Характеристики на производството на следствени действия с участието на чужденци
(Горбатенков И. Н., Сизов А. А.) (“Туризъм: право и икономика”, 2008 г., N 3)
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ С УЧАСТИЕТО НА ЧУЖДЕНЦИ
И. Н. Горбатенков, А. А. Сизов
Горбатенков И. Н., кандидат на юридическите науки, доцент.
Сизов А. А., кандидат на юридическите науки, доцент на катедрата по правни дисциплини на KSAAA.
Разпитът се състои в получаване и фиксиране в предвидената от закона форма на доказателства от лице, което има информация, свързана с разследвания случай. Разпитът е процес на информационно взаимодействие между следователя и разпитания, протичащ в рамките на установения от закона наказателен процес и при спазване на определени процесуални правила. ——————————— Виж: Криминалистика / Ред. Р. С. Белкина. С. 598.
Разпитът на чуждестранен гражданин трябва да бъде предшестван от задълбочена подготовка за производството на това следствено действие. Подготовката за разпит трябва да включва следното: събиране на първоначални данни; тактическо осигуряване на предстоящото следствено действие; тактически грамотно определяне на времето и мястото на разпита, начина на призоваване за разпит; необходимото организационно и техническо обезпечаване на следственото действие. Известно е, че успехът на предстоящия разпит до голяма степен се определя от обема и характера на изходните данни. Те включват на първо място кръга от обстоятелства, за които е необходимо да се получат показания - предмет на разпита. Информация за самоличността на чужд гражданин може да бъде получена от следователя от материалите на наказателното дело, оперативни източници, въз основа на резултатите от анализ на връзките на заподозрения, обвиняемия, за действията му за прикриване на престъплението, за противодействие на разследването. При изготвяне на международни запитвания с цел получаване на информация за самоличността и връзките, собствеността на разпитания в контекстасъществуващи международни договори за правна помощ по наказателни дела, препоръчително е следователят да проучи нормативната уредба, свързана с дейността на чуждестранна организация, представляваща интерес за него, държавен орган, банкова институция. Информацията за самоличността и връзките на чужденец, получена в хода на подготовката за разпит, позволява да се осигури необходимия индивидуален подход към разпитания. Резултатът от подготовката за разпит на чужденец е съставянето на план за предстоящото следствено действие. Препоръчително е да имате писмен план за разпит, изпълнен в таблици, диаграми. Във всеки случай в плана за предстоящия разпит е препоръчително да се покаже следната информация: - обстоятелства, които трябва да бъдат изяснени по време на разпита; - източникът на получаване на информация за тях (протоколи от следствени действия - оглед, претърсване, следствен експеримент, експертно заключение и др.); - въпроси, които се задават на разпитвания; - при необходимост - допълващи, уточняващи, припомнящи, контролни и разкриващи въпроси; - тактически техники за разпит (представяне на доказателства, демонстриране на възможностите на разследването и др.). Препоръчително е да преведете най-важните въпроси предварително на езика, на който ще бъдат дадени показанията. Можете също така лично да проверите адекватността на техния превод. Ако по време на разпита на чужденец е планирано за тактически цели да му бъдат представени за преглед определени документи (протоколи от следствени действия, други документи), тези документи или по-скоро онази част от тях, която е от съществено значение за делото, също могат да бъдат предварително преведени. Подобно изискване важи и за веществените доказателства: препоръчително е да се преведат предварително техните имена и обозначения върху тях, фрагменти от протоколите за оглед и претърсване, в процеса на производствокоито са открити. Такъв подход ще осигури необходимия тактически ефект в случай на внезапно представяне на тези обекти за разпитаното лице. ——————————— Виж: Криминалистика / Ред. Р. С. Белкина. С. 933.
В момента лицата, живеещи в страните от бившия СССР, не могат да говорят езика на мястото си на пребиваване. Това е характерно за българоезичното население на тези страни. В тези случаи те изявяват желание да дадат показания на български език, което се отразява в протокола за разпит. В същото време в началото на разпита е необходимо да се установи кой университет е завършил чужденецът (много чужденци или са учили в Съветския съюз, когато българският език е бил национален, или са преминали български език като един от предметите), и да се приложи копие от дипломата и извлечение от нея. Ако самият следовател знае езика, на който чужденецът желае да даде показания, тогава трябва да се има предвид, че законът не забранява разпит на този език, ако следователят го владее. Това, разбира се, значително опростява комуникацията на следователя с разпитания, допринася за установяването на психологически контакт, доверителни отношения. В същото време, посочват В. П. Лавров и А. Г. Крамаров, се препоръчва да се състави протокол за разпит на същия език, а впоследствие с помощта на поканен преводач да се преведе протоколът на езика на съдебното производство и да се приложи независим превод към делото. При разпит на чужденец, който не говори езика, на който се води производството, трябва да се има предвид, че преводачът не винаги може да предаде дословно показанията на разпитаното лице под формата на свободен разказ, поради което е препоръчително да се използва формата „въпрос-отговор“. Това налага внимателна подготовка на съдържанието и последователността на въпросите към заподозрения, обвиняемия. Заустановявайки психологически контакт с разпитания, препоръчително е следователят да има обща представа за правната система на страната, чийто гражданин е заподозреният или обвиняемият, за да обясни на чужденеца спецификата на правния му статут. Освен това при разпита на чуждестранен гражданин е недопустимо да се използват похвати, основани на непознаването му на българското законодателство, реда на съдебното производство, процесуалния му статус, правата му. При първия разпит на обвиняемия-чужденец прокурорът, следователят, разпитващият му разяснява правата му по чл. 47 Наказателно-процесуален кодекс. Изглежда целесъобразно още при първия разпит на чужденеца да се връчи бележка за неговите процесуални права. В бъдеще това ще премахне възможните конфликтни ситуации, причинени от непознаване на процедурата за наказателно производство от страна на чужденец, неговите права. При разпита на обвиняем чужденец, освен вече посочените, подлежат на изясняване следните обстоятелства: - данните за самоличността на разпитаното лице, включително информация за възрастта, гражданството, семейното и имущественото състояние, местоработата (обучението), както и условията на неговия живот и възпитание (ако обвиняемият е непълнолетен); – целта и продължителността на престоя на чужденеца на територията на България; - кръга от неговите приятели и роднини; - поддържа контакти със съответната национална общност (диаспора) в България; - ако престъплението е извършено в група - националният състав на групата, ролята на всеки член на групата, естеството на действията им по време на извършване на престъплението, наличието на междурегионални престъпни връзки в групата; - мотивът за извършване на престъпление, наличието на обстоятелства, смекчаващи наказателната отговорност, и други значими обстоятелства. Получаване на доказателства от чужденец, които достатъчно пълно и обективно покриватинтересните за следователя факти често са свързани с определени трудности. Както подчертава Г. Г. Допулов, „разпитваният не може да си спомни отделни подробности или в процеса на възпроизвеждане по време на разпит неволно изкривява хода на събитията; недобросъвестен свидетел, пострадалият, а още по-често заподозреният и обвиняемият съзнателно се противопоставят на следователя, като отказват да свидетелстват или дават съзнателно неверни показания. ——————————— Доспулов Г. Г. Психология на разпита в предварителното следствие. М., 1976. С. 7.
В зависимост от състоянието на разпитаното лице, както и отношението към информацията, която му е известна, е обичайно да се разграничават следните ситуации на разпит: 1. Разпитаното лице разполага с необходимата информация и иска обективно и пълно да предаде тази информация на следователя. 2. Разпитваното лице разполага с необходимата информация, иска обективно и пълно да я предаде на следователя, но може да я възприеме с неволни изкривявания или неволно да я изкриви, когато я предава на следователя. 3. Разпитваното лице разполага с търсената от следователя информация, но съзнателно я укрива или изопачава. 4. Лицето не притежава търсената от следователя информация, но следователят погрешно смята, че разпитваното лице умишлено укрива тази информация. ——————————— Виж: Баев О. Я. Тактика на следствените действия. С. 96.
В първия случай има безконфликтна ситуация на разпит, която е най-благоприятна за следователя. Втората ситуация се характеризира като ситуация на конфликт, но без строго съперничество. Най-голямата трудност за разпитващия е ситуацията, когато човек умишлено крие или изкривява информация, когато тя се прехвърля на следователя, или когато следователят приема лице, което не притежава необходимата информация, като притежаващо я. Тази ситуация на разпит се характеризира катоконфликт със строго съперничество. В зависимост от позицията, която заема разпитаният чужденец-обвиняем по отношение на повдигнатото му обвинение, може да се предвиди настъпването на следните ситуации: 1) лицето се признава за виновно в извършване на престъплението, в което е обвинено; 2) лицето признава частично вината си; 3) лицето не признава вината си за извършеното престъпление. Първата от тези ситуации може да съществува в две версии: а) обвиняемият дава показания за случилото се; б) обвиняемият е отказал да даде показания. Най-благоприятна е ситуацията, когато обвиняемият-чужденец се признава изцяло за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, и дава пълни показания по съществото на деянието. В същото време тази ситуация е изпълнена с опасност от тактическа грешка, свързана с надценяване на стойността на „признателните“ показания на обвиняемия, и следователно включва и провеждането на следствени действия, които биха помогнали да се оцени тяхната надеждност. Разпитът на чужд гражданин, който се яви на дневен ред (повикване), се извършва съгласно правилата, установени от Наказателно-процесуалния кодекс, с някои изключения. В частност, свидетели, пострадали и вещи лица, призовани по реда на чл. 9 от Минската конвенция, не са предупредени за наказателна отговорност за отказ от даване на показания и за даване на съзнателно неверни показания или за даване на съзнателно невярно заключение. Това се дължи на факта, че такива лица не могат да бъдат привлечени към наказателна или административна отговорност, задържани или наказани във връзка с техните показания или заключения като вещи лица или във връзка с деянието, което е предмет на производството. Подобно правило е заложено и в повечето двустранни споразумения за предоставяне на правна помощ (чл. 13 от Договора междуБългария и Република Турция за правна взаимопомощ по граждански, търговски и наказателни дела 1997 г., чл. 11 от Договора между България и САЩ за правна помощ по наказателни дела от 1999 г.). ——————————— Виж също: Табалдиева В. Ш. Статутът на съда, упражняващ контрол върху законността и валидността на международната правна помощ по наказателни дела // Българско право. 2004. № 12.
Представянето за разпознаване е доста сложно в тактическо и организационно отношение следствено действие. При производството му следователят е длъжен стриктно да спазва императивните изисквания на наказателно-процесуалния закон, които имат тактически характер и осигуряват процесуалната "чистота" на разпознаването. Те включват разпоредбите на закона, отнасящи се до: 1) подготовка за представяне за разпознаване; 2) директно процедурата за представяне за идентификация; 3) фиксиране и оценка на резултатите от идентификацията. Свидетел, жертва, заподозрян или обвиняем може да действа като разпознаващо лице. За разпознаване може да бъде представено лице (включително снимка), предмет или труп. Освен това в криминалистичната литература се отбелязва принципната възможност за представяне на други обекти за идентификация: терен и помещения, документи, мирис, вкус, животни и други живи същества, течни и насипни вещества и др. ——————————— Виж: Гинзбург А. Я. Идентификация в следствената, оперативно-издирвателна и експертна практика. М., 1996. С. 48; Дулов А. В., Грамович Г. И. и др.. Криминалистика: учеб. надбавка / Изд. А. В. Дулова. Мн., 1998. С. 351. Виж: Степанов В. В., Михайлова Ю. Н. Научни и правни основи на представяне за разпознаване при разследване на престъпления. Саратов, 2003, с. 44. Пак там. С. 44 - 46. Виж: Гапанович Н. Н.Идентификация в съдебно производство (процедурни и психологически проблеми). Мн., 1975. С. 17; Гинзбург А. Я. Указ. оп. S. 30; Белкин Р. С. Криминалистика (кратка енциклопедия). М., 1993. С. 48; Дулов А. В., Грамович Г. И. и др.. Криминалистика: учеб. надбавка. P. 351. Виж: Bykhovsky I. E. Производство на следствени действия (отговори на въпроси на следователите). Л., 1984. С. 28.