Географското значение на дневното въртене на Земята
Тук отбелязваме само три последствия:
1. Непрозрачно тяло, включително топка, не може да бъде осветено от всички страни от един източник на светлина наведнъж. Следователно във всеки един момент е неизбежно разделянето на земното кълбо на две половини: осветена от слънцето (ден) и лишена от слънчева светлина (нощ). От страната на сянка топлинният баланс на земната повърхност се развива по различен начин, отколкото в същото време на осветената, и това се отразява пряко във всички процеси, свързани с пристигането и потреблението на слънчева светлина и топлина - атмосферно налягане, движение на въздуха, изпаряване на вода, кондензация на водна пара, физиологични функции на растенията и др.
Въртенето на Земята определя смяната на деня и нощта. Трябва да се подчертае, че тази промяна е бърза. За живите същества това е много важно, защото поради късия ден Земята не може да се нагрее, а поради късата нощ не може да се охлади до степен, в която животът би бил убит от прекомерна топлина или прекомерен студ.
Смяната на деня и нощта би се случила и ако Земята се въртеше около Слънцето, без да се върти около оста си. Но тогава скоростта на тази промяна ще съвпадне със скоростта на смяната на сезоните. Щеше да има една нощ и един ден в годината: в продължение на три месеца слънцето щеше да изгрява и да увеличи нагряването на земята, след това в продължение на три месеца щеше да залязва и в продължение на шест месеца нощта щеше да продължи. При тези условия екзогенните процеси неизбежно ще придобият различен характер от сегашния, дори само защото в резултат на резки температурни контрасти между дневната и нощната половина на Земята ще се появят ветрове с огромна сила.
Ежедневното въртене на Земята създава специален ритъм в живота и процесите на ландшафтната обвивка.
Температурата на въздуха има ясно изразен ход, с максимум в средата на деня и минимум малко преди изгрев слънце; кога са сменитеняма ден и нощ и няма дневни колебания в температурата: през зимата (т.е. през нощта) в полярните страни температурата през деня почти не се колебае. Резултатът от смяната на деня и нощта е дневният ход на абсолютната влажност (най-високата стойност е в най-топлото време на деня) и дневният ход на относителната влажност (обратен на предишния) и др.
2. Поради ежедневното въртене на Земята всяко тяло, което се движи хоризонтално във всяко място на Земята, независимо от посоката на движение, се отклонява спрямо линиите, които са неизменно свързани с хоризонта, в северното полукълбо надясно, а в южното полукълбо - наляво. Тези отклонения възникват по отношение на наблюдател, който гледа в посоката, в която се движи тялото.
Представете си хоризонта на някакво място в северното полукълбо и върху него линиите N - S (обед) и E - W. Нека някои четири тела започнат да се движат от точката на наблюдение C в посоките CM, CW, CS и CE, както е показано с правите стрелки. Ако хоризонтът не се въртеше, тогава телата, движещи се през цялото време в посочените посоки, биха завършили своите пътища в точки N, W, S и E, които реално съответстват на точките на север, запад, юг и изток. Но тъй като хоризонтът се върти обратно на часовниковата стрелка (за зрител, който гледа от северния полюс на света), тогава след известно време обедната линия ще заеме позиция N1S1 и линията запад-изток ще заеме позиция W1E1, а посоките на движение на всичките четири тела, т.е. линиите CN, CW, CS и CE, няма да съвпадат с основните линии на хоризонта и ще се изместят надясно по отношение на последните.
В южното полукълбо хоризонтът се върти по посока на часовниковата стрелка и изместването на телата ще се случи наляво.
Това явление се обяснява с факта, че всяко движещо се тяло има инерция, т.е. то се стреми да поддържа както скоростта, така и посоката на своето движение.Оттук става ясно, че отклоняващата сила на въртенето на Земята е фиктивна сила, тъй като телата на Земята не се отклоняват от пътя си по инерция, а само привидно се отклоняват. Когато Земята се върти, ъгловата скорост за всички точки е една и съща, но линейната скорост варира в зависимост от географската ширина. Ако едно тяло в нашето полукълбо се движи от север на юг, то (продължавайки да участва в ежедневното въртене на Земята) от ширини, в които точките се движат с по-ниска линейна скорост, преминава в ширини, характеризиращи се с по-висока линейна скорост на точките. В стремежа си да запази първоначалната си линейна скорост на дневно въртене по инерция, тялото в същото време изостава спрямо меридиана на началната точка на своето движение, т.е. се отклонява надясно (на запад). Ако тялото се движи от юг на север, то се движи от ширини, които имат по-голяма скорост при ежедневно движение, към ширини с по-ниска скорост и по инерция изпреварва меридиана на началната точка на своето движение, т.е. отново се отклонява надясно (но вече на изток).
Очевидно, ако едно тяло се движи по паралел (от запад на изток или обратно), тогава то се движи в зона, която има еднаква линейна скорост навсякъде в дневното въртене на Земята. Но тук се проявява и законът на отклонението, тъй като тялото се стреми да поддържа не само скоростта, но и посоката на своето движение. Следователно, когато се движат от запад на изток, телата се отклоняват в нашето полукълбо на юг, а когато се движат от изток на запад, на север, т.е. и в двата случая надясно.
3. Под въздействието на привличането на Луната земното тяло изпитва еластична деформация, приемайки формата на симетрично яйце, издължено към Луната по линията, свързваща центровете на Земята и Луната. В този случай водната обвивка на Земята претърпява особено забележима деформация: в точката на повърхността на океана, която е най-близо до Луната и вдиаметрално противоположно (най-отдалеченото) се образува издуване на водната маса (приливна перваза), а върху кръг, разположен в средата между тези точки, перпендикулярен на линията Земя-Луна, се получава намаляване на водната повърхност.
Поради въртенето на Земята около нейната ос, приливните издатини се превръщат в приливна вълна, която обикаля земното кълбо, движейки се към въртенето на Земята, тоест от изток на запад. Преминаването на гребен на вълна тук създава прилив, преминаването на падина на вълна създава отлив. По време на един лунен ден (24 часа 50 минути) има две покачвания и два спада на морското равнище. Интервалът между две съседни най-високи (или най-ниски) нива е 12 часа. 25 мин.
В допълнение към Луната, Слънцето също участва във формирането на приливите и отливите, но поради много по-голямото си разстояние от Земята (в сравнение с Луната), слънчевите приливи са 2,17 пъти по-малко от лунните. По време на новолуние и пълнолуние, когато Слънцето и Луната са разположени почти на една и съща права линия, приливно-образуващите влияния на двете светила се сумират и приливите и отливите на Земята достигат най-голямата си височина. Когато посоките към Луната и Слънцето образуват прав ъгъл (Луната в този момент е или в първата, или в последната четвърт), влиянията на двете светила се изваждат и приливите и отливите на Земята са най-малки.
Както беше посочено, приливите и отливите се наблюдават в цялото тяло на Земята, което се държи като еластична топка, но "твърдите" приливи и отливи са три пъти по-малки от океанските: точките на твърдата земна повърхност се издигат два пъти на ден и падат два пъти средно с няколко дециметра.
Приливната вълна, вечно преминаваща през Световния океан към въртенето на Земята, забавя това въртене. Поради спирачния ефект на приливното триене дните на Земята постепенно стават по-дълги:продължителността им се увеличава с 1 секунда. на всеки 40 хиляди години. Тази стойност е незначителна, но трябва да се вземе предвид при изучаване на историята на развитието на ландшафтната обвивка. Преди около 1 милиард години, когато скоростта на въртене на Земята е била по-голяма и продължителността на деня е била само 17 часа, постоянните субтропични области с високо атмосферно налягане, разположени сега средно на ширина 32°.5, са били на ширина 22°.4, т.е. са били тропически, което несъмнено е причинило различна картина на атмосферната циркулация от сегашната. След това центробежната сила изхвърли водите на океана към екватора, образувайки тук вид трансгресия с едновременна регресия близо до полюсите.
По-горе отбелязахме естествените последици от въртенето на Земята. Нека добавим, че фактът на въртенето на Земята около оста си се използва и в географската практика при построяването и определянето на географски координати. Ако нямаше две фиксирани точки (полюса) на земната повърхност, изграждането на координатите би било изключително произволно и в този смисъл въображаемата земна ос, свързваща полюсите и минаваща през центъра на земята, е истинско „ядро“ за географа. Наистина полюсите не са абсолютно неподвижни, но най-големите им отклонения от средното положение за година не надвишават 20 m.
Концепцията за географски координати се приема за известна и не се разглежда тук.