Хуманизмът в психологията - Практическа психология на
Публикувано от Татяна на 06.07.2015 г. Публикувано от Психология на личността Последна актуализация: 06.07.2015 г

Хуманизмът също така предполага, че човек се характеризира с активност и че чрез волята си преследва цели, които ще му помогнат да реализира собствения си потенциал. Тази потребност от самоактуализация и личностно израстване е ключов, от гледна точка на психолозите хуманисти, фактор за мотивиране на поведението. Хората непрекъснато търсят нови начини да растат и да стават по-добри, да научат нещо ново и да реализират своя потенциал.
В края на 50-те години Ейбрахам Маслоу и други психолози организират няколко срещи, за да обсъдят възможността за формиране на професионална организация, посветена на хуманистичния подход към психологията. Те се съгласиха, че теми като себереализация, креативност и индивидуалност, както и свързани с тях въпроси, трябва да бъдат ключови за новия подход. И така, през 1961 г. те създават Американската асоциация за хуманистична психология.
Не бива обаче да мислите за тези посоки като за конкуриращи се една с друга. Всеки клон на психологията допринася за нашето разбиране за човешкия ум и поведение. Хуманистичната психология е добавила още един аспект, койтонаправи концепцията за личността холистична.
Хуманистичното движение оказа огромно влияние върху развитието на психологията и допринесе за появата на нови подходи към работата с човешкото психично здраве. Психолозите започнаха да разбират човешкото поведение и мотиви по нов начин, което доведе до разработването на нови методи на психотерапия.
Основните идеи и концепции в рамките на хуманистичното движение включват такива понятия като: самочувствие;
Основни привърженици на хуманистичната психология
Най-голямо влияние върху процеса на формиране и развитие на хуманистичното направление в психологията оказаха трудовете на такива психолози като:
Важни събития в историята на хуманистичната психология
1961 г. – Видни хуманисти от онова време създават Американската асоциация за хуманистична психология и започват да издават Journal of Humanistic Psychology;
1971 – Американската асоциация за хуманистична психология става подразделение на APA.
Критика на хуманистичната психология
- Хуманистичната психология често се смята за твърде субективна - важността на индивидуалния опит затруднява обективното изучаване и измерване на психичните прояви. Можем ли обективно да кажем, че някой се е самоактуализирал? Разбира се, че не. Можем да разчитаме само на собствената си оценка на нашия опит, дадена от индивида.
- В допълнение, резултатите от наблюденията не могат да бъдат проверени - няма точен начин за измерване или количествено определяне на интересуващите ни свойства.
Силни страни на хуманистичната психология
- Едно от основните предимства на хуманистичната психология е, че тя отрежда по-голяма роля на човек в управлението и определянето на състоянието на собственото си психично здраве в сравнение с други школи.
- Тяотчита и въздействието на околния свят. Вместо да се фокусира единствено върху нашите мисли и желания, хуманистичната психология също така подчертава значението на влиянието върху нашето преживяване на околната среда.
- Хуманистичната психология продължава да влияе върху терапията, както и върху образованието, здравеопазването и други области от нашия живот.
- Помогна за преодоляването на някои от стереотипите относно психотерапията и я направи приемлива възможност за нормални здрави хора, които искат да изследват своите способности и потенциал.
Хуманистичната психология днес
Сега централните концепции на хуманистичната психология могат да бъдат намерени в много дисциплини, включително други клонове на психологията, образованието, терапията, политиката и т.н. Например трансперсоналната и позитивната психология разчитат в голяма степен на хуманистичните принципи.
Целите на хуманистичната психология остават толкова актуални днес, колкото и през 40-те и 50-те години на миналия век. Както Морийн О'Хара, бивш президент на Асоциацията за хуманистична психология, обяснява: „Хората по света изискват свобода и самоопределение и затова е от съществено значение да се изследва как различни общности, свободни да се самоопределят и да създават собствена история, могат да съществуват съвместно в света. Може би това не е просто напразна надежда - че животът в такива общности може да доведе до разширяване на човешкото съзнание отвъд границите, които вече сме достигнали.