност навлиза в лингвистиката постепенно.
Спорът за аналогия и аномалия (в Древна Гърция) е опит да се обясни многообразието на езиковите факти чрез действието на законите на логиката.
Заключението на всички беше идеята за системния характер на езика: "Всеки отделен елемент се проявява като част от цялото" - Хумболт беше първият, който формулира тази идея.
Ф. дьо Сосюр най-последователно защитава идеята за систематичен език: „Езикът е система, всички елементи на която образуват едно цяло, а значението на един елемент произтича само от едновременното присъствие на други.“
Бодуен дьо Куртене пише много за систематичния характер на езика.
Елементи на езиковата система
Несъмненодуматае елемент от езиковата система, тъй като цялата езикова система е създадена от думи като елементи, като в същото време думата може да се разглежда като система от семантични елементи и фонеми. Съединенията от думи могат да бъдат елементи на друга система.
Чрез релациите се определят елементите, включени в системата. Ако даден елемент не влиза в отношения с други елементи, това означава, че е извън системата. Например звуците извън езика нямат значение.
Характеристики на езиковата система:
1. Известна самостоятелност на езиковата система.
2. Нееднакво развитие на отделните части на езиковата система.
4. Отвореност на езиковата система - системата е не само това, което е в езика, но и това, което е възможно, включително неосъществената възможност (дефектна иизлишна парадигма).
5. Езикът като система от системи. Способността на езика да се адаптира към променящите се условия на околната среда, способността да се саморегулира.
1. Модел на ниво
2. Полев модел
3. Асоциативно-вербална мрежа
Модел– изкуствено създадено реално или ментално устройство, което възпроизвежда, имитира, обикновено в опростена форма, друго реално устройство за лингвистични цели.
Концепциятамоделиране, т.е. създаването на модели,възниква в структурната лингвистика през 60-те години на 20 век, когато идеите и методите на кибернетиката започват да навлизат в научната употреба.
Първите езикови модели са така нареченитемодели на ниво (стратификация).
Езиковите нива са част от език или подсистема на общата езикова система, всяка от които се характеризира с набор от относително хомогенни единици и набор от правила, управляващи тяхното използване и групиране в класове и подкласове.
Има следните основни нива на езика:
Свойствата за образуване на ниво се притежават само от онези единици на езика, които се подчиняват на правилата за съвместимост на нивата, т.е. те имат способността да влизат в синтагматични и парадигматични отношения само с единици от същото ниво.
Единиците от различни нива имат качествена оригиналност.
С единици от други нива на езика единица от всяко друго ниво влиза само в йерархични отношения.
Например: фонемите са включени в звуковите обвивки на морфемите, морфемите в думите, думите в изреченията.
Изречението се състои от фрази, фраза от думи, дума от морфеми, морфеми от звуци.
Групирането на езикови единици в рамките на нива (гласни и съгласни), морфеми, думи не са нивообразуващи.
Основната разлика между единици от различни нивае тяхното качествено своеобразие, което се проявява в необходимостта от съвместимост на нивата. В някои случаи единици от различни нива на езика, качествено различни една от друга, могат да съвпадат в една звукова форма.
Така, например, латинскотоi- повелителната форма на глагола, се превежда катоgo; във формата на изречение, морфема и фонема.
Идеята за организация на ниво става широко разпространена в средата на 50-те години. XX век, когато широко се обсъжда системата на организация на живитесистеми. В биологията концепцията за ниски и високи нива се свързва с идеята за развитие. В лингвистиката организацията на нивата предполага условното разпределение на по-ниските нива в резултат на разчленяването или сегментирането на езика. Действителното развитие на езика може да бъде обърнато. Езикът не се състои от нива в процеса на развитие, а е разделен на тях.
Първият модел на езика се появява през 1962 г. (на френскиEmile Benvinist).
ДУМА МОРФЕМА ФОНЕМА
Проблемът за моделирането е разгледан и от I.P. Распопов. Той постави в основатанивообразуващи единици.
1-2 морфонологични - звукови характеристики имат последствия на следващото ниво. Стресът може да раздели части на речта.
Значение на модела- визуално представя основните компоненти на езиковата система.
Посока на изследването от форма към съдържание.
ПОЛЕВ МОДЕЛ ИЛИ ФУНКЦИОНАЛНО-СЕМАНТИЧНО ПОЛЕ
В средата на 70-те години. се формира функционално-семантичен подход при описанието на моделите и правилата на езиковата система. Езикът започва да се изучава като система от системи или подсистеми, всяка от които съчетава няколко нива, всяко от които изпълнява определена семантична функция.
Въз основа на това A.V. Бондарко създаде полеви модел -функционално-семантично поле.
Функционално-семантичното поле е обединението на всички многостепенни езикови средства, които изпълняват една функция, тоест изразяват едно значение, едно значение.
Схематично това може да се представи по следния начин:
Ядро