Ходатайство за невинните
Чудесата на Св. Никола /
ПОДХВАТ ЗА НЕВИННИ УБЕДЕН
На следващия ден, подбуден от духа на злобата, той започна да иска злато от момчето, което му служеше, на което, както му се стори, беше дал златото предишния ден. Момчето отговорило, че не е получил никакво злато. Епифаний, раздразнен от отказа му, започнал да го упреква, че лъже, а след това, като не повярвал на клетвите му, заповядал да го бият безмилостно и да го затворят, натоварен с вериги, в една от стаите на къщата, като казвал: „Ще помисля за него, когато дойде празникът на св. Никулден“.
Битият, окован и заключен слуга започнал със сълзи да се моли на Бога да го избави от нещастието. Слагайки сълзи на сълзи и молитви на молитви, той се обърна към Св. Николай със следната молба: „Отче, Свети Никола, избави ме от тази беда. Знаеш ли, аз не съм виновен за това, което говорят за мен. Утре е вашият празник, а аз съм в голяма беда. Нощта го хвана да се моли и той заспа с тъга. В съня му винаги се явяваше линейка на помощ на викащите го с вяра Св. Николай. „Не тъгувай“, каза му той, „Христос те освобождава чрез мен, Своя слуга“. И веднага железните връзки паднаха от нозете на затворника и той, като се събуди, възхвали Бога и Св. Никола. Същата нощ Св. Николай също се явил насън на господаря си и му казал заплашително: “Защо обвиняваш несправедливо слугата си, Епифаний! Ти сам си виновен: сам си скрил златото и измъчваш своя верен слуга. Но тъй като ти направи това не по склонност на сърцето си, а по подстрекателство на врага, тогава ти се явих, за да не пресъхне любовта ти към Бога. Изправи се и освободи невинния си слуга. Ако не направите това, вие сами ще изпаднете в големи неприятности. И като посочи с пръст мястото, където той сам постави златото, добави: „Вземи си златото, пусни слугата!“
Събудил се, боляринът веднага намерил златото сипосоченото му място, благодари на Човеколюбеца Господ, благодари на Св. Никола. След това отишъл при затворения слуга, смирено го помолил за опрощение на греха, който бил извършил, извел го от тъмницата и му заповядал да му даде всичко необходимо; самият той прекарва остатъка от нощта до утренята в молитва. Като чу добрата вест за утренята, Епифаний, взе злато и слуга, отиде в църквата Св. Никола, където след утренята той разказа на всички поклонници какво се е случило с него и каква милост Бог му е показал чрез Своя светец; след това, обръщайки се към слугата, той добави: „Дете, не аз, грешник, но Бог, Създателят на небето и земята, и Неговият светец Николай ви прощават от работата. Прости и на мен, че невежо сгреших пред теб.” В същото време Епифаний разделя злополучното злато на три части, от които дава една на църквата Св. Никола, другото веднага раздал на бедните, а третото подал на освободения роб с думите: „Вземи, чедо, това злато, за да не служиш от този ден на никого освен на Св. Никола; Ще се погрижа за телесните ти нужди по бащински начин.“ И всички радостно посрещнаха празника на Св. Никола.