хора като мъртвите
Струва си в седмичната глава на "Metzor"
Талмудът в трактата Недарим (64 b) учи от стиховете на Танах, че има 4 различни типа хора, които са като мъртвец: бедните, мецора (прокажен), слепите и тези, които нямат деца.
Мъдреците учат за сходството на бедните с мъртвите от думите на Създателя Моисей (Шемот 4, 19): „Иди, върни се в Египет, тъй като всички онези хора, които искаха да те убият, умряха.“ Талмудът доказва, че тези хора наистина не са умрели, а само са станали по-бедни. От факта, че Създателят ги нарича мъртви, виждаме, че бедните са като мъртвите. Фактът, че прокаженият е приравнен на мъртъв, се учи от Талмуда от призива на Аарон към Моше с молба да се моли за Мириам, която беше наказана с проказа (Бамидбар 12, 12): „Нека тя не бъде като мъртвец ... половината от тялото на което се е разложило.“ Приравняване на слепите към мъртвите Талмудът учи от стих в книгата на Айх (3, 6): „Той ме хвърли в тъмнината, като онези, които отдавна бяха умрели.“ И подобието на този, който няма деца, се учи от мъртвите от молбата на Рахил към Яков (Битие 30, 1): „Дайте ми деца, иначе ще умра“.
Не толкова отдавна получих следния въпрос: „Бедните са като мъртвите. Толкова много бедни мъдреци и тази концепция се отнася за тях? Аз също съм много беден и все още не съм постигнал нищо (и според мен все още съм глупав) в този живот. И аз ли съм мъртъв, докато не стана богат? Можете ли да кажете, че понятието мъртъв не означава лошо?
Отговор на този въпрос:
Мъдреците нямат предвид, че всички тези хора са напълно като мъртвите. Мъдреците имат предвид само, че всеки от тях е като мъртвия в определен аспект. Прокаженият е като мъртвец, тъй като тялото му се разлага. Бедният човек прилича на мъртвия по това, че не може да повлияе сериозно на различни събития. Слепият човек няма силна сетивна връзка с материалния свят (тъй като такава връзка се осъществява предимно чрезоко). А този, който няма деца, е като мъртвия, тъй като няма продължение. Оказва се, че оприличаването на бедните на мъртвите изобщо не се счита за проклятие.
Ако се замислим, ще видим, че прокаженият е подобен на мъртвия, с изключение на разлагащото се тяло, също и в това, че метаме (прави ритуално нечисти) всички неща, които са в една и съща къща с него, като мъртвец. Това сходство вече е споменато от мъдреците в Midrash Sefirei (Beaalotha 105).
Духовното отдалечаване на прокажения от истинския живот обяснява защо, според законите на Тората, прокаженият е длъжен да се дистанцира от човешкото общуване, както се казва (Vayikra 13, 46): „той ще седи сам“. Този закон дава на такъв човек възможност да помисли за своя жизнен път и да разбере неговата погрешност, което може да стане само като се отдалечи от човешкото общуване, от човешката суета, оставайки сам със себе си.