Градът на булките (Иван Дерменжи)
Иваново е град на булките, където всичко е обусловено от смисъл. В горяща колиба, кон, в пълен галоп, ярем. Извинете, защо трябва да се втурвате в това разстояние, сменяйки кърпичките Наблизо е Хмелницки и в него има дами в изобилие.
Красавиците, какво да кажа, са разтворени - плитките са събрани. Умен и винаги готов да отговори на вашите въпроси. Кокетно да те видя, сериозно сериозно да те погледна. Какво носиш и как успяваш да се стоплиш в ръцете си?
Други, ненужно строги, изведнъж се всмукаха в бизнеса им. Толкова много, че не можете да го откъснете, те коват и мечове, и плугове. Представят се лесно, знаят цената си със сигурност. И през нощта, изсушавайки косата, те четат само Новия завет.
В пространството на високите сгради, сред сняг и лед обаче. Толкова често, до вълничките в очите, има и сладки. Мила, от ентусиазираните очи хвърчат и прехвърчат искри. Каскади от коси се спускат надолу, кутии летят във въздуха.
Така беше на съдбата или планът беше толкова коварен. Сред презентациите на себе си и умът все още беше замъглен. Отначало беше просто контакт, място, лишено от реалност. Но в живота - много по-бързо, твърде много избягало тесто.
И като се срещнаха едва на петия ден, в миг птиците се настаниха в гнездата си. Без трудности, никъде и само през тръни до звездите. Звездата се спусна на земята, внезапно предложи да закуси. И закуска при звездите само на обяд, и знаете ли къде беше?
В кафене, което е сигурно и просто затворено от седем дни. Не можете да отидете там, не можете да стигнете дотам, гризете парче гранит. Просто е и много лесно, защото звездите са едни и същи хора. И море от светски проблеми, те са представени така на тепсия.
Според сърцето, любовта и виното виното е още по-вкусно. Някога не беше така, но до него е по-топло. Студената ревност на ръцете,топло нежно сърце. В очите завинаги се удави, в ръцете тихо се стопли.
Тя ще подремне на гърдите си, вярвайте, че всичко е различно. Иначе се случва и всичко е пропито с чист късмет. Успех на тежката съдба, която ги събира, как ще бъде? Как ще бъде - никой не знае, нека вярваме на повелята на съдбата.