Функции за управление на комуникацията

Управлението на комуникацията включва традиционни функции за управление с определени подобрения, например:

-поставянето на цели е свързано с мисията, стратегическите цели и целите за развитие на организацията;

-планирането се осъществява на базата на аналитични изследвания на резултата и обратна връзка;

-Организацията предполага прогресивен стил на управление - ориентиран към личността, насочен към освобождаване на творчески потенциал, корпоративност и синергия на действията на всички служители;

-мотивацията се определя от настройките на комуникатора и е сериозен стимул за реакцията на реципиента:

-контролът и оценката на резултатите се различават по това, че се извършват не само от ръководителите на организацията, но и от целевите аудитории, интересуващи се от нейната дейност, вкл. средства за масова информация.

- Спецификата на комуникационния мениджмънт се крие и в неговитефункции:

-интегриране - поради използването на нови управленски, маркетингови и информационни технологии, иновативна активност и креативност;

-информационен - поради познаването на моделите на обмен на информация, който се извършва за постигане на някаква практическа цел;

-настройка на контакт - успехът на комуникативния план зависи от неговото изпълнение, поради което е необходимо познаване на целевата аудитория;

-самопредставяне - реализира се при създаване на имидж, репутация, която от своя страна може да не съответства на комуникативния статус и роля;

-мотивационен - използва се в методи за работа с персонала (корпоративни тържества, награди и др.), както и в официалницеремонии:

-образователни - изследване на комуникативните умения на целевите аудитории, прилагане на нови идеи, постижения в областта на съвременната комуникация.

Степента и динамиката на икономическото развитие на организацията може да се разглежда като общ критерий за ефективността на комуникационния мениджмънт. Междинни критерии могат да бъдат: а) нивото на информираност и доверие на целевите аудитории на организацията, определени от съответните проучвания и индикатори; б) положителен имидж на фирмата; в) поведението и оценката на фирмата в кризисна ситуация.

Използването на комуникативен ресурс в управлението на икономически системи се характеризира сефекта на мрежовото взаимодействие. Ефектът от мрежовото взаимодействие генерира нарастваща полезност на комуникативния ресурс и неговата нарастваща пределна продуктивност. Колкото повече са участниците в комуникационния процес, толкова по-голяма е стойността на всеки контакт. Колкото повече са комуникационните контакти, толкова по-голяма е полезността и съответно икономическият ефект от всеки отделен обмен на информация. Един вид положителна обратна връзка възниква, когато всички участници в комуникацията са заинтересовани от разширяването на тази мрежа и получават увеличение на ефекта от такова разширяване.

Управлението на комуникацията също е свързано свъншен ефект (външност), който също се проявява в мрежите. Грижейки се за своята репутация, прозрачността на бизнеса си, усъвършенствайки бранда и др., собствениците и ръководството на компанията осигуряват по този начин стабилен инвестиционен климат, приток на квалифицирани кадри и печелят благоразположението на потенциални потребители.

Външният мрежов ефект е особено забележим при решаването на икономически проблеми с неикономически методи - за които говоримза етичните кодекси, кодексите за корпоративно управление, за търсенето на организационни ценности на компанията, както и за други неикономически начини за влияние върху поведението на икономическите субекти.

Задачите на комуникационния мениджмънт изискват нова комбинация от технологии и инструменти, които позволяват смислено реформиране на комуникационния мениджмънт на икономическата система, като се използва интегриран подход.

Инструменти за управление на комуникацията

Управлението на комуникацията се основава на следнитеинструменти (наименувани според областите):

− връзки с обществеността (връзки с обществеността);

− отношения с акционери, инвеститори и партньори (връзки с инвеститори);

− изграждане на имидж и управление на репутация;

− връзки с медиите.

Синергичният ефект от използването на инструменти за управление на комуникацията е постигане на ефективен краен резултат от функционирането на икономическата система. Във всеки случай всички комуникационни функции трябва да постигнат висока степен на унификация.

Освен това се предлага връзките с обществеността, връзките с медиите и други инструменти за управление на комуникацията, включително анализ на пресата, да се разглеждат като част от комуникационната система. Този подход ще помогне да се разреши съществуващото погрешно схващане - разглеждане на комуникативната функция на организацията само във връзка с маркетинга.

Планът за изпълнение на всеки проект в рамките на комуникационния мениджмънт е отговорът натри класически въпроса :

1. Какво имаме? (Къде сме сега? - анализ на текущата ситуация)

2. Какво искаме? (Къде искаме да бъдем? - изясняване на целите и задачите)

3. Как да постигнем това? (Как да стигнем до там? - работастратегии)

И първата задача се решава с помощта на аналитични изследвания.

Изследванията в областта на комуникационния мениджмънт могат да се провеждат във всяка от изброените области. Те са непрекъснат процес, който включва: анализ на аудиторията, мониторинг на проблема, прогнозиране и оценка, медиен анализ.

Както знаете, обучението се разделя наофициално и неофициално.

Неформалното изследване е събирането на различни знания в една база данни; провежда се въз основа на интуиция и опит, няма съгласувани правила, следователно може да се прилага само еднократно. Резултатите могат да се използват само за описание, а не за прогнозиране. Методи:ненатрапчиво проучване, разследваща журналистика, одит на мнение и комуникационен одит, анализ на популяризиране.

Официално изследване – извършва се катона бюроилина терен. Методи:

качествени (базирани на описание) -историография, казуси, дневници / дълбочинни интервюта / фокус групи;

количествен (въз основа на измерване, статистика) -обхватно проучване(бързо интервю) / анализ на съдържанието.

Количественото изследване се извършва в случаите, когато задачите, стоящи пред клиента, поради определена специфика не могат да бъдат решени в хода на повърхностно изследване. Количествените методи за анализ се използват, когато е необходимо да се получат статистически надеждни числени оценки по въпросите "кой", "какво", "колко", "колко често", "какъв тип" и др.

Въпреки че тези два подхода за изследване на документалната информация се различават по много начини, те могат да се допълват в доста висока степен, тъй като заедно дават цялостен поглед върху проблема.

качествоизследването се основава на разнообразна, но първоначално неструктурирана, недигитална информация. Те започнаха да се развиват интензивно на Запад поради натрупаното недоволство от стандартизирания подход. Основната причина за разочарованието в традиционните методи е разпокъсаността и "предварително зададените" обяснителни предпоставки. Качествените методи позволяват по-задълбочено разбиране на изследваното явление и предлагат възможности за тълкуване. В изследванията, свързани с качествени въпроси, активно се разработват нови подходи за събиране и анализ на нетрадиционни видове информация.

Работата с текстови изследвания включва решаване на нетрадиционни методически проблеми. М. Майлс и А. Хуберман посочват следните задачи за анализ на информация от качествен тип:

- демонстриране на данни чрез описание и представяне на материала под формата на теоретични схеми,

− формулиране на окончателни заключения, тяхната проверка

Изследователите анализират особено подробно проблемите на кодирането на текстови материали, по-специално възможността за присвояване на интерпретативни етикети на текстови фрагменти, които могат да съответстват на ключови променливи, проблемни области.

Заключения

Комуникационният мениджмънт като направление на управленската дейност и научна дисциплина е в етап на формиране. Систематизирането на знанията за възможностите и инструментите на тази посока в управлението се дължи на обективни причини: в контекста на осигуряване на ефективност на производството в постоянно променяща се външна среда комуникацията между хората и организациите се превръща в стратегически ресурс за управление.

Качеството на капитала на една икономическа система се определя от условията на неговото производство. И управление на комуникацията, чиято същност е взаимодействие във времето ипространството от елементи, които формират и ефективно използват всички видове капитал на икономическите системи, може да се превърне в най-важния ресурс за развитието на икономиката на страната. Но комуникацията като самостоятелна дейност все още се подценява от българските държавни, търговски и нестопански организации.

Тема 53. Консултиране и неговите видове. Консултиране в PR практиката

Развитието на една организация, съпроводено със системни промени, е непрекъснат процес.Всичко, което не се развива, не расте - умира. Бизнесът не е изключение. Бързото обновяване на технологиите, непредсказуемостта на промените и засилването на конкуренцията на пазара придават особена неотложност и актуалност на този въпрос.Ръководителите на фирми, подложени на пазарен натиск и вътрешни противоречия, осъзнават необходимостта от промени в техните организации С развитието на новите технологии (включително информационни) и засилената конкуренция, ролята на потребителя се промени значително. Конкуренцията между производителите доведе до фрагментирането на масовия пазар на сравнително малки ниши, където потребителят диктува своите условия на производителите, а не обратното.В резултат на това производителят трябва постоянно да се адаптира както към новите технологии, така и към постоянно променящите се нужди на своите клиенти.

Всеки бизнес е колекция от идеи. Консултантската технология е усилвател за генериране на идеи, насочени към подобряване на бизнеса и организацията. Сега в световния икономически живот (и България не е изключение тук) имапреход към нов бизнес модел, чиято същност е значително изместване на акцента към търсенето на услуги за извършване на определени работи, обучение, консултации, анализи и пазарни оценки, поддръжка.

Предприятия, които се стремят да поддържат своитеконкурентоспособността, са принудени непрекъснато да преустройват корпоративната стратегия и тактика. Фирмите и организациите обаче понякога не разполагат с достатъчно вътрешни ресурси за своевременен и адекватен отговор на настъпващите промени.

В тази много трудна ситуация помощта на квалифициран консултант е полезна.

Какво е консултиране?

Обхватът на проблемите, решавани чрез консултиране, е много широк, освен това специализацията на компаниите, предоставящи консултантски услуги, може да бъде различна: от тясна, ограничена до една област (например одит), до най-широката, обхващаща пълния набор от услуги в тази област.

И така, консултирането е вид интелектуална дейност, чиято основна задача е да анализира, обоснове перспективите за развитие и използване на различни иновации, като се вземат предвид предметната област и проблемите на клиента.

Консултирането решава проблемите на управлението, икономическата, финансовата, инвестиционната дейност на организациите, стратегическото планиране, оптимизирането на цялостното функциониране на компанията, правенето на бизнес, проучването и прогнозирането на пазарите на продажби, движението на цените и др.С други думи, консултирането е всяка помощ, предоставена от консултанти при решаването на определен проблем.