Харемът е бил културен център, MK-Türkiye
„През вековете европейците са създали за себе си приказна репрезентация на Османската цивилизация и в центъра на тази приказка са поставили харема, където той се е превърнал в символ, използван за омаловажаване на Османската империя.
Тъжно е, че нашата интелигенция също е ангажирана с тези възгледи”, казва д-р Мехмет Калпакли. Според него в действителност харемът е бил културен център.
Открита миналия месец в изложбената зала на султанските конюшни на двореца Топкапъ, изложбата „Къщата на падишаха: Harem-i Humayun (Харемът на султана)“ е предназначена да разкаже за напълно непознати аспекти от живота на харема. Със същата цел в рамките на изложбата, която включва около 300 експоната, принадлежали лично на султаните, техните съпруги и деца, бяха организирани редица конференции. Мехмет Капаклъ, преподавател във Факултета по турска литература, декан на Историческия факултет и директор на Изследователския център за османски изследвания към университета Билкент, организира конференция в двореца Топкапъ, озаглавена „Харемът като културен център на двореца“.
Капакли казва: „За съжаление, под натиска на западните стереотипи се разви една полуприказна и изпълнена с фантазия представа за харема като място, където са стотици красиви момичета. Непознатото привлича интерес, освен това, поради това незнание, всеки има своя лична представа. През вековете европейците са развили приказен образ на османската цивилизация и в центъра на тази приказка е харемът, където той се е превърнал в символ, използван за омаловажаване на Османската империя. Тъжно е, че нашата интелигенция често използва тези фантазии за харема, за да дискредитира османците.
Според академика всъщност Харем-и Хумаюн е по-широко понятие, което включва харемната част, в коятожени и ендерун, в който имаше мъже. „В ендеруна мъжете са били обучавани за обществена служба, а в харема жените“, отбелязва той.
Конференцията, на която сте домакин утре, е озаглавена „Харемът като културен център на двореца“. Все още не сме се срещали с тази гледна точка. Наистина ли харемът е бил културен център?
Харемът наистина е бил своеобразен културен център. Разбира се, трудно е да се говори за история в днешните условия. Образът, който днес изниква в съзнанието с думите „културен център“, може да не съвпада напълно с понятието културен център по отношение на миналото. Харемът е бил образователна институция. Където имаше образование, имаше и култура и изкуство. Харемът бил домът на падишаха и, подобно на други части на двореца, бил пълен с произведения на изкуството. Плочки, килими, калиграфия - всичко това превърна харема в център на изкуството. Харемът не беше просто място, където живееха наложници. Дъщерите и сестрите на падишаха също бяха в харема преди брака: тук те получиха образование. Преподаваха се основни предмети като грамотност, изучаване на Корана, религиозни знания, изкуството на калиграфията, история и география. Съдейки по документите, написани от жени, които са учили в харема, те са дали много добро образование тук. Както показват записите на султанската библиотека за издадените книги, индивидуалното и публично четене, тоест когато един чете, а други слушат, е било много разпространено. Наложниците получиха музикално образование в съответствие с техните способности. В харема винаги е имало сазандари и ханенде, тоест музиканти, свирещи на саз, и певци. Освен това в харема се учеха на добри обноски, етикет за хранене и разговор. В този смисъл харемът е бил седалище на образовани и културни жени. При завършване на товаобучение, повечето от наложниците са били омъжени за длъжностни лица, високопоставени военачалници, служители на двореца и са напуснали двореца. Това се наричаше „çerağ etmek“.
Жените, които са се омъжили и са напуснали двореца, са споделяли своите знания и обноски извън двореца? С други думи, може ли културата на двореца да се разпространи в обществото?
Създавано ли е изкуство в харема?
Със сигурност. На първо място, трябва да се каже за ръкоделие. Също така си струва да се отбележат незаписаните, вероятно създадени от хиляди, музикални произведения и различни творения на словесната култура. Някои от тях са записани. Например писмата, които Роксолана пише на Сюлейман Великолепни, днес се съхраняват в архивите на двореца Топкапъ. Освен това тези писма имат красотата на стила на истинско литературно произведение.