ФИЛОСОФИЯ НА ТЕХНОЛОГИЯТА

Концепцията за технологиите. Технологиите като област на човешката дейност привличат вниманието на философите от дълго време. Мислителите на древна Гърция и Рим, Ренесанса, Новото време се обърнаха към разглеждането на теоретичните и философски проблеми на технологиите.

От 1960 г философските изследвания на техниката придобиват статут на самостоятелна философска дисциплина. Философията на технологията е едно от важните направления в състава на философското познание, насочено към систематично изучаване на технологията в исторически, цивилизационен, културен, методологически, антропологичен, морален, естетически и аксиологичен аспект. През 1970-те години Формулирана е програма в тази насока, която включва цялостно изследване на технологиите като един от най-важните фактори в развитието на човешкото общество.

Произходът на понятието "технология" се връща в дълбините на вековете. В терминологичен смисъл става дума за гръцката дума "techne", която има няколко значения, а именно: а) изкуство, умение да се прави нещо; б) инструмент, изработен от човек; в) устройство, предназначено да замени човешката работна сила, нейното умножаване, имащо собствена двигателна основа.

В съвременния смисъл "технология" в широкия смисъл на думата е:

- област на знанието, която действа като връзка между емпирично и теоретично познание;

- областта на човешката дейност (включително всички възможни средства и процедури), чиято цел е да промени природата в съответствие с човешките нужди;

- набор от умения, които съставляват професионалните характеристики на определен вид човешка дейност; човешко изкуство и майсторствозанимаващи се с тази дейност.

Историята на технологията може да бъде представена чрез три основни етапа: ръчни инструменти (инструменти); машини (на ниво механизация); автомати (машини на ниво автоматизация).

Първият етап се характеризира с такъв начин на свързване на човека и техниката в технологичния процес, при който човекът е материалната основа на технологичния процес, а инструментите само удължават и укрепват неговите работни органи. Работата има ръчен характер. Вторият етап се характеризира с факта, че машината става основа на технологичния процес, човек само го допълва със своите трудови органи, е негов технологичен елемент. Така трудът се механизира. И накрая, третият етап се характеризира със свободен тип връзка между човека и техниката. Преставайки да бъде пряка връзка в технологичната верига, човек получава условия за творческо използване на своите способности. Техниката от своя страна вече не е ограничена в своето развитие от физиологичните граници на човешкото тяло.

Насоченото прогресивно развитие и усъвършенстване на техническите средства и умения се нарича технически прогресТехническият прогрес включва редица качествени преходи: 1) неолитна революция (преход от присвояваща икономика към произвеждаща); 2) индустриалната революция от края на 18 век. (преход към едро машинно производство); 3) съвременна научно-техническа революция (интеграция на науката и технологиите, създаване на автоматизирани системи и информационни технологии).

Необходимо е да се прави разлика между техническия и научно-техническия прогрес. Първото понятие е по-широко и характеризира човечеството на всички исторически етапи от неговото развитие.Научният и технологичният прогрес е единен, взаимозависим,прогресивно развитие на науката и технологиите.

Социално-културният тип общество, чието основно ядро ​​е култът към науката и технологиите, се нарича техногенна цивилизацияТехногенната цивилизация се характеризира с отношение към иновациите и присъщата стойност на прогреса, обосновката за активния статус на човека в природата, който се разглежда само като пасивен материал за утвърждаване на човешката сила.

През 20 век става очевидно, че техногенната цивилизация освен положителни аспекти (подобряване на начина на живот, повишаване на производителността и др.) носи и редица негативни последици (екологични, антропологични, духовни кризи и др.). В зависимост от аксиологичните акценти на съвременната философия на техниката се обособяват два основни подхода: техницизъм и антитехницизъм.

Техницизмът е представен в понятията технологичен детерминизъм (теории за постиндустриалното и информационното общество) и технокрация (теории, според които властта в обществото трябва да принадлежи на техническите специалисти като носители на прогреса).

Развитието на технологиите в съвременния свят все повече показва своя двойствен характер. От една страна е невъзможно да си представим развитието на човечеството без технология, а от друга страна технологията е сила, която може да причини най-негативните последици. Човечеството е изправено пред необходимостта от решаване на проблемите на световния ред: замърсяване на околната среда с промишлени отпадъци; необратимо изчерпване на природните ресурси; дисбаланс в демографските процеси; опасността от радиоактивна катастрофа и др. Всичко това ни кара да се замислим за целите и перспективите на техническото развитие, за мерките за евентуалното му ограничаване.

Глобални проблеми на нашето време.Глобални проблеми на нашето време - системавзаимосвързани проблеми в планетарен мащаб, породени преди всичко от човешката дейност и с необходимостта от цялостното им решаване с усилията на цялата световна общност.

Глобалните проблеми се характеризират с: наличие на планетарен характер; заплахата от деградация и смърт на цялото човечество; необходимостта от колективна солидарност на държавите и социалните движения на хората за разрешаването им; необходимостта от бърза реакция и ефективно решаване на глобални проблеми и др.

Глобалните проблеми могат да бъдат класифицирани в следните групи:

- група от неотложни политически проблеми, която включва предотвратяването на военни действия между държавите с използване на оръжия за масово унищожение, преустановяване на производството на ядрени, химически и бактериологични оръжия; наскоро проблемът с предотвратяването на международния тероризъм.

- екологична група от глобални проблеми, свързани с унищожаването на естествената основа за съществуването на световната цивилизация: замърсяване на въздуха, замърсяване на водата, ерозия на почвата, унищожаване на озоновия слой на планетата и др.

- проблеми на снабдяването с ресурси за настоящите и бъдещите поколения хора: проблеми с храната, енергията, проблеми с рационалното използване на изчерпващите се минерални, водни и други природни ресурси.

- проблемите на преодоляването на изостаналостта на повечето страни от "третия свят", премахването на съществуващата разлика между нивата на икономическо развитие на тези страни и най-богатите страни в света, проблемите на премахването на неграмотността, запазването на културното наследство в слаборазвитите страни.

Изследването на причините за такъв мащаб се свързва с появата още през 60-те години. 20-ти век редица международни, държавни и неправителствениорганизации („Институт за проблемите на бъдещето“, „Институт за наблюдения на състоянието на света“ и др.). Засиленото обществено внимание към глобалните проблеми обаче се свързва с дейността на Римския клуб и неговия манифест за колективна глобална отговорност (А. Печеи „Човешки качества”). Под егидата на този клуб бяха представени доклади като „Границите на растежа“ от Д. Медоуз, „Човечеството на кръстопът“ от М. Месарович, Е. Пестел, „Ревизия на международния ред“ от Й. Тинберген, „Отвъд ерата на отпадъците“ от Е. Ласло.

Теоретичната дейност на Римския клуб включва широк спектър от конкретни научни разработки, които послужиха като тласък за появата на такова ново направление на научни изследвания като глобално моделиране и общофилософски разсъждения за човешкото съществуване в съвременния свят, ценностите на живота и перспективите за развитие на човечеството. Работа в областта на глобалното моделиране, изграждане на първите компютърни модели на света, критикуване на негативните тенденции на западната цивилизация, развенчаване на технократския мит за икономическия растеж като най-ефективното средство за решаване на всички проблеми, намиране на начини за хуманизиране на човека и света, осъждане на надпреварата във въоръжаването, призоваване на световната общност да обедини усилията, да спре междуетническите конфликти, да запази околната среда, да подобри благосъстоянието на хората и да подобри качеството на живот - всичко това е положителната страна на Римския клуб, която привлече вниманието на прогресивни учени, политици, държавници.

Глобалният характер на проблемите породи различно отношение към науката и технологиите и перспективите за тяхното по-нататъшно развитие, т. нар. технокрация и технопесимизъм. Представителите на първото направление дават приоритет на научно-техническия прогрес и неговото въздействие върхусоциален живот (Т. Веблен, Д. Бел, А. Тофлър, Д. Несбит и др.). Вторият – естеството и мащабът на глобалните проблеми се свързват с научно-техническия прогрес и предлагат алтернативни проекти (Г. Маркузе, Д. Медоуз, П. Гудман и др.), към тях се присъединяват „зелените” движения, „антиглобалистите” и др.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: