Хипокалиемия, НОВОСТОН
Какво е хипокалиемия
Хипокалиемията е състояние, при което плазмената концентрация на калий е под 3,5 mmol/L.
Хипокалиемията причинява тежки усложнения (напр. животозастрашаващи камерни аритмии). Клиничните признаци на хипокалиемия са хипорефлексия и чревна непроходимост. Анормалните нива на калий бързо се сигнализират от ЕКГ промени в отвеждане II. При хиперкалиемия се наблюдават заострени Т вълни, а при хипокалиемия се наблюдават сплескани Т вълни и U вълни.
Причини (етиология) на хипокалиемия
Условно хипокалиемията се разделя на т. нар. псевдохипокалиемия, т.е. протичаща без загуба на калий и хипокалиемия със загуба на калий.
Псевдохипокалиемията се развива при неадекватен прием на калий в тялото (синдром на загуба) или преместване на калий от извънклетъчното пространство към вътреклетъчното пространство. Движението на електролита във вътреклетъчното пространство се улеснява от хормони (инсулин и адреналин). Увеличаването на нивата на инсулин, причинено от хипергликемия или приложение на екзогенен инсулин, води до хипокалиемия.
Ендогенното освобождаване на катехоламини по време на стрес или употребата на бета2-агонисти също е придружено от намаляване на концентрацията на калий в кръвния серум. Преразпределението на калия с неговото движение вътре в клетките се случва с наследствена хипокалиемична периодична парализа, тиреотоксикоза (тиреотоксична хипокалиемична парализа).
В клиничната практика по-често се среща хипокалиемия, дължаща се на загуба на калий. Загубите на калий се разделят на екстраренални (обикновено през стомашно-чревния тракт) и бъбречни. Разграничението между тези състояния се основава на определянето на концентрацията на хлориди в урината. С отделянето на хлориди в урината