Гноен холецистит (лечение) - Гнойно възпаление на вътрешните органи - Ръководство за гноен
При гноен холецистит лечението трябва да бъде своевременно, тъй като отказът от него или забавянето на решението за операцията води до рязко увеличаване на смъртността или до развитие на тежки промени в жлъчния мехур, черния дроб и околните органи.
Смъртността след операции при хроничен холецистит варира от 2 до 5%, а при гноен холецистит е два пъти по-висока. На какво се дължи все още значителната смъртност при това заболяване. На първо място, фактът, че лекуващите лекари (терапевти, хирурзи), забравяйки за опасностите, които заплашват пациента с остър или рецидивиращ холецистит, повдигат въпроса за необходимостта от хирургично лечение късно. Това води до забавяне на оперативното лечение, развитие на перитонит или тежки анатомо-физиологични промени в жлъчните пътища и черния дроб при рецидивиращ холецистит при пациенти в напреднала възраст.
Ранната операция при пациенти с остър и рецидивиращ холецистит предотвратява развитието на гнойни форми, е не само ключът към намаляване на смъртността, но и увеличава процента на пълно възстановяване с възстановяване на работоспособността.
За съжаление, опасностите от холецистит и жлъчнокаменна болест са до голяма степен подценени. Едно от сериозните усложнения е запушването на общия жлъчен канал с камък, възпалителен инфилтрат и развитието на обструктивна жълтеница.
В допълнение към най-тежките нарушения на многобройни и сложни чернодробни функции, стагнацията в екстра- и интрахепаталните жлъчни пътища води до развитие на възходяща инфекция - холангит (понякога гноен), хепатит, гноен холецистит, панкреатит и дори субфреничен абсцес.
Възпалението, прогресиращо, води до деструктивни промени в стената на пикочния мехур (флегмон, гангрена) споследващо развитие на перфорация и перитонит. Понякога не възниква перфорация в свободната коремна кухина поради развитието на сраствания със съседни органи (оментум, дебело черво и др.), В други случаи се развива перитонит, който понякога протича много бързо и операцията не винаги предотвратява смъртта.
"Ръководство по гнойна хирургия", В. И. Стручков, В. К. Гостищев,