хроничен колит
Хроничният колит (ХК) е морфологично потвърден възпалителен или дистрофичен процес, засягащ цялото дебело черво.
1. Инфекциозни агенти (бактерии, вируси, гъбички, протозои)
2. Паразитни инвазии
3. Медикаменти (антибиотици, НСПВС, лаксативи)
4. Абдоминална исхемия
5. Излагане на радиация
6. Хранителен фактор (липса на диетични фибри в храната).
1. Колитът на инфекциозната етиология се причинява от патогени, които имат тропизъм към лигавицата на дебелото черво. Бактериалните токсини увреждат мембраните на чревния епител, предизвиквайки неспецифично възпаление.
2. При протозойни инфекции протозойните метаболитни продукти, тъканни и бактериални метаболити оказват токсичен и алергичен ефект върху чревната лигавица.
3. Лекарствените ефекти, като НСПВС, намаляват синтеза на простагландини в червата, което допринася за увреждане на мембраните на епитела, повишената му десквамация, образуването на дефекти и некроза.
4. Последиците от антибиотичната терапия се проявяват чрез дисбаланс на микробните асоциации на дебелото черво. В резултат на това местният имунитет намалява, ферментационните и гнилостните процеси се засилват. Прекомерно образуваните органични киселини дразнят и увреждат чревната лигавица и, като имат осмотична активност, привличат вода в чревната кухина.
5. Последица от възпалително-дистрофични процеси е нарушение на секреторната и моторно-евакуационната функция на дебелото черво.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХРОНИЧЕН НЕУЛЦЕРЕН КОЛИТ (A.M. NOGALLER, K.Y. YULDASHEV, A.G. MALYGIN, 1989 С ПРОМЕНИ)
1.8. Колит със смесена етиология
2. ПРИОРИТЕТНА ЛОКАЛИЗАЦИЯ
2.1. Общо (панколит)
2.2.Сегментален (тифлит, напречен, сигмоидит, проктит)
3. ХАРАКТЕР НА МОРФОЛОГИЧНИТЕ ПРОМЕНИ
4. ГРАВИТАЦИЯ
4.1. Лека форма
4.2. Среден
4.3. Тежка форма
5. ПРОТИЧАНЕ НА БОЛЕСТТА
5.2. монотонен, непрекъснат
5.3. непостоянен, непостоянен
6. ФАЗА НА БОЛЕСТТА
7. СЪЩНОСТ НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ НАРУШЕНИЯ
7.1. двигателна функция
7.1.1. хипомоторни нарушения
7.1.2. хипермоторни нарушения
7.1.3. без нарушена двигателна функция
7.2. Чревна диспепсия
7.2.1. със симптоми на ферментативна диспепсия
7.2.2. със симптоми на смесена диспепсия
7.2.3. със симптоми на гнилостна диспепсия
7.2.4. без симптоми на чревна диспепсия
8. НАЛИЧИЕ ИЛИ ЛИПСА НА АЛЕРГИЧЕН СИНДРОМ
9. НАЛИЧИЕ ИЛИ ЛИПСА НА УСЛОЖНЕНИЯ
9.4. Чревна дисбактериоза
При хроничен колит се наблюдават дългосрочни ремисии, заболяването е склонно към прогресия, има изразена връзка с качеството и диетата.
Болката е пареща, натискаща, избухваща, понякога пароксизмална, появява се или се засилва 30-90 минути след хранене, преди дефекация. Болката често се излъчва към гърба, както и към ануса, намалява след дефекация и отделяне на газове, използване на топлина и спазматични средства. При засягане на регионалните лимфни възли (мезаденит) болката става постоянна, усилва се при физическо натоварване, след клизми и топлинни процедури.
При десен колит (тифлит) болката е локализирана в дясната илиачна област, често излъчваща към слабините, крака, долната част на гърба.
При увреждане на напречното дебело черво (напречно), болката е придружена от бучене, спукване в средната частстомаха, се появява веднага след хранене, понякога придружено от рефлекторна дисфагия, гадене, оригване.
При левостранен колит болката е силна, локализирана в левия хипохондриум, придружена от силно бучене, често излъчващо към гърба и лявата половина на гръдния кош.
Нарушаването на изпражненията е характерен признак на HC. Един и същи пациент може да има запек или диария, както и тяхното редуване. Пациентите са обезпокоени от желание за дефекация веднага след хранене, а понякога и по време на сън (синдромът на „будилника“), с дефекация се отделят само газове и малко количество слуз. В същото време пациентите се оплакват от непълно изпразване на червата след дефекация. Може да има и така наречената "диария при запек" или "фалшива диария", когато запекът се заменя с обилна диария от един или два пъти и след това запекът се отбелязва отново в рамките на няколко дни.
Метеоризмът се разпространява главно в долните и страничните части, придружен от чувство на тежест, къркорене, преливане в корема, след преминаване на газове настъпва облекчение.
При тифлит по-често се наблюдава диария, понякога до 10 пъти на ден, по-рядко редуване на диария и запек.
При проктосигмоидит са възможни фалшиви позиви с отделяне на газове, понякога слуз, кашави или течни изпражнения, на малки порции няколко пъти на ден, по-често сутрин или след всяко хранене.
Характерни са внезапно настъпващите "чревни кризи", които се проявяват с поредица от спешни позиви за дефекация с отделяне на първоначално нормални или коркови изпражнения, а след това все по-течни изпражнения, често с примес на бистра слуз. Атаките са придружени от спазми в корема, които намаляват след всяко движение на червата.
Честите симптоми при ХК: загуба на тегло, анемия, хиповитаминоза се обясняват с дисбиоза. астено-невротичен синдром, проявяващ се с "грижа за болестта", слабост, умора, главоболие, намалена работоспособност, влошаване на съня. Често има диспептични явления: гадене, оригване, горчивина в устата.
По време на физикален преглед палпацията на корема разкрива болезненост, редуване на спазматични и атонични, често бучещи участъци на дебелото черво. Силна болка при палпация, включително перкусия, възниква с
перивисцерит и мезаденит (на мястото на лимфните възли). При ганглионит може да се наблюдава болка в епигастриума и по-ниско в средната линия (зони на локализация на слънчевия, горния и долния мезентериален плексус). Често има проктосигмоидит, сфинктерит, фисури, хемороиди.
1. Бактериологичното изследване на изпражненията разкрива нарушение на микрофлората.
2. При копрологично изследване се откриват неразградени фибри, нишестени зърна, йодофилна микрофлора (при процеси на ферментация) или остатъци от неразградени набраздени мускулни влакна (при гнилостни процеси).
3. Ендоскопското изследване с мукозна биопсия е важно при диагностицирането на патологията на дебелото черво.
4. Рентгенов диагностичен метод за ХК - иригоскопия.
В периода на обостряне се препоръчва механично и химически щадяща диета. Ограничете приема на въглехидрати и млечни продукти. При HC с преобладаване на запек се използва диетата "P".
1. При лечението на инфекциозен колит е за предпочитане използването на съвременни антисептици.
2. При упорита диария се предписват обвиващи, стягащи препарати, сорбенти. Имодиум (лоперамид хидрохлорид) е лекарството на избор за лечение на диария.
3. При запек се използват лаксативи,включително:
3.1. инхибиращи абсорбцията и стимулиращи секрецията в червата (корен от ревен, регулакс, бисакодил, рициново масло, солни лаксативи - натриев сулфат, гутолакс)
3.2. лекарства, които увеличават обема на чревното съдържание (пшенични трици, лактулоза, морски водорасли)
3.3. омекотяване на изпражненията и смазване на чревната лигавица (вазелиново масло)
3.4. слабителни супозитории (феролакс, калциолакс)
4. Лактулозата е призната за лекарство на избор за лечение на запек.
5. При метеоризъм се използват пеногасители (тиметикон - еспумизан), които намаляват повърхностното напрежение на газовите мехурчета в химуса.
6. Болка в корема, метеоризъм се спира от спазмолитици, които са селективни към мускулите на храносмилателната система - duspatalin (mebeverin) и ditsetel (otilonium bromide).
7. При съпътстващ солариум са показани ганглийни блокери и транквиланти.
8. Комплексното лечение на ХК включва противовъзпалителни средства (бисмутови препарати, калциев карбонат, ентеродеза, беласорб).
9. За подобряване на процесите на храносмилане и усвояване се предписват ензимни препарати.
10. Локалното лечение на проктосигмоидит включва микроклистери, интраректални супозитории.
11. При лечение на ХК се използват минерални води: богати на калциеви йони и бикарбонати при диария, с магнезиеви и сулфатни йони при запек.
Дисбиозата на дебелото черво не изисква активно лечение с лекарства, антибактериалните лекарства не са показани. Основата на лечебния комплекс в този случай е функционалното хранене, тоест пребиотици (диетични фибри, пектини, трици, Hilakforte, лактулоза) и пробиотици в комбинация с млечни продукти, обогатени с бифидус и лактобацили.