Групова когнитивна терапия при лечение на депресия, антидепресант
уебсайт за повдигане на настроението ви
Групова когнитивна терапия при лечение на депресия
Стивън Д. Холън и Браян Ф. Шоу
По-голямата част от тази монография е посветена на обсъждане на практиката на когнитивната терапия при индивидуалното лечение на униполярна депресия. В тази глава ще обсъдим мястото на груповата когнитивна терапия в лечението на депресия. Едно от основните и очевидни предимства на груповата терапия, ако се провежда ефективно, е, че спестява време на терапевта, като му позволява да работи с няколко пациенти едновременно.
Първо ще обсъдим плюсовете и минусите на провеждането на когнитивна терапия в групов формат. Следващата – основна – част от главата ще опише подробно последователността от стъпки при провеждане на групова когнитивна терапия. И накрая, ние преглеждаме резултатите от няколко проучвания, изследващи ефективността на груповата когнитивна терапия спрямо други видове групова терапия и индивидуална когнитивна терапия.
Общи съображения.
Пациентите с умерена до тежка депресия традиционно се считат за лоши кандидати за групова терапия (Cristie, 1970). Това мнение обикновено се обосновава от две съображения. Първо, съществува страх, че контекстът на групата не позволява посрещане на специалните, много интензивни нужди на тези пациенти и може, дори по-лошо, да влоши състоянието на пациентите, тъй като пациентът неволно ще се сравни с други членове на групата, които са по-активни, по-интелигентни, по-приказливи, и това сравнение само ще засили ниското самочувствие на пациента. Второ, смята се, че пациентите с депресия могат да нарушат нормалния ход на груповите процеси. Потапяне в мислите, безнадежден песимизъм, желание за незабавновъзстановяване и отхвърляне на предложенията на другите - всички тези характеристики на депресията се разглеждат като пречка за груповите процеси.
Според Yalom (1970), горните съображения представляват противопоказание не толкова за груповата терапия на депресия като такава, колкото за включването на пациенти с депресия в хетерогенни групи. В хомогенна група, състояща се само от депресирани пациенти, горните проблеми губят своята острота. Използването на хомогенни групи се препоръчва при лечението както на пациенти с проста депресия (Shaw, 1977), така и на пациенти със суицидни тенденции (Farberow, 1977).
Наред с фактора хомогенност на групата, голямо значение има естеството на терапията. Опит за лечение на хомогенни групи депресирани пациенти с традиционни психотерапевтични методи не е по-ефективен от плацебо терапията и по-малко ефективен от лечението с трициклични антидепресанти (Covi, Lipman, Degoratis, Smith, Pattison, 1974). Този резултат не е изненадващ, тъй като е известно, че традиционната психотерапия като цяло е неефективна нито при лечението на остра депресия (Daneman, 1961; Friedman, 1975), нито при предотвратяването на рецидив (Klerman et al., 1974).
Както при индивидуалната терапия, структурираната, ограничена във времето когнитивно-поведенческа терапия изглежда представлява най-обещаващият подход при лечението на хомогенни групи пациенти с униполярна депресия. Шоу (1977) извършва сравнително изследване на ефективността на различни видове групова терапия върху три групи ученици. Едната група получи когнитивна терапия, другата група получи поведенческа терапия, а третата група получи недирективна терапия. В първата група пациенти, в сравнение с другите две групи, след четириседмична терапия имашеимаше по-изразено намаляване на симптомите и този резултат се запази в продължение на месец след края на терапията.
По този начин доказателствата сочат, че хомогенният групов състав е за предпочитане и че структурираните, ограничени във времето когнитивно-поведенчески подходи са по-добри от по-традиционните или чисто поведенчески терапии. Въз основа на тези изходни данни можем да формулираме редица въпроси.
1. Какви теоретични съображения трябва да обосноват възможността и необходимостта от групова терапия при пациенти с депресия?
2. Какви практически стъпки трябва да се предприемат, за да се адаптират възможностите на индивидуалната когнитивна терапия, с присъщата комбинация от когнитивни и поведенчески техники, към групов формат?
3. Колко ефективна е груповата когнитивна терапия в сравнение с (или комбинирана с) фармакотерапия, най-популярното лечение за депресия днес?
4. Колко ефективна е груповата когнитивна терапия в сравнение с индивидуалната когнитивна терапия, която има предимството пред трицикличните антидепресанти за по-бързо разрешаване на симптомите и по-добра превенция на рецидив?
5. От какви съображения трябва да се ръководи терапевтът, когато избира между групови и индивидуални форми на когнитивна терапия при лечение на депресия?
Останалата част от тази глава е посветена на обсъждане на тези въпроси.