херпетична ваксина
Херпес |
Патоген |
Морфология и вътреклетъчно развитие |
Клинични прояви, офталмологичен херпес |
Херпетичен стоматит |
Кожен херпес |
Генитален херпес |
Увреждане на нервната система |
Какво трябва да знаете за лечението |
Индуктори на интерферон, мегасин |
Полудан, Теброфен |
Флоренал, Бромуридин |
БУР |
херпетична ваксина |
Страница 15 |
През последните години се е увеличил броят на пациентите с тежки, често повтарящи се лезии на кожата, лигавиците и очите и гениталните органи. Към днешна дата обаче няма ефективни средства за превенция и антирецидивно лечение на това заболяване.
Лечението основно се свежда, както е посочено по-горе, до назначаването на локална терапия под формата на мехлеми, капки за очи или инжекции. Всичко това води до изчезване на лезиите, но не е гаранция, че няма да има рецидив на заболяването (обикновено със същата локализация).
В тази връзка лекарите предполагат възможността за използване на имунобиологичен метод на лечение при рецидивиращи форми на херпес, който включва използването на специфични ваксини. Ваксините се използват от края на 18-ти век, когато английският учен Д. Дженър използва вируса на кравешката шарка, за да предотврати заразяване с едра шарка при хората. Първата терапевтична ваксина от атенюиран (отслабен) вирус е разработена от френския учен Л. Пастьор през 1875 г. за лечение на хора, ухапани от бесни кучета. Тази ваксина досега е единственият ефективен методлечение на ужасна болест.
Използването на ваксинална терапия беше продиктувано главно от огромното разпространение на херпес сред населението, както и от хроничния ход на заболяването, свързано с персистирането на вируса в човешкото тяло. Имунологичните нарушения са от решаващо значение за развитието на хронични рецидивиращи инфекции, а различни външни и вътрешни влияния, които намаляват резистентността на организма, предшестват рецидива на заболяването.
Първата антихерпетична ваксина е направена през 1928 г. от френските учени С. Левадити и Л. Ферние от тъкани на пилешки ембриони, заразени с херпесния вирус. Вирусът се инактивира с формалин. Авторите в експеримента върху животни показаха неговите високи имуногенни свойства. Клиничните изпитвания на това лекарство бяха проведени в средата на 30-те години и доказаха обещанието си при някои форми на рецидивиращ херпес на кожата, лигавиците и очите. През следващите години в много страни (Франция, Германия, Англия, САЩ, Япония, България) в дерматологичната и офталмологичната практика започнаха да се използват противохерпетични ваксини, приготвени от клетъчни култури на различни животни.
Американският изследовател T. Nosemann (1973) показа, че ваксина, приготвена от инактивиран HSV-1, също е ефективна срещу инфекция, причинена от HSV-2. В Съветския съюз изследванията за разработване на херметична ваксина започват в края на 50-те години и се провеждат под ръководството на А. К. Шубладзе в Института по вирусология. Д. И. Ивановски Академия на медицинските науки на СССР. Разработен е лабораторен регламент за инактивирана с формалин ваксина и от 1981 г. започва серийното производство на ваксината. Натрупан е голям опит в клиничната употреба на тази ваксина за предотвратяване на рецидив на херпесна инфекция припациенти с тежки форми на херпес.
Основата на механизма на действие на ваксината е стимулирането на специфичния клетъчен имунитет.
Трябва да се отбележи, че за противорецидивно лечение е използвана ваксина, която се използва за предотвратяване на рецидиви само в периода на ремисия (отслабване) на острите прояви на заболяването. В процеса на дългосрочно диспансерно наблюдение са разработени показания, както и клинични и имунологични обосновки за метода на противорецидивна терапия. Показания за ваксинация са например чести рецидиви на херпес на очите. Ваксинацията се извършва с пълното изчезване на възпалението при пациентите, след което се повтаря на всеки 6-12 месеца. Курсът на ваксинация включва 5 интрадермални инжекции върху флексорната повърхност на предмишницата, където се инжектират 0,1-0,2 ml от ваксината. Ако пациентите имат анамнеза за повишена алергична чувствителност към който и да е алерген (независимо от естеството му), приложението на лекарството започва с разреждане 1: 1000 - 1: 100. Броят на инжекциите в такива случаи се увеличава 2-3 пъти.
В резултат на противорецидивната терапия, проведена от професор А. А. Каспаров и неговите сътрудници (1982), за период на наблюдение от 3 до 8 години, 71 (63%) от 114 пациенти напълно спират рецидивите на заболяването, 32 (27%) стават по-редки, само 11 (10%) не променят честотата си. Клиничният ход на рецидивите във всички случаи е по-лек. Установена е зависимостта на подобряването на състоянието на пациента от броя на ваксинационните курсове. По този начин пациентите с особено чести екзацербации показват значително намаляване на броя на рецидивите след 6-8 курса на ваксинация.
Първоначално ваксината беше предложена за предотвратяване на 2-те най-често срещани форми на херпес (офталмохерпес и генитален херпес).Клиничните изпитвания потвърждават добрата му противорецидивна ефикасност. По този начин Н. С. Потекаев и сътрудници (1972) лекуват 113 пациенти с рецидивиращ генитален херпес с инактивирана херпесна Еакцина. Ефектът не се наблюдава само при 13 пациенти (11%). Останалите постигнаха значително подобрение, изразяващо се в увеличаване на междурецидивните периоди и смекчаване на клиничните прояви на заболяването. Състоянието на 34 от тези пациенти по време на прегледа 10 години след лечението е както следва: при 8 рецидивите са напълно спрени, при 20 ходът на рецидивите е значително смекчен и продължителността на ремисиите значително се е увеличила, при 6 по време на прегледа е отбелязана същата честота на рецидивите, както преди лечението.