ХИСТОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

А. Н. Родионов, Гъбични заболявания на кожата: ръководство за лекари (2-ро издание), 2000 г.

ХИСТОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Хистология на кожни микози, причинени от дерматофити

Патологичните промени в лезиите се дължат на въвеждането на гъбички в роговия слой на епидермиса, косата и ноктите и възпалителен отговор на кожата, който може да бъде остър, подостър или хроничен. Диагнозата може да се счита за установена само ако в хистологичните препарати се открият елементи от гъбички. За това се използват различни хистологични оцветявания, най-информативната е периодичната киселинна реакция (PAS), която позволява да се идентифицират полизахаридите, присъстващи в целулозата и хитина на клетъчната стена на повечето дерматофити (оцветяване Shifu и неговите модификации). Можете също така да използвате реакции на сулфатиране и импрегниране на хистологични срезове със сребро [Khmelnitsky OK, 1973; Lewer W. F. и Schaumburg-Lewerl., 1983].

Гъбите в роговия слой на епидермиса, дори когато се използват специални оцветители, се откриват в малки количества под формата на мицелни нишки и спори. В редки случаи, когато има много гъбички в лезиите, те могат да бъдат открити в срезове, оцветени с хематоксилин-еозин, като деликатни базофилни структури в роговия слой.

Възпалителните промени в епидермиса могат да варират от лек интра- и извънклетъчен оток на шиповидни клетки до тежка спонгиоза. Спонгиозата обикновено се развива с дисхидротични варианти на микоза на краката и ръцете, клинично в тези случаи се отбелязват везикули. Причината за тази реакция обикновено е T. mentagrophytes var. interdigitale. Понякога се отбелязва изразена хиперкератоза в епидермиса, която най-често се наблюдава при микоза, причинена от T. rubrum.

Хистологичнипромените в дермата са неспецифични и съответстват на остро, подостро и хронично възпаление. При микоза на гладка кожа, причинена от T. rubrum, понякога се откриват гъбички във велусната коса и космените фоликули. Около фоликулите се развива възпалителна реакция, която поради навлизането на гъбички в дермата може да придобие грануломатозен характер. Централната част на инфилтрата в тези случаи може да претърпи нагнояване и некроза, докато периферната част може да се състои от лимфоцити, хистоцити, епителиоидни и многоядрени гигантски клетки, вътре в които понякога се намират гъбични спори. Размерът на спорите тук достига 6 микрона в диаметър, в косата обикновено не надвишава 2 микрона.

При инфилтративно-гнойна форма на микоза на скалпа и зоната на растеж на брадата и мустаците, гъбичните елементи се откриват в космения фоликул, вътре и около косата. В косата те се определят точно над зоната на началото на кератинизацията (приблизително на ниво от 30 микрона). В дермата се забелязва възпалителна реакция с различна интензивност, най-изразена при kerion Celsii. При остра гнойна реакция в инфилтрата се забелязват голям брой неутрофилни левкоцити, гъбичните елементи в този случай могат напълно да изчезнат. В хроничния ход на процеса инфилтратът може да придобие грануломатозен характер, в него се появяват многоядрени гигантски клетки. За потвърждаване на диагнозата при липса на гъбички в инфилтрата могат да се използват методи за имунофлуоресцентно оцветяване. За тези цели се използва белязан с флуоресцеин антисерум срещу T. mentagrophytes, който прави възможно откриването на гъбични антигени в косата и в перифоликуларния инфилтрат.

Образуване на инфилтративно-гнойна реакция на кожата с микоза на скалпа (kerion Celsii) и зоната на растеж на брадата и мустаците, причинени от гъбичкиM. canis, T. tonsurans и T. verrucosum са прояви на имунологичен отговор. Това се доказва от: 1.

Склонност на лезиите към спонтанно изчезване. 2.

Липсата на гъбични елементи с много изразена възпалителна реакция от кожата с микоза, причинена от T. verrucosum (faviforme) и T. tonsurans. 3.

Постоянна положителна реакция в отговор на интрадермално приложение на трихофитин с инфилтративно-гнойни форми на микоза, причинена от зоофилни трихофитини (например T. tonsurans), и отрицателна - с повърхностни микози, причинени от същия T. tonsurans.

При фавус в роговия слой на епидермиса се откриват голям брой мицелни нишки и единични спори на гъбата. Скутулата е представена от ексудат, паракератотични клетки на епидермиса, клетки на възпалителния инфилтрат, както и мицелни нишки и гъбични спори, които са разположени главно в периферната зона на скутулата. В активния стадий на заболяването в дермата около дегенеративните космени фоликули има изразен възпалителен инфилтрат, съдържащ многоядрени гигантски и плазмоцити. В старите лезии липсват косми и мастни жлези, има явления на фиброза.

Хистология на микози на кожата и лигавиците, причинени от гъбички, подобни на дрожди

При кандидоза на кожата и лигавиците, гъбичките от рода Candida се намират в роговия слой на епидермиса или в повърхностните слоеве на епитела на лигавицата. Гъбичните елементи обикновено са малко, те са добре оцветени чрез PAS-реакция или по Грам; представени под формата на нишки от септиран разклонен мицел с диаметър 2-4 микрона или яйцевидни спори с диаметър 3-5 микрона. Откриването на мицелната форма на гъбата е от диагностично значение.

Прихистологично изследване на хронична грануломатозна кандидоза на кожата и лигавиците, елементите на гъбичките също се намират предимно в роговия слой на епидермиса или в най-горните участъци на епитела на лигавицата, но понякога в спинозния слой, вътре в косата и в дермата. Има също изразена хиперкератоза и папиломатоза; в дермата - плътен възпалителен инфилтрат, състоящ се от лимфоидни клетки, неутрофили, плазматични и многоядрени гигантски клетки. Инфилтратът може да се разпростре в подкожната мастна тъкан.

При pityriasis versicolor голям брой гъбични елементи се намират в роговия слой на епидермиса под формата на деликатни базофилни структури, които са ясно видими дори при оцветяване на препарати с хематоксилин-еозин. Гъбите са представени както от нишки, така и от спори.

При фоликуларната форма на pityriasis versicolor има натрупване на рогови маси и клетки на възпалителния инфилтрат в разширените устия на космените фоликули. Около фоликулите също се отбелязва възпалителен инфилтрат. При PAS реакцията сферични или овални спори на гъбичките с диаметър 2–4 μm се откриват вътре в устата на космените фоликули, а понякога и в перифоликуларния инфилтрат. Мицелът никога не се разкрива. Нарушаването на пигментацията на кожата при пациенти с pityriasis versicolor се дължи на способността на гъбата Pityrosporum да произвежда вещество, което инхибира процеса на образуване на пигмент в епидермиса. Електронномикроскопското изследване на кожни биопсии от хипопигментирани зони показа, че в меланоцитите се образуват много малки меланозоми, които не могат да проникнат в кератиноцитите. В хиперпигментираните участъци от кожата, напротив, меланозомите са големи и съдържат голямо количество меланин.