Хълцане - какво е това
Хълцане - нарушение на функцията на външното дишане, изразено като клоничен спазъм на диафрагмата със затворен или рязко стеснен глотис. Тази конвулсия причинява внезапно силно дишане, което може да бъде придружено от характерен звук. Хълцането може да бъде симптом на различни заболявания, а в някои случаи и проява на преходни функционални нарушения.
Патогенезата на хълцането винаги е свързана с провеждането на патологични импулси в двигателните влакна на диафрагмалния нерв, които са част от еферентната връзка на сложна рефлексна дъга. В зависимост от степента на увреждане на тази дъга, хълцането се различава централно, периферно и така нареченотоотразено хълцане.
Централно хълцане се наблюдава при лезии на мозъка или гръбначния мозък (енцефалит, менингит, инсулт, тумори, травматично увреждане на мозъка). Централната включва и психогенно хълцане, например при истерия.
Периферно хълцане може да се появи при лезии на диафрагмата, неврит на диафрагмалния нерв или неговото компресиране, медиастинит, тумори на медиастинума и белите дробове, дразнене на перитонеума и др. Отразеното хълцане се наблюдава при патологии на различни органи, разположени отдалечено от зоните на инервация на диафрагмения нерв. Такива хълцания могат да възникнат при хелминтиаза, лямблиоза и други заболявания.
Отделно се изолират токсични хълцания, които възникват във връзка с интоксикация, например хълцане при захарен диабет, уремия, инфекциозни интоксикации и др.
Хълцане може да се наблюдава и при здрави хора, докато ядат суха и твърда храна, при хипотермия, след пиене на алкохол, а понякога и без видима причина.
Епизодичното хълцане не изисква лечение и изчезва от само себе си; често се облекчава с няколко глътки вода или няколко дълбоки вдишвания. Припостоянно хълцане, ако диагнозата на заболяването, което го е причинило, не е установена или етиотропната терапия не е възможна, се използва симптоматично лечение.
При хълцане от централен произход, особено психогенен, е показана употребата на седативи (валерианови препарати), транквиланти (диазепам), по-рядко се използват невролептици (хлорпромазин, дроперидол), в някои случаи е подходяща хипнотерапия. При хълцане от различен произход често са ефективни метоклопрамид (церукал, раглан) и тиетилперазин (торекан).