Говорете добре или мълчете

мълчете

Няма съмнение, че Всевишният Аллах е надарил човека с големи блага. И една от най-големите благословии е способността да говорим чрез език. Но този език е като остро копие.

И ако се използва в поклонението на Аллах: четене на Корана, подбуждане към добро и забрана на злото или използване за подпомагане на обидените, тогава точно това се изисква от всеки мюсюлманин и това ще бъде истинска проява на благодарност към Всемогъщия Аллах за този безценен дар.

И ако го използвате за зло, подчинение на Сатана и за да предизвикате разделение между мюсюлманите на лъжи и измама, разпространяване на богохулство и клюки, дискредитиране на честта на мюсюлманите и във всичко, което Аллах и Неговият Пратеник (с.а.с.) са забранили, тогава такава употреба е грях за всеки мюсюлманин и ще бъде проява на неблагодарност към Аллах за този велик дар.

В стремежа си да изглеждаме добре и обръщайки голямо внимание на външния си вид, понякога забравяме за думите и делата си. Ислямът, бидейки не просто религия, а начин на живот, призовава към богобоязън във всичко - и в това, което казваме и правим.

Всевишният Аллах каза в Корана:„О, вярващи! Бойте се от Аллах и говорете правилната дума. Тогава Той ще поправи делата ти вместо теб и ще ти прости греховете ти. И който се подчинява на Аллах и Неговия Пратеник, той вече е постигнал голям успех ”(Коран 33: 70-71).

Забележете как призивът да се говорят праведни думи се поставя наравно с призива да се страхуваме от Бога. Това не е случайно, защото доброто и топлината идват от богобоязливите, хората се чувстват сигурни до тях. Тези, които нямат благочестие, не вдъхват доверие, вредата идва от тях. Понякога се случва, че с дума или дело ние неволнообиждаме хората. Абу Хурайра съобщава, че Ибн Абас е казал:„В деня на Страшния съд човек няма да почувства повече гняв или възмущение върху която и да е част от тялото си от това, което усеща на езика си, освен ако не го е използвал, за да говори или да предизвиква добро“.

Ал-Хасан каза:"Който не пази езика си, не може да разбере своята религия." Пророкът (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Признак за добро практикуване на религията от човек е, че той изостави делата, които не го засягат”.

Сподвижниците и техните последователи посвещаваха времето си само на това, което им беше от полза както в светския живот, така и във вечния живот. Така те запазиха чистотата на сърцата си и увеличиха праведните си дела.

Разказано в Ал-Муснад, от думите на Анас, че Пророкът е казал:„Вярата на роба не е установена директно, докато сърцето му не е установено директно, и сърцето му не е установено директно, докато езикът му не е установен директно“. Това твърдение показва, че Пророкът е поставил очистването на сърцето като условие за пречистване на вярата, а пречистването на езика е условие за очистването на сърцето.

Ибрахим ибн Адхам каза:„Две неща покваряват душата на човек: увеличаването на материалното богатство и разговорите“.

Имам Газали каза:„Има четири вида разговор: носещ само вреда, носещ само полза, носещ както полза, така и вреда или не носещ нито едното, нито другото“.

В хадис, предаден от Муаз, Пророкът каза:„Да ти кажа ли как да управляваш всичко това?“ Тогава казах: "Да, о, Пратенико на Аллах." Той хвана езика му с пръсти и след това каза: "Дръж го!" Казах: „О, Пророк на Аллах! Ще носим ли отговорност за това, което казваме? Той каза: „Горко на майка ти! Има ли нещо повече отжътва от езици, хвърлящи хора с лицата им (или той каза "носове") в огъня?

Под думите "жътва на езици" се има предвид наказанието за изричане на забранени неща. Човек сее семената на доброто или злото чрез своите дела и речи. В Деня на Възкресението той жъне наградите. Който сее семена от добри думи и дела, ще пожъне реколта от чест и благословии. Този, който е посял семената на злите думи и дела, ще пожъне само горчивина и унижение.

В Корана има и стих със следното значение:В много речи, които произнасяте, няма полза, освен в речта на човек, който прави милостиня, добро, създава компромисни отношения между хората ”(сура „ан-Ниса”, аят 114).

В Корана има стих със следното значение:„Човек не произнася нито една дума, за да не присъстват до него ангелите Ракиб и Атид“(сура „Каф“, аят 18). Ислямските учени казват:„Да се ​​каже една дума е лесно, но изчислението за нея ще бъде тежко“. И това е вярно, защото Всевишният е казал:„Независимо дали криете речите си или ги произнасяте на глас, дали ги криете през нощта или открито ги произнасяте през деня, всички сте равни пред Аллах“(Коран 13:10). И затова всички ние трябва да мислим за това, което казваме, защото Аллах ще поиска от всекиго.

Имам ал-Куртуби в своя тафсир каза:„Думите на Всемогъщия показват, че хората не трябва да се месят в делата на други хора и е невъзможно въз основа на предположения, без подходящо знание, да осъдиш някого или да го подозираш в нещо“, след което цитира следните думи на Аллах: „Не следвайте това, което не знаете. Наистина, слухът, зрението и сърцето – всички те ще бъдат потърсени под отговорност”(Коран 17:36).

Да мислим за делата си, да ценим думите и разговорите, да говорим само праведни думи и да бъдем богобоязливи! И да не забравяме думите на Пророка, нека бъдеАллах е доволен от него, който в хадис, предаден от Абу Хурайра, казва:„Нека този, който вярва в Аллах и в Сетния ден, говори добро или да мълчи“. Истината на великия пророк!