И младият септември изпреварва това, което българите да очакват от рублата след изборите, ЦФО, ФедералПрес
Голямата депресия
Сегашната ситуация в българската и световната икономика се нарича криза. Случващото се в съвременната макроикономика обаче демонстрира съвсем други процеси, по-скоро подобни на глобалната „Дълга депресия“ от 70-те години, уверени са експертите.
„Ако говорим за България, то като цяло ситуацията донякъде прилича на лятото на 2015 г., когато на някои министри им се струваше, че виждаме истинското дъно на кризата. Но дъното тепърва предстои. Не можем да предвидим цените на петрола, но петролният суперцикъл вероятно вече е приключил. В световната история няма толкова много периоди на скъп петрол. Криза е, когато бързият растеж отстъпи място на рецесия. Това, което се случва в нашата страна, би било по-правилно да го наречем депресия“, каза Сергей Хестанов, макроикономически съветник на генералния директор на брокерската къща Откритие Брокер.
„Това, което наричаме ера на просперитет, беше проблем за индустриалните страни, криза. Скъпият петрол, скъпите суровини са много лоши за индустриалните икономики“, отбеляза експертът.
И сега световната икономика плаща за този скъп петрол.
Външни фактори
Девалвацията на рублата е пряко свързана не само с цените на петрола, които изнервиха всички.
„Много повече от рублата сега се държат от избори. Но не нашите, а американските. Това, което се случва сега в Съединените щати, укрепва българската рубла много повече, отколкото усилията на всички наши служители“, каза Василий Колташов, говорейки за най-значимите фактори, влияещи върху рублата в световен мащаб.
Според него ключът към разбирането на ситуацията се крие в големия размер на държавния дълг на САЩ – около 20 трилиона долара. Ако Хилари Клинтън стане следващият американски президент, САЩ ще следват разхлабена парична политика, за да решат този проблем - по-специално,ще се опита да запази ниския лихвен процент на Фед (повишен последния път от 0,25% на 0,5%). Ако Доналд Тръмп стане президент, финансовата политика на държавата може да бъде много по-твърда. По-специално, такива мерки могат да бъдат взети като отхвърляне на прекомерната отвореност на пазара (особено за Китай), отрязвайки американските банки от финансовите потоци на Фед.
„Няма значение обаче кой ще стане президент на Съединените щати - във всеки случай получаваме ненадежден долар. Долар, който ще бъде слаб. Може би инфлацията ще нарасне в Съединените щати “, прогнозира Колташов.
Според него друг важен фактор, който индиректно влияе върху стойността на българската валута, е икономическата ситуация в Китай – и в частност юана спрямо долара. „Юанът не успя да се разклати и не беше девалвиран през първата половина на 2016 г. - отслабна малко, но се задържа. Това е един вид „втори крак“ на текущата стабилизация“, добави експертът, отбелязвайки, че в бъдеще все още трябва да се очаква девалвация на китайската валута, което може да доведе до един от най-силните удари върху петролния пазар и рублата.
„Ще бъдем сериозно засегнати от събитията в Китай и в Щатите. Тези събития все още са доста трудни за прогнозиране. Но е ясно, че като цяло те ще бъдат доста разрушителни, отслабването на рублата ще бъде катастрофално, можем да отидем и до 100 рубли за долар – но не в краткосрочен план“, обобщи Колташов.
Вътрешни фактори
Цените на петрола все още са основният вътрешен фактор, влияещ върху курса на рублата спрямо долара. Въз основа на този показател правителството разчита на бъдещите параметри на федералния бюджет и в такава ситуация всеки спад на цените на петрола автоматично води до увеличаване на дефицита в държавната хазна.
„Последните петмесеци, петролът наистина е във фаза на бичи отскок. Следователно, ако говорим за текущия обменен курс на рублата, тогава 62,5-63 рубли за долар е определен таван, определена граница. За да свържете двата края и да достигнете бюджетен дефицит от около 1,5 трилиона рубли, трябва да достигнете курс от 68,5-69 рубли за долар. Тогава един барел петрол ще струва около 3150 рубли, докато сега струва 2670 рубли“, каза Владислав Жуковски.
Според Министерството на финансите на Руската федерация за първата половина на 2016 г. дефицитът на държавния бюджет възлиза на 4%, което е доста високо ниво на дефицит.
„На битово ниво 3-4% се възприемат като нещо не много голямо. Но на държавно ниво това е неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, в частност към пенсионерите и предприятията. Един от основните уроци, които българското правителство научи след 90-те години е, че безопасният марж за бюджетния дефицит е около 3%, тогава финансовата ситуация остава под контрол. Бездефицитният бюджет е последното нещо, което властите ще откажат в бъдеще“, убеден е Сергей Хлестанов.
„Затова са отнети пенсионните спестявания, пенсиите не се индексират, намаляват се заплатите на учителите и държавните служители. Около 65 хиляди служители на младши медицински персонал - медицински сестри, медицински сестри - бяха уволнени в цялата страна. Само 12 хиляди медицински работници бяха уволнени в Москва. Много позиции в бюджета за първото полугодие са финансирани с 25-40%. Като цяло образованието, здравеопазването, жилищно-комуналните услуги, цялата социална програма е недофинансирана по принцип. На фона на напредналото финансиране на отбранителната индустрия и силите за сигурност бюджетният дефицит вече надхвърли допълнителни 700 милиарда рубли. В такава ситуация надценената рубла е опит да се покаже добро лице в лоша игра“, каза Жуковски.
Той подчерта, че тежесттанамаляването на бюджетния дефицит падна предимно върху плещите на населението.
„Когато се замислите защо сега имаме увеличение на данъците, реквизициите, увеличаване на различни видове акцизи върху горивата, защо се въвежда кадастрална оценка на недвижими имоти за населението и Платони, защо всичко в страната става по-скъпо, но в същото време икономиката се задъхва и забавя - можете просто да разберете, че държавата изкуствено поддържа надценен курс на рублата и прегрят финансов пазар. Тя изкуствено създава тази митична макрофинансова псевдостабилност“, смята борсовият експерт.
Рубла - купуване или задържане?
Прогнозирайки курса на рублата в краткосрочен план, експертите единодушно се съгласиха, че изборите за Държавна дума са ключовият фактор за финансовата политика на държавата през следващия месец и половина.
„Единственото, което управляващите могат да представят на българите в навечерието на изборите, е борбата с инфлацията и митичното укрепване на рублата, въпреки факта, че курсът на рублата е прегрят и инвестициите в дълготрайни активи спадат. Нека направим някакво плашело, някакъв фетиш като укрепване на рублата“, каза Владислав Жуковски.
В действителност обаче силното "дърво" изобщо не е в сферата на интересите на властите.
„Около 43% от попълването на бюджета са приходи от износ, а само 37% идват от нефт и газ. В такава ситуация отслабването на рублата помага за укрепване на бюджета. Всички проблеми на бюджетната система в обозримо бъдеще ще бъдат решени чрез отслабване на рублата. Това е горчиво, но безплатно лекарство за бюджета, а и много помага на износителите. Отслабването на рублата е магическата пръчка, която ще ни помага повече от една година “, прогнозира Сергей Хестанов.
„Сега ще бъде много трудно да се разбере в какви валути да се държат спестявания за тези българи, които иматвсе още остават. Доларът, доказано през последните години, не е толкова надежден, колкото еврото и британския паунд. През втората половина на тази година ще настъпят значителни политически промени и те трябва да бъдат наблюдавани, за да не се сбърка“, каза Василий Колташов.
„В обозримо бъдеще следете международните резерви на CBR. Ако резервите паднат под границата от 200 милиарда долара, ще бъдат взети всички строги мерки и ще се случат трудни неща в икономиката. Реално ще имаме най-строгия монетаризъм, но когато всички резерви са изчерпани, ще ни се печатат още пари. И тогава последствията от инфлацията ще бъдат непредвидими“, добави Сергей Хестанов.
„Сега навлизаме в зоната на екстремни турбулентности дори не за 2-3 години, а поне за 3-5 години. Следователно нормата на потребление трябва да намалява, нормата на спестяванията трябва постоянно да нараства. Трябва да се спестява за здравеопазване, за образование на децата, трябва да има този „ковчег“ в зелена валута, както беше през 90-те години“, посъветва Владислав Жуковски.
„Определено не си струва да държите пари в рубли. Въпреки това, аз също не съветвам да съхранявате средства в яхния. По-рационално е да харчите пари за закупуване на всичко необходимо: добри мебели, добри уреди. Ако е възможно, трябва да изплатим всички заеми“, добави Колташов.
„Без структурни реформи, без промяна на макроикономическата политика, без промяна на системата от координати и отговорни хора рублата няма да може да се задържи“, заключи Владислав Жуковски.