Идеята за просветлениетов казахстанската философия
Информация - Философия
Други материали по темата Философия
Идеята за просветление в казахстанската философия
просвещение казахстанска философия валиханов
Навсякъде, където религията и църквата са заставали на пътя на развитието на науката и свободното движение на човешката мисъл, възниква просвещението. Той отразява нуждите от преодоляване на теоцентризма и прехода на човечеството към позициите на науката и знанието. Казахстан не беше изключение от това общо правило. На Запад кризата на теоцентризма се дължи на желанието на младата и напориста буржоазия и идеологически водачи да преодолеят възможно най-бързо идеята за несъвместимостта на дейността си с каноните на богословите, докато в Казахстан това се дължи на последиците от присъединяването към България. В Казахстан в средата на 19 век нямаше социални сили, способни да извършат радикална трансформация на политическата система на обществото и да освободят хората от феодална експлоатация. Интензивното навлизане на българското влияние допринася за подкопаването на вековните основи на феодалния гнет в Казахстан. В много от своите произведения просветителите на Казахстан подчертаха една от причините за изостаналостта на икономическия живот на казахския народ. Абай Кунанбаев свързва всички пороци на живота: изостаналост, мързел, безделие - със скотовъдството. Абай и Ч. Валиханов смятат номадското скотовъдство за примитивна форма на икономика, която не е свързана с никакви разходи за човешкия труд на изостаналостта. Като втора причина смятаха пасивността на хората, която идва от неразвитостта (Ч. Валиханов). И третата причина, която смятаха, беше невежеството на хората, ниското ниво на тяхната култура, липсата на елементарни атрибути на цивилизацията. Според просветителите е необходимо да се намерят правилните пътища за постигане на прогрес. По този начин те смятат да заимстват културата и науката на по-развититенароди, в частност – българският.
Като пропагандатори на българската култура са Абай, Ч. Валиханов, И. Алтънсарин. И. Алтинсарин е първият преводач на казахски на произведенията на И. Крилов, А.С. Пушкин, М.Ю. Лермонтов. Познаването на отрицателните страни на царската самодържавна крепостническа система подтикна педагозите да се съсредоточат върху прогресивните идеи на България и бяха критични към действията на българското правителство за преобразуване на живота на казахския народ.
Основоположник на казахското образование е Чокан Чингисович Валиханов (1835 - 1865) - казахски учен и изключителен демократичен педагог. Написал е много блестящи трудове по география, етнография, история, фолклор, религиознание, ориенталистика, философия, социология и др. В различни слоеве на българското и казахстанското общество той заслужено се ползваше със славата на мъдър борец срещу формализма, рутината, средновековния застой за бързото постигане на прогрес от всички народи и поставянето на нови, справедливи начала на обществения живот.
След като завършва Омския кадетски корпус през 1853 г., той е назначен да служи в Западносибирското генерал-губернаторство. След среща и лични разговори с Ф.М. Достоевски, С.Ф. Дуров, Валиханов най-накрая става демократ. Влияние на П.П. Семенов-Тян-Шански се проявява в страстта на Валиханов към изучаването на богатата и древна култура на казахския народ, географията на родната му земя. В резултат на изучаването на историята и културата на казахския народ и района на тяхното местообитание се появяват техните статии и бележки, сред които са предания и легенди на голямата киргизко-кайсакска орда, песен за Аблай, за формите на казахската народна поезия, киргизка генеалогия, исторически легенди за батирите от 18 век и др. Пътуването до езерото Исик-Кул обогати знанията на Ч. Валиханов, койтобяха въплътени в произведенията: Дневник на пътуване до Исик-Кул, Бележка за киргизите, Бележки за историята на южносибирските племена, хронологичната колекция Западен край на Китайската империя и град Гулджа. (Дневник от едно пътуване до Гулджа през 1856 г.) и др.
Известното му пътуване до Кашгар (1858-59) е отразено в доклада за състоянието на Алтишар или шестте източни града на китайски Нан-Лу (Малка Бухария) през 1858-1859 г. Времето, прекарано в Петербург (1860 - 1861 г.), е един от решаващите моменти във формирането на научните и обществено-политически възгледи на Ч. Валиханов. Работата на Н.Г. Чернишевски Антропологичен принцип във философията. Малко по-късно се появява Бележка на Валиханов за съдебната реформа (1864 г.).
Ч. Валиханов смята, че политиката е власт и начини за нейната организация. Дълбоката същност на философското разбиране на политиката от Ч. Валиханов се състоеше в обосноваването на органичната връзка между политика и власт и начина, по който тя е структурирана. Той води безмилостна борба за ограничаване на властта на богатите слоеве на казахското общество до общественото мнение и защитава демократичните и хуманистични елементи на обичайното право на казахите и древния съд на биите от атаките на служители на царското правителство.
За съжаление, през втората половина на 19 век в Казахстан религията, църквата и духовенството напълно поеха функциите на духовно оправдание и защита на негативните социални сили. Присъединяването на Казахстан към България засилва процеса на навлизане на религията в казахстанската степ. При Екатерина II и при управлението на нейните наследници всички мюсюлмани в България трябваше да изпълняват всички изисквания на религията. В същото време всички вероотстъпници бяха наказани. Слугите на исляма, възползвайки се от невежеството и лековерността на хората, всяка стъпка от живота на човека беше обзаведена с различни религии.