Християнин и екология, когато не можеш да си безразличен, Православието и светът
За това защо темата за екологията все още не е толкова популярна сред енориашите, християнските ценности като мотивация за екологични дейности и други въпроси, разговаряхме с ръководителя на екологичния отдел на Гродненската епархияпротойерей Георгий Суботковски и директора на Центъра за екологични решения, заместник-председател на Синодалния отдел по въпросите на младежта на Бялата българска православна църкваЕвгений Лобанов.
–Ако всички отдавна сме свикнали със светските екологични организации, то понятието „епархийски екологичен отдел“ все още звучи необичайно. Затова ще започна с вас, отец Георги: срещали ли сте някога недоумение, може би дори критика към вашата дейност в обществото и в Църквата?
Протойерей Георгий Суботковски
ПротойерейГеорги: Не. Никога. Екологичната дейност на Църквата, като нещо ново, предизвиква по-скоро обществен интерес, отколкото недоумение и критика. А положителното отношение към проблемите на околната среда сред православните християни според мен просто е „в кръвта“.
Съществена част от допълнителния бревиарий в неговите обреди призовава за освещаване на Божието творение и цялата човешка стопанска дейност на земята (освещаване на култури, плодове и т.н.), на езика на еколозите: пермакултура. А благодарността към Бога за творението се възнася в евхаристийните молитви на всяка божествена литургия на Църквата. Следователно отношението може да бъде само положително.
А фактът, че в момента Църквата поема отговорността да се занимава с проблемите на околната среда, звучи необичайно и ново само за нашето църковно пространство, където, за съжаление, тази тема доскоро не беше напълно развита.Екологичният отдел на Гродненската епархия току-що беше създаден след учебно пътуване на представители на епархията, по време на което беше проучен опитът от работа в тази област на християните в Чешката република и Германия.
–Честно казано, трудно е да си представим какво може да направи епархийският отдел по опазване на околната среда, освен няколко скучни лекции за това колко е лошо да се изхвърля боклук. Или може би произвеждате екологично чисти свещи, които не "пушат" атмосферата?
Протойерей Георгий: Е, за да е по-забавно, можете например да инсталирате слънчеви панели в сградата на енорийския дом и да го оборудвате с екологична канализация, което направихме в енорията в село Синковичи. Между другото, има уникален храм отбранителен тип в чест на Архангел Михаил.
Като цяло, едно от основните практически постижения на нашия отдел е създаването на т. нар. екоотбори. Това са младежки групи, създадени към неделните училища на енориите на епархията, които систематично се обучават по образование за „устойчиво развитие” през годината по специална програма.
Децата се учат как да пестят електричество, вода и други ресурси, да подобряват териториите и след това да извършват одити въз основа на резултатите от своите дейности. А през лятото нашите „Зелени братя“ се събират на екологични сбирки за обмяна на опит и наблюдение. В близко бъдеще се планира тази работа да се издигне на качествено ново ниво и да обхване, ако е възможно, повечето от енориите на епархията.
–Юджийн, следващият ми въпрос е към теб. Вашият Център за екологични решения есветска организация. Но, доколкото знам, вашите лични мотиви за екологична дейност са християнски. Разкажете ни повече за тях.
Евгений Лобанов: Като цяло да, за мен християнските вярванияса един от най-важните стимули в работата. От Книгата Битие знаем, че първата заповед, дадена от Бог на човека, е да се грижи за градината, в която е бил поставен. Тоест на човека е поверена грижата за Божието творение!
Евангелието има много да каже за самоограничението и това е в пълен контраст с ценностите на днешното консуматорско общество. Но именно неумерената консумация е основната причина за повечето от днешните екологични проблеми.
–Но все пак консуматорското общество се появи на Запад и там е много развито, а тяхното положение с екологията според мен е по-добро от нашето.
Евгенийy Лобанов: Ами, първо, повечето страни са много различни една от друга, така че е много трудно да се говори за Запад или Изток като цяло. Екологичните проблеми са глобални по своята същност. Например повечето съвременни потребителски стоки се произвеждат в Китай и се продават в други страни.
Не бих казал, че в други страни ситуацията е коренно различна от нашата. По-скоро можем да кажем, че в много страни нивото на загриженост за околната среда е много по-високо от нашето и това, разбира се, влияе върху вземащите решения. Хората там са се сблъсквали с проблема с прекомерната консумация, така че е логично и да са започнали да се справят по-рано и по-активно с последствията. В същото време повечето от наистина фундаменталните причини за екологичните проблеми все още остават неразрешени.
–Т.е. Оказва се, че това може да се сравни с това как едно общество, без да се откаже от пушенето, просто се научи да лекува повече болести, причинени от тютюна.
Евгений Лобанов: Ами, грубо казано, да. За да продължим тази аналогия, техните цигари съдържат по-малко катран, имат добри филтри, пушат по-малко като цяло,от нас, но това, че изобщо не пушат, не може да се каже.
Виждате ли, можем да събираме и сортираме боклука колкото си искаме, но това не решава проблема в основата. Ще остане, докато продължаваме да произвеждаме безброй стоки, от които просто не се нуждаем, използвайки безразсъдно природните ресурси за това.
Християнската аскетична практика включва напълно различен подход към околната среда. Човек трябва да вземе само това, което наистина му е необходимо. Ако хване риба, ще я хване за ядене, а не за организиране на състезания по спортен риболов.
Протойерей Георги: Между другото, според Максим Изповедник, човек може да превърне Земята в рай само когато носи рая в себе си.
–Но все пак ми се струва, че ако днешните християни добре осъзнават необходимостта от грижа за хората, то не всеки вижда необходимостта да се грижи за природата от християнски убеждения.Защо, мислите, в съзнанието ни няма връзка между екологичната отговорност и моралната отговорност?
Протойерей Георги: Християните изграждат своя мироглед въз основа на Светото писание, което говори на първо място за основната и основна цел - придобиването на Царството Небесно, което, както знаете, "не е от този свят".
Може ли например апостол Павел да говори много за приоритета на проблемите на околната среда, когато всички християнски общности от онова време са били в постоянно очакване на предстояща паросия. Въпреки че, разбира се, идеята за значението на Божието творение за човека косвено прониква в неговите послания. Може би тази разлика в приоритетите се отразява на отношението на християните.
Евгений Лобанов: Мисля, че има няколко причини за това.
първо,съвременната цивилизация е преди всичко градско общество. Живеем в градове, т.е. при неестествени условия, честно казано. Много неща се случват извън нашето полезрение. Храната се взема от хладилника, а в най-добрия случай - в магазина. Електричеството винаги е налично в контакта. Бензин на бензиностанция. Ние не се чувстваме свързани със заобикалящата ни среда ежедневно.
И християните са същите хора, част от такова общество. Връзката ни също отслабва. Наистина много обреди в бревиарията са свързани със селскостопанския цикъл или с природни явления като благославяне на събраните плодове, молитви за суша, за дъжд и др., които са били от голямо значение за човека само преди сто години. И сега за нас, жителите на града, много от тези звания са просто анахронизъм.
И второ, медиите пишат много малко по екологични теми. Един от нашите колеги проведе проучване за броя на материалите, посветени на проблемите на околната среда в Беларус. Направена е селекция от държавни и недържавни медии, уебсайтове и др., като според резултатите от проучването се оказва, че броят на материалите, които пряко се отнасят до проблемите на околната среда, е около 2-3%.
В Църквата, между другото, също много малко се говори за това. В тази връзка хората нямат причина да се замислят, да идентифицират връзките между нашите действия и процесите, които наблюдаваме.
Но често това не е просто въпрос на „харесване или не“, а въпрос дали правим добро или зло. Ако човек, да речем, излее отработено двигателно масло в земята или резервоар и в същото време има много сериозно замърсяване на околната среда (и това се отразява на здравето на хората), тогава това едва ли може да се нарече добро. И ако това се случи в огромен индустриален мащаб, тогава как да го наречем? Нотакива неща могат да се правят от хора, които са членове на Църквата.
–Т.е. всъщност смятате, че християните просто се сливат твърде много с обществото около тях в това отношение. Губят, така да се каже, тяхната уникалност, сол.
Евгени Лобанов: Смятам, че замърсяването на околната среда и последващото въздействие върху здравето на хората е един от най-належащите глобални проблеми. В този смисъл християните не могат да останат безучастни, тъй като случващото се с околната среда всъщност е още един показател за изключително сериозните проблеми на хората и обществото.
И решаването на тези проблеми е невъзможно само с технологични методи, важно е да се промени отношението на хората към случващото се. И ако християните не говорят за това, не демонстрират с примера си как да се отнасяме към това, което Бог ни е дал, тогава вероятно можем да кажем, че наистина се сливаме с околното общество.
–ОтецГеорги, може би ни е рано да се занимаваме с екология и трябва да обърнем внимание на някои по-важни неща в Църквата?
ПротойерейГеоргий: Несъмнено темата за екологията не е най-приоритетната за Църквата, но това не означава, че тя не заслужава внимание наред с други, по-традиционни области на църковната дейност. Освен това съм убеден, че Църквата трябва да бъде навсякъде, където има хора с добра воля.
Говори дякон Дмитрий Павлюкевич