ICD-10 Епидермална киста - лечение, клиника, признаци според международната класификация на болестите
ICD-10 Категория: L72.0
Съдържание
Определение и фон[редактиране]
Синоними: милия, милия
Милиумът е миниатюрна епидермална киста, която се развива от клетки на епидермиса или кожни придатъци и съдържа кератин. За разлика от епидермалната киста и кистата на мастните жлези, тя не е тумор, а ретенционна киста, образувана в резултат на запушване на фоликула на мастната коса. Това не е пустула, но се разглежда в този раздел поради клиничното си сходство с този морфологичен елемент.
Етиология и патогенеза[редактиране]
Епидермалните кисти и белите точки се характеризират с наличието на стена, състояща се от истински епидермис, т.е. от бодливи, гранулирани и рогови клетки. По периферията на стената могат да се появят епидермални мостове. Кистата е изпълнена с кератин, който често е подреден в ламеларни слоеве.
Клинични прояви[редактиране]
Множество белезникави сферични кухини с диаметър 1-2 mm, локализирани главно върху клепачите, челото, бузите. Срещат се на всяка възраст, включително и при кърмачета. Те засягат както непокътнатата, така и увредената кожа (ожулвания, дермабразио, изгаряния, лъчева терапия), усложняват протичането на различни кистозни дерматози (дерматоза на кожата, булозен пемфигоид, булозна епидермолиза).
Епидермална киста: Диагноза[редактиране]
Диференциална диагноза[редактиране]
При сирингома малките възелчета по клепачите или лицето са полупрозрачни, а не белезникавожълти. При трихоепителиома елементите са по-големи, непрозрачни, нормален цвят на кожата или леко розовеещи.
Епидермална киста: Лечение[редактиране]
Изстискване на съдържанието на кистите след отварянето им.
Превенция[редактиране]
Друго [редактиране]
Синоними: епидермоидна киста
Определение и обща информация
Епидермоидна (епидермална) киста - кожна киста, чиято вътрешна повърхност е облицована със стратифициран плосък епител, а съдържанието е представено от рогови люспи.
Етиология и патогенеза
Епидермалните кисти се считат за малформация, произтичаща от завързване на епидермиса по време на ембриогенезата. Това се потвърждава от факта, че епидермоидните кисти често се намират в областта на ембрионалните линии на затваряне и се комбинират с други малформации.
Епидермалните кисти се срещат на всяка възраст еднакво често при мъже и жени, локализирани главно по главата, торса и горните крайници. Макроскопски епидермалната киста е туморообразно образувание със заоблена форма, мека консистенция, с размери от 5 до 40 mm или повече. Кожата над нея обикновено не се променя, но в случай на вторична инфекция може да има червеникав оттенък. Епидермалната киста е подвижна заедно с околните тъкани, безболезнена е и расте относително бързо.
Микроскопското изследване на вътрешната повърхност на епидермоидната киста разкрива изтънен епидермис без кожни придатъци, представен от всички слоеве на нормалния епидермис, кухината на кистата е изпълнена с рогови люспи. Епителът, който го покрива, в редки случаи пролиферира, образувайки израстъци в кухината на кистата под формата на папили. Съдържанието може да бъде подложено на калцификация. Когато стените на кистата се разрушат, съдържанието й може да проникне в дермата, което води до развитие на хронично неспецифично възпаление с наличието на гигантски клетки на чуждо тяло в гранулационната тъкан.
Поради проникването на патогенна микрофлора в кухината на епидермоидната киста (по-често порадимикротравма или хематогенен път) често се развива възпалителен процес до образуване на абсцес.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и данните от хистологичното изследване.
Диференциална диагноза се извършва с кистозна форма на базалноклетъчен рак на кожата и атерома (киста на мастната жлеза, която се развива в резултат на запушване на външния отвор на нейния отделителен канал). Епидермоидните кисти също трябва да се разграничават от дермоидните кисти, които имат плътна текстура и сферична форма, а при хистологично изследване те показват облицовка от стратифициран плосък епител с кожни придатъци.
За козметични цели и при гнойно сливане на епидермоидната киста е показано нейното отстраняване чрез операция. При локална анестезия кистата се изрязва заедно със стените. При абсцедиране на епидермоидната киста тя се отваря, съдържанието се евакуира и кухината се дренира. Изрязването на стените на кистата се извършва след отшумяване на възпалението. Емпиричната антибиотична терапия не е показана.
Злокачествеността на епидермоидната киста е изключително рядка. Прогнозата обикновено е благоприятна.
Източници (връзки)[редактиране]
Диференциална диагностика и лечение на кожни заболявания [Електронен ресурс] / Н. Н. Потекаев, В. Г. Акимов. - М. : GEOTAR-Media, 2016. - http://www.rosmedlib.ru/book/ISBN9785970435557.html
"Клинична хирургия. В 3 тома. Том 1 [Електронен ресурс]: национални насоки / Под редакцията на V.S. Savelyev, A.I. Kiriyenko. - M .: GEOTAR-Media, 2008. - (Серия "Национални насоки")."