Хранителни интереси Защо санкционираните храни трябва да бъдат унищожени
Нечовешко хранене
В допълнение към темата за храната, историята на елдата е свързана с унищожаването на санкционните продукти чрез своята напълно необяснима популярност. Елдата в диетата на средния потребител е само няколко процента. А унищожаването на санкционирани храни е преди всичко чисто техническа мярка, а символ или акт на сплашване е едва на второ място.
Ако е невъзможно нещо да се внесе отнякъде, значи е невъзможно и да се търгува вътре в страната. Изглежда логично, но преди приемането на съответното постановление тази логика куцаше. Така например една от най-големите български вериги защити в съда правото си да търгува със санкционирани продукти. Съответният президентски указ имаше за цел да затвори тази празнота в законодателството.
Защо да унищожавате, а не да раздавате на нуждаещите се? За това призовават например съставителите на петицията на change.org, която към момента на писане на тази колона вече е събрала повече от 360 хиляди подписа.
Ако някоя санкционирана храна е вътре в страната, то се оказва, че е внесена контрабандно там, без да се спазва ветеринарен и фитосанитарен контрол. Същото важи и за храните с фалшиви документи. В условия, когато е невъзможно да се гарантира безопасността на храната, предложението тя да се раздава на нуждаещите се изглежда меко казано нехуманно. Разходите за проверка на конкретни партиди в повечето случаи ще бъдат твърде високи, а самите тези проверки изискват много време.
Естествено, при легалния внос на храна всяка партида не се проверява. Проверени и акредитирани са държави и конкретни предприятия, които гарантират качеството на своите продукти и носят отговорност за това.
Семейство или клиент
Подобна е ситуацията и с ограничението на брояговеда в частни домакинства. Десетки статии, хиляди емоционални публикации за предателството на българското селячество, за поредната колективизация и обезкудряване. Очакваме още една петиция с няколкостотин хиляди подписа. Но и тук проблемът явно не си заслужава вдигнатия шум около него. Не говорим за изземване на добитък или масово закриване на домакински парцели. Говорим за уточняване на правния статут на част, и то много малка част от личните стопанства.
Личното помощно стопанство е насочено предимно към личното потребление на семейството, което участва в него. По дефиниция това не е бизнес. Това обаче не е така за част от LPH. Предприятията, които притежават десетки и дори стотици глави добитък, очевидно изхранват не само семействата си. В същото време, поради специфичния статус, качеството на произвежданите там продукти не се контролира по никакъв начин и често се произвежда в нарушение на всички ветеринарно-санитарни стандарти. Но все пак излиза на пазара и потребителят носи рисковете.
Колко са тези предприятия от общия брой домакински парцели? Според резултатите от последното земеделско преброяване няколко процента от всички парцели на частни домакинства могат да бъдат класифицирани като условно големи. Например, само 2,2% от частните домакинства притежават повече от пет говеда и 0,4% притежават повече от 20 овце (това са показателите, определени от губернатора на Ставропол Владимиров, който инициира това предложение).
Ако все пак решението бъде взето, това не означава задължително закриване на предприятията, попадащи в него. И още повече край на всяко дребно производство в провинцията. Нищо, освен вероятното нежелание на част от частните домакинства да отговарят на минималните ветеринарно-санитарни стандарти, няма да им попречи да се пререгистрират като селски стопанства (СФС), които, между другото, не плащат никакви данъци през първите пет години от дейността си.
Здравият разум е по-важен от деликатесите
Доста е трудно да се говори спокойно по темите за глада, храната и колективизацията, имайки предвид историята на страната ни, но си струва да се опита. Около една трета от цялата храна се губи в света (просто въведете хранителни отпадъци в търсачката). За България тази цифра също е над десетина процента. И може би би било много по-полезно да не се вдига паника заради няколко унищожени партиди контрабандни продукти, а да се помисли как този проблем може да бъде решен комплексно.
Например, съвсем наскоро френското правителство прие закон, който изисква от големите и средни магазини да раздават храни с изтекъл срок на годност за благотворителност. Това е част от инициатива за намаляване наполовина на загубите на храна в страната до 2025 г. Всичко започна с петиция на същия change.org.
Може би за тези, които наистина се нуждаят от храна, ще бъде много по-важно да не получават санкционирани сирена или месни деликатеси, а целева финансова помощ, с която да купуват мляко, хляб и яйца? За програмата на т. нар. купони за храна се говори от години, но до момента не се е стигнало.
Или си струва да припомним, че унищожаването на санкционираните продукти е просто пряка последица от българските хранителни антисанкции. Точно тези, за които всички плащаме с висока инфлация на храните и осезаемо намаляване на асортимента в магазините.