Езопови басни

Езоп е бил писател на басни. Смятало се, че всички басни, които след това са били преразказвани по различни начини в продължение на много векове, са измислени за първи път от Езоп: за вълка и агнето, и за лисицата

Езоп
и гроздето, и за жабите, които питат за царя. Името му е толкова слято с думата "басня", че когато някой писател се заемеше да съчинява басни, той пишеше на книгата си: "Езоповите басни на такъв и такъв писател."

Езоп съчиняваше басни, защото беше роб и за да каже директно това, което смяташе, беше опасно за него. Това беше неговият алегоричен, "Езопов език". И за това как е бил роб, и на кого, и какво е станало от това, хората са разказвали много забавни истории.

Той беше, така да се каже, роб по природа: първо, той беше варварин, и второ, изрод. Той бил фригиец, от Мала Азия, а фригийците, според твърдото гръцко убеждение, били годни само за роби. А външният му вид беше следният: главата му беше като котел, носът му беше изпъкнал, устните му бяха дебели, ръцете му бяха къси, гърбът му беше гърбав, коремът му подут. Но боговете го възнаградиха с дар слово, остър ум и изкуството да съчинява басни.

Собственикът веднага побърза да се отърве от речния роб, а търговецът на роби Езоп поведе с партида други роби на пазара на роби на остров Самос. Започнаха да разглобяват пътния багаж, Езоп пита другарите си: „Аз съм нов тук, слаб, дайте ми онзи кош с хляб там“ - и посочва най-големия и най-тежкия. Изсмя му се, но даде. Но при първото спиране, когато всички ядоха хляб, кошницата на Езоп веднага стана по-лека, докато останалите роби имаха своите торби и кутии, тъй като бяха тежки, и останаха. Тогава стана ясно, че умът на изрода не е гаф.