Характеристики на съдържанието на студентското споразумение и практика за разрешаване на спорове - Управление на човешките ресурси
Автор: Феофилактов А. С.
Студентско споразумение: Характеристики на съдържанието и практика за разрешаване на спорове
Институтът на студентския договор днес вече не може да се нарече ново явление за българското законодателство както от научно-теоретична, така и от правоприлагаща гледна точка. В съвременните условия икономическите субекти вече са разработили доста ефективни начини за използване на този вид транзакции за обучение на необходимия персонал. Формира се съдебна практика и по дела, произтичащи от студентски споразумения. В същото време има и проблемни аспекти на регулирането на тези отношения, на които трябва да се обърне внимание както на работодателите, така и на самите служители.
В действащия Кодекс на труда на България глава 32 е посветена на студентския договор, някои аспекти са уредени и в други норми на този кодекс.
Формулировката на член 198 от Кодекса на труда на Руската федерация, която въвежда концепцията за студентско споразумение, беше променена през 2006 г. и въпреки факта, че до известна степен оптимизира определението на това споразумение, в момента се критикува както от теоретична, така и от гледна точка на прилагането на закона.
Първо, едно и също понятие "студентски договор" се отнася за две сделки едновременно, които имат различен предмет на правно регулиране. По този начин те говорят за трудов договор за ученик, който се сключва с лице, наето от конкретен работодател и преминаващо обучение на работното място, включително в самото предприятие (договор за професионално обучение или преквалификация на работното място или по време на работа).
Освен това се разграничава студентско споразумение от гражданскоправен характер, което се сключва с лицене работи в организацията - страна по споразумението, за обучението му по определена специалност с цел по-нататъшна трудова дейност в предприятието. Този субект е посочен в статията като „търсещ работа“, което не може да се нарече оптималното определение, тъй като е напълно възможно работодателят да търси специалист и съответно да сключи споразумение за неговото професионално обучение.
На второ място, има неяснота в нормативната уредба на отношенията, произтичащи от студентския договор. Често е трудно да се определи естеството на правоотношението между участниците в сделката, особено ако думите „студентски договор“ не са в името му.
Въпреки отбелязаните проблеми обаче е възможно да се откроят спецификите на всяка от предоставените разновидности на студентски договори.
Студентски договор може да бъде сключен както директно, когато човек е нает от организация, така и вече в хода на неговата трудова дейност. И в двата случая целта на сделката за работодателя е обучението (преквалификацията) на необходимия му специалист. По правило структурата на такова споразумение е следната:
а) страните по договора - работодателят и служителят (може да се нарече студент, но практиката показва, че този термин се използва доста рядко), понякога се включва трета страна - образователна институция, в която служителят ще бъде обучен (преквалифициран).
б) предмет на споразумението е определянето на взаимните права и задължения на страните по отношение на обучението (преквалификацията) на служителя в съответната образователна институция, без да се прекъсва трудовата му дейност;
- служителят е длъжен да премине обучение по съответната специалност директно в предприятиетоили в определено учебно заведение, да придобият знания и умения по подходящ начин, да преминат стаж, включително директно в предприятието на работодателя; спазва вътрешните правила на образователната институция, както и разпоредбите на трудовия договор с работодателя, работи в предприятието за определен период след завършване, заплаща на работодателя обезщетение за разходите за обучението си в случай на прекратяване на трудовия договор с него;
- работодателят от своя страна е длъжен да предостави на служителя възможност да премине подходящо обучение, включително установяване на гъвкаво работно време, ако е необходимо; заплащане на обучението изцяло или частично в съответствие със споразумението на страните; създава необходимите условия за стаж на служителя в предприятието; изплаща на служителя заплата в съответствие с трудовия договор, както и стипендия, ако това е предвидено по споразумение на страните, освен това предоставя на служителя длъжност според новата му специалност и ниво на образование;
- образователната институция, ако участва в договора, е длъжна да обучи служител по специалността (направлението) на професионалното образование в съответствие с държавните стандарти и одобрените учебни програми; информира работодателя за информация относно работата на служителя, ако това се отразява на размера на заплащането за неговото обучение в необходимия период;
г) периодът на чиракуване се договаря от страните и обикновено е равен на установения стандартен период на обучение (преквалификация) по съответната специалност;
д) размерът на плащането за обучение на служител се договаря от страните, като са възможни ситуации, когато работодателят плаща изцяло разходите за обучение или страните плащат за обучението(преквалификация) в определена пропорция (например някои големи промишлени предприятия във Владимир, които финансират обучението на достатъчно голям брой служители, са въвели практиката да определят съотношението на таксите за обучение, подобно на представянето на служител в университет: ако според резултатите от изпитната сесия служителят има само „отлични“ оценки, предприятието плаща 100% от цената на обучението за следващия семестър, с „добър“ и „без“ отличен” - 70%, при само "задоволителен" - 30% и т.н.);
е) основанията за предсрочно прекратяване на студентския договор обикновено са следните: прекратяване на трудовите отношения между служителя и работодателя на основанията, установени в закона; неправилно изпълнение от страна на служителя на задължението за учене, изразяващо се в пропуски на занятия, получаване на отрицателни оценки и др.; инициатива на работодателя, основана например на промяна в интересите на предприятието за подходящо обучение (преквалификация), експулсиране на служител от образователна институция по причини, които не са свързани с образователния процес, предимно поради нарушение на вътрешните правила на институцията; отказ на служител да учи по някакви субективни причини;
ж) последиците от предсрочното прекратяване на договора за чиракуване пряко зависят от основанията, на които този договор е прекратен: възстановяване на работодателя от служителя на разходите, направени от него по договора за чиракуване, в случай на прекратяване на договора по вина или по воля на служителя; изплащане на обезщетение от служител; обезщетение за вреди и др.
з) основанията за освобождаване на служителя от отговорност по договора под формата на плащане на обезщетение и обезщетение за вреди, като правило, са свързани с валидността на причините, поради които служителят е отказал да изпълни задълженията си постудентско споразумение, като такива обикновено действат заболяване, увреждане, бременност и някои други обстоятелства от обективно естество.
Фрунзенският районен съд на град Владимир, разглеждайки делото по делото на предприятието „Т” срещу гражданин Ш. за възстановяване на сумата по договора, установи, че Ш. е бил служител в това предприятие и е изпълнявал функциите на ръководител на участъка. За по-нататъшна подготовка на Ш. за работа на ново оборудване, пристигнало в работилницата, беше подписан договор между предприятието, Ш. и Владимирския държавен университет за преквалификация на специалист по допълнителна образователна програма в размер на 300 часа с издаване на подходящ документ след завършване на обучението и окончателно сертифициране. В изпълнение на договора предприятието се задължава да плаща на университета 3000 рубли на месец за провеждане на занятия. Срокът за преквалификация беше 10 месеца. Въпреки това Ш. напуснал предприятието 5 месеца преди края на преквалификацията. От този момент компанията спря да плаща за обучение и поиска чрез съда да възстанови платените по-рано 15 000 рубли. На свой ред Ш. предявил обратен иск за обезщетение, тъй като бил принуден да поеме разходите за продължаване на обучението си в университета. При вземането на решението си съдът оцени сключения договор като студентско споразумение, сключено от страните в съответствие с глава 32 от Кодекса на труда на Руската федерация. Като се има предвид, че в договора не е предвидена възможност за едностранен отказ от изпълнение на задълженията на която и да е от страните, както и прекратяването му във връзка с уволнението на Ш. от предприятието, исковете на служителя са признати за основателни и искът на предприятието е отхвърлен. По този начин има недостатък в предприятието по въпроса за основанията за прекратяване на студентския договор и последиците от уволнениетоработник, което води до негативни последици.
Разликите в съдържанието на договора като правило са следните:
1) имената на страните не използват термините „служител” и „работодател”, тъй като няма такива, участниците са обозначени в повечето случаи като „предприятие” и „студент”;
2) предприятието не е длъжно да създава условия за стажанта да осигури възможност за обучение, тъй като това не зависи от предприятието;
3) студентът е длъжен да си намери работа в предприятието след дипломирането си, като понякога се посочва длъжността и минималният размер на заплатата, която ще бъде изплатена на студента;
4) едно от задълженията на студента е изпълнението на трудова дейност в предприятието за договорен период, като правило, по изучаваните договори, периодът е от 3 до 5 календарни години;
5) договорът отделно урежда последиците от прекратяването на трудовите отношения преди изтичането на периода, през който студентът е длъжен да работи в предприятието, това са последиците, подобни на уволнението на служител, който е сключил договор за чиракуване от трудово-правен характер, а именно: изплащане на обезщетение за разходите за обучение (преквалификация) на студента, обезщетение за щети и др.
Нееднозначно в науката и практиката е разрешен въпросът дали нормите на глава 32 от Кодекса на труда на България са приложими към студентски договор, сключен с „търсещ работа“, или по отношение на тази сделка са валидни само правните разпоредби на Гражданския кодекс – като сделка, която не е предвидена в закона, но не му противоречи. Това обстоятелство може значително да засегне правата и задълженията на страните в случай на спор в съда, тъй като напр.Законът предвижда по-кратък давностен срок в сравнение с гражданския закон.
Следният казус обаче представлява особен интерес по въпроса за съотношението на трудовото и гражданското законодателство при разрешаване на спорове за изпълнение на задължения по студентски договори.
Въз основа на жалбата на ответника делото беше разгледано от Съдебната колегия по граждански дела на Санкт Петербургския градски съд, която при разглеждането на това дело по касационен ред обясни следното.
В нарушение на ал.н. 2.2.3 и 2.2.4 от S.A. не е идвал в ОАО "Български железници" за изпълнение на служебни задължения и не е работил в ОАО "Български железници" в продължение на 5 години, продължавайки следдипломното си обучение.
Съгласно чл.309 от Гражданския кодекс задълженията трябва да се изпълняват надлежно в съответствие с условията на задълженията и изискванията на закона.
По силата на чл.310 от Гражданския кодекс на България не се допуска едностранен отказ от изпълнение на задължение и едностранна промяна на условията му, освен в предвидените от закона случаи.
Като взе предвид обстоятелството, че задължението на Ц.А. при постъпване на работа в ОАО „Български железници” не е изпълнено, първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод за налагането на С.А. задължение за компенсиране на загуби, свързани с неизпълнение на договора.
Доводът на касационната жалба на ответника за наличие на основания за отказ за удовлетворяване на заявените изисквания поради пропускане на срока за подаване на молба до съда, предвиден в разпоредбата на чл.392 от Кодекса на труда на Република България, Съдебната колегия намира за незаконосъобразен.
Съгласно чл.198 от Кодекса на труда на Република България работодателят - юридическо лице (организация) има правосключва с търсещия работа студентски договор за професионално обучение, а със служител на тази организация - студентски договор за професионално обучение или преквалификация на работното място или с прекъсване на работата. Студентски договор със служител на тази организация е допълнение към трудовия договор.
По този начин естеството на правоотношението между търсещия работа (все още не със служителя) и организацията е гражданскоправно.
Вземайки предвид факта, че С.А. не е бил в трудови правоотношения с АД „Български железници“, няма основания за прилагане на нормите на трудовото законодателство към отношенията на страните.
1. Дела по искове на предприятия срещу лица, с които е сключен студентски договор за възстановяване на обезщетение във връзка с отказ да бъдат наети от предприятието след дипломиране.
Тук основният проблем е необходимостта от правна обосновка на изискванията на работодателя. Кодексът на труда съдържа изключително общо правило, че ако студентът не изпълнява задълженията си по студентския договор без уважителна причина, по-специално не започне работа в съответствие със заповедта на предприятието, той е длъжен по искане на работодателя да му възстанови материалните разходи в размер на стипендията, изплатена по време на чиракуването, както и други загуби във връзка с чиракуването.
На първо място, страните трябва да определят изчерпателно видовете уважителни причини, поради които служителят е освободен от отговорност за отказ да изпълни задължението, в противен случай решението по този въпрос остава в компетентността на съда, който разглежда спора.