Хандра, Афанасий Фет
Лошо време. Есента. Пушиш, Пушиш, - всичко изглежда не е достатъчно ... Само ако можех да чета, - само четене Толкова бавно се движи.
Сивият ден лениво пълзи, И бърборят непоносимо На стената има стенен часовник С неуморен език.
Сърцето малко по малко изстива, И край горещата камина Влиза в болната глава Всичко е такава дяволия!
Над димяща чаша Чай се охлажда, Слава Богу, малко по малко, Сякаш е вечер, заспиване...
Но болезнено тревожно Принудителен сън, — Сякаш в съседната стая Учат някого на азбуката,
Или – кой знае? — някъде, В офиса или в залата, Плъхове танцуват с писък, крясък В зле заключено пиано.
Не мърмори, моя мъркаща котка, В неподвижен полусън; Тъмно и диво е без теб От наша страна,
Без теб все същата печка, Същите прозорци като вчера, Същите врати, същата свещ И пак блус...
Казах й три думи За красивото, за високото ... Скуката - дори умри!
Упорита виелица Разви се в комина... От двойна болест Толкова неспокойно...
Не мърмори, мъркаща котка, В неподвижен полусън: Тъмно и диво е без теб При нас.
Приятелю, болен съм днес, Да знаеш, лудостта е тази: Вярно е, не съм свободен в себе си, Не мога да намеря мира.
Не сбърках в надеждата си: Ти си умен и мълчалив, Ти си все същият както преди, И мил, и горд.
В нашия двор е лошо време, Опасно е да ходиш в двора, - Дай ми ръката си, дай ми късмет. Чувствате се топло и ясно...
Ах, откога съм с теб, Толкова небрежно, тъй лениво, Забравил всичко на света, Бил мълчаливо покорен?
И сега - защо в онзи ъгъл, Зад широката завеса, Там - този, който прилича на мошеник, С черна муцуна на коза?
Не мога да не мразя Тези очи в досадно лице! Точно, скучно е, тъжно е Всеки ден е един и същ!
Разбирам тези ласки, Погледа на безгранична тъга. Има ли, приятелю, има ли приказка Има ли приспивна песен,
За да смекчи песента Това, което в приказката ще смути, За да се уплаши поне сърцето, Ако не може да обича?