Иджаз ал-Коран, ислямски източници
I'jaz al-Cur'an е името на проблематична дискусия в изучаването на Корана, която се разгръща около идеята за „прекрасността на Свещения Коран“ и цялостно изследване на тази идея. В същото време, горната дискусия е свързана с различни въпроси в областта на мюсюлманската спекулативна теология (калам) и арабската литература.
Формата i'jaz идва от корена 'ajaza', което означава "стана/направи безсилен". Дълбоката причина за формирането на дискусията относно неподражаемостта на Корана (i'jaz al-Qur'an) е фактът, че в мюсюлманската култура Свещеният Коран се смята за най-важното от чудесата на благородния Пророк (Аллах да благослови него и семейството му!). Въпреки това, едно от предимствата на Свещения Коран е, че тъй като е неподражаем, той е законодателна книга и всъщност претендира, че независимо доказва собствената си истина.
Въпреки че i'jazz не е израз на Корана, все пак има индикации за неговата собствена „чудесност“ в самия Свещен Коран. Известно е, че някои от противниците на благородния Пророк (Аллах да благослови него и семейството му!) смятат стиховете, които разказват за низпосланието на Свещения Коран, за „човешка реч“ (Опаковано, 74:25) и твърдят, че ако искат, те самите биха могли да говорят такива думи (Производство, 8:31). Въпреки това, Свещеният Коран потвърждава божествената природа на тези „слова“ и тяхното повторение се счита за невъзможно (Гора, 52:33-34). В Свещената книга противниците са поканени да потвърдят твърденията си с 10 сури или поне една сура, подобна на Корана (Юнус, 10:38; Худ, 11:13) и веднага се казва, че няма да успеят в това (Крава, 2:24). Това твърдение за невъзможността да се повтори Свещеното слово, което е станалоизвестен в мюсюлманската култура в рамките на термина tahaddi („предизвикателство“, „стремеж към съревнование“), всъщност заявява безсилието (‘ajz) на невярващите в подобен въпрос, или с други думи, провъзгласява неподражаемостта на Корана (i‘jazz).
Темата за „предизвикателството“ (тахади) не само по време на живота на благородния Пророк (и), но и в следващите периоди, привлече вниманието на мюсюлманските учени, като най-ясният знак за неподражаемостта на Корана и истинността на пророческата мисия на Мохамед, въз основа на факта, че през цялата история на съществуването на исляма не е имало нито един човек, способен да създаде нещо подобно на Свещения Коран. С оглед на връзката си с такъв раздел от мюсюлманската догма като nubuwwa („признаване на пророческата мисия на Мохамед“), проблемът за неподражаемостта на Корана (i‘jazz) прониква в богословските кръгове и работи върху калам. Това обстоятелство беше причината за възникването на теоретични спорове по проблема за неподражаемостта на Корана.
Един от първите богослови, които се занимават с проблема за неподражаемостта на Корана, е Ибрахим Низам, който твърди, че природата на тази неподражаемост не е в особеното красноречие и организираност на текста – чудото е, че когато някой от опонентите реши да създаде „поговорки“, подобни на Корана, по волята на Аллах твърдението се „оттегля“ от него (сарф) и този човек получава страхотна забрана да прави усилия за прилагането му (виж: Shahrastani 1, p. 58; Suyuti al-Itqan 4, p. 7). Този възглед, във връзка с думите „оттеглени претенции за конкуренция“ (sarafa ad-dawa'i'an mu'aridahi), стана известен като концепцията за as-sarfa („отклонение“). Според тази теория неподражаемостта на Корана всъщност е извън границите на Свещения текст.
Друга теория, която съществува в продължение на много векове заедно сдруги понятия са ахбар ал-гайб („информация за тайната“) или, с други думи, съобщения за бъдещи и дори минали събития, чиято истинност вече е потвърдена. Всъщност сред мюсюлманските учени е невъзможно да се намери противник на тази теория, но първоначалните изследователи я оценяват по различен начин като един от аспектите на неподражаемостта на Корана. Ако сред учените от ранния период имаше такива, които смятаха ахбар ал-гайб за основния аспект на неповторимостта на Корана (виж: Khattabi, стр. 23-24), тогава, като се започне от Ибрахим Низам и до съвременните изследователи, този аспект се разглеждаше само като един от аспектите на неподражаемостта на Корана на фона на независим основен аспект (за Ибрахим Низам, виж: Shahrastani, пак там; дискусия за предисторията на научния подход към изследването на неподражаемостта на Корана, виж: Himsi, стр. 88-93).
През следващите векове теорията за специалната организация на текста на Корана става център на внимание както сред теолозите, така и сред писателите, вдъхновявайки учени от различни религиозни течения. В областта на спекулативното богословие (калам), след Джахиз, такива му‘тазилитски учени като Ибн Ахшид и Абу ‘Али Хасан б. ‘Али б. Наср създава произведения, наречени Назм ал-Коран Организация на текста на Корана, като по този начин продължава пътя на Джахиз (за тези произведения вижте: Ибн ал-Надим, стр. 41). Въпреки това тази теория е оставила значителна следа в ученията на други богословски школи.
При бегъл преглед на най-важните признаци, които говорят в полза на неподражаемостта на Корана, е необходимо да се посочи и факторът за неразбираемото въздействие на Корана върху слушателите, отбелязан за първи път от Абу Сулейман Хатаби (ум. 388 г. по Хиджра / 998 г. сл. Хр.). Последният, в своя трактат за неподражаемостта на Корана, критикува различните гледни точки, изразени в тази област, инакрая, като последен акорд, той очертава своята теория, на която, по неговите собствени думи, малко хора са обръщали внимание преди - това е въздействието на Корана върху сърцата и влиянието му върху душите на хората. Хатаби обяснява, че докато слуша Корана, човек изпитва такова удоволствие и наслада, а понякога и такъв страх и трепет, че други думи стават непознати за него. Според Хатаби това влияние има смисъл за всеки, който познава арабския език: един пример за удивителното влияние на Корана върху противниците на исляма е промяната в състоянието на главата на политеистите 'Утба б. Rabi‘a, който дойде след слушане на няколко стиха от сурата „Обяснено“ (виж: Khattabi, стр. 70-71).
За да завършим нашето обсъждане на съществуващите теории относно неподражаемостта на Корана, трябва да припомним, че споменатите случаи са само най-важните примери за тези теории. Нещо повече, векове наред теоретиците не са намирали за необходимо да приемат само един аспект от неподражаемостта на Корана. Ето защо в много аргументи на учените относно концепцията за неподражаемостта на Корана често се засягат различните му аспекти, но понякога един от аспектите се прави основен. Например, конструкция, състояща се от различни аспекти на неподражаемостта на Корана, може да се види в аргумента на известния му'тазилитски теолог 'Али б. ‘Иса Румани (ум. 384 г. по Хиджра / 994 г. сл. Хр.) (вижте: Румани, стр. 75 и сл.; Ибн Хамза 3, стр. 367-413; Суюти. Му’тарак, стр. 12 и сл. За концепциите на по-късните учени вижте: Ма’рифат 4, стр. 103-136).
Библиография по проблема за неподражаемостта на Корана.
Започвайки от „ерата на фиксацията“ (‘asr ad-tadwin) до настоящето, в продължение на много векове мюсюлманските учени са записвали своите разсъждения и са излагали своите теории по проблема за неподражаемостта на Корана, както впод формата на отделни части от техните произведения и под формата на самостоятелни композиции. Сред независимите произведения се споменават преди всичко произведенията на двама мутазилитски богослови - И'джаз ал-Куран Неподражаемостта на Корана от Абу Умар Мухаммад б. 'Умар Бахили, му'тазилит от Басра, съвременник на Абу 'Али Джуббай, i'jaz al-Qur'an fi nazmihi wa ta'lifihi Неподражаемостта на Корана в неговата структура и състав Абу 'Абдала Мухаммад б. Зайда Васити (ум. 306 г. по хиджра / 918 г. сл. н. е.), му'тазилит от Багдад. Ибн ал-Надим ги посочва без никакво обяснение (стр. 41, 219, 20). Нито един ръкопис на тези творби не е оцелял до днес.
Ето някои от най-важните произведения:
1-2. an-Nukat fi i'jaz al-Kur'an Тънкости в неподражаемостта на Корана на багдадския му'тазилит 'Ali b. 'Иса Румани (ум. 384 г. по хиджра / 994 г. сл. н. е.) и Баян и'джаз ал-Коран. Обяснение за неповторимостта на Корана от Абу Сюлейман Хамд б. Мохамед Хатаби (ум. 388 г. по хиджра / 998 г. сл. н. е.), учен традиционалист от Хорасан. И двете произведения са публикувани в Египет през 1376 г. по хиджра. / 1956 г. сл. Хр в колекцията Salas rasa'il fi i'jaz al-Kur'an Три трактата за неподражаемостта на Корана бяха многократно препечатани в бъдеще (за популярността на an-Nukat, виж: Raudani, стр. 123).
3. I'jaz al-Kur'an Kazi Abu Bakr Bakillani (d. 403 или 404 AH / 1013 или 1014 AD), който премина през няколко издания и стана обект на изследване от редица учени, например 'Abd ar-Rauf Makhluf.
4. Dala'il al-i'jaz fi 'ilm al-ma'ani Аргументи за неподражаемост в науката за значението 'Abd al-Qahir Jurjani (d. 471 AH / 1078 CE), един от пионерите, създатели на арабската реторика. Работата е публикувана многократно и се е превърнала в тема за множество изследвания (например: Теория на Nazariya ‘Abd al-Kakhir fi nazm„Абд ал-Кахира относно организацията на текста на Корана от Дарвиш Джанди (Кайро, 1960 г.)).
5. Трактат на ар-Рисала аш-шафия фи и'джаз ал-Куран, даващ необходимата информация за неподражаемостта на Корана от Абд ал-Кахир Джурджани. Това произведение е третото в сборника Salas rasa'il (друго издание, в един том с Dala'il al-i'jaz, е подготвено от Махмуд Шакир (Кайро, 1984)).
6. Nihayat al-ijaz fi dirayat al-i‘jaz Границата на краткостта в размисъла върху неподражаемостта на известния теолог Фахр ад-Дин Рази (ум. 606 г. по Хиджра / 1209-1210 г. сл. Хр.). Публикувано в печатницата на ал-Идаб през 1317 г. по хиджра. / 1899-1900 г. сл. Хр
10. al-Burhan fi i‘jaz al-Qur’an Доказателство в полза на неподражаемостта на Корана от египетския писател Ибн Аби Асба‘ Заки ад-Дин ‘Абд ал-‘Азим (ум. 654 г. по Хиджра / 1256 г. сл. Хр.). Самият автор говори за наличието на подобна творба в други свои творби (с. 15), а Арбери съобщава за ръкописа на тази творба, съхраняван в библиотеката на Честър Бийти (Дъблин) (виж: Арбъри, No 4255).
11. Mu'tarak al-akran fi i'jaz al-Qur'an Рали за съперници относно неподражаемостта на Корана Suyuti (ум. 911 г. по Хиджра / 1505 г. сл. Хр.) е най-пълната работа върху различните аспекти на неподражаемостта на Корана. Публикуван многократно.
12. al-Iqan fi i‘jaz al-Kur’an Увереност в неподражаемостта на Корана от изключителния представител на шейхизма Мохамед Карим Хан Кермани (ум. 1288 г. по Хиджра / 1871 г. сл. н. е.). Публикувано в колекцията Majmu‘at ar-rasa’il Collected Messages през 1354/1975 г. в Керман (за пример за неподражаемостта на буквите на Корана виж: Miras, том 8, текст № 4).
Понастоящем въпросът за неподражаемостта на Корана е предмет на независими изследвания, сред които като исторически и описателни могат да бъдат посочени следните произведения:1346/1928); I'jaz al-Kur'an fi madhhab ash-shi'iya al-imamiyya за неподражаемостта на Корана в имамския шиизм на Tawfiq al-Fakiki (публикуван в: Risalat al-Islam Treatise on Islam (Cairo, 1370/1951, part 3, no. 3)); Ta'rih fiqrat i'jaz al-Qur'an munzu-l-ba'sa an-nubuvwiya hatta'asarna al-khadir Историята на концепцията за неподражаемостта на Корана, от ерата на дейността на Мохамед до сегашното време на Наим Хомси (виж Списък на източниците); Tatavvur dirasat i'jaz al-Kur'an wa asaruha fi-l-balaga al-'arabiyya Еволюцията на доктрината за неподражаемостта на Корана и неговото влияние върху арабската реторика от 'Umar Mullahawish (Багдад, 1392/1972); I'jaz al-Qur'an bayna-l-mu'tazilat wa-l-ash'riyyat Неподражаемостта на Корана сред му'тазилитите и аш'аритите на Мунир Султан (Кайро, 1977) и статията на I'jaz al-Qur'an von Grunebaum в Encyclopedia of Islam (EI III, 2, p. 1018-1). 020).
Абу Хилал 'Аскари, Хасан. Kitab al-sana'atayn Книгата е за два начина за организиране на речта. Кайро, 1971 г.
Бакилани, Мохамед. I'jaz al-Kur'an Неподражаемостта на Корана / Подготвителна работа. Мохамед Сакр. Кайро, 1374/1954.
Джуджани, „Абд ал-Кахир. Dala'il al-i'jaz fi 'ilm al-ma'ani Аргументи за неподражаемост в науката за значението / Пред. Мохамед Рашид Реза. Кайро, 1331/1913.
Неговата собствена. ar-Risala ash-shafiyya fi i'jaz al-Qur'an Трактат, даващ необходимото за неподражаемостта на Корана // Salas rasa'il fi i'jaz al-Qur'an Три трактата за неподражаемостта на Корана / Predg. Мохамед Халафалах и Мохамед Заглул Салам. Кайро, 1991 г.
Захаби, Мохамед. Siyar a'lam an-nubala' Биография на висшето благородство / Подготвителна работа. Shu'aiba Arnauta и др., Бейрут, 1405/1985.
Ибн Аби Асба, Абд ал-Азим. Бади ал-Коран Красноречие на Корана / Преп. Хафна Мохамед Шариф. Кайро: Dar nehzat Misr li-t-tab‘ va-n-nashr, б.г.
Ибн ал-Надим. ал-Фихрист Библиографскиуказател. Б.м., б.г.
Ибн Хамза, Яхя. Проба в Тираз. Кайро, 1332/1914.
Якут ал-Хамави. Mu'jam al-udaba Речник на писателите. Б.м., б.г.
Ма'рифат, Мохамед-Хади. at-Tamhid fi ‘ulum al-Kur’an Въведение в Корана. Qom: Mu'assisat an-nashr al-islami, б.г.
Махлуф, Абд ар-Рауф. al-Baqillani wa kitabuhu I'jaz al-Qur'an al-Baqillani и неговата книга I'jaz al-Qur'an. Бейрут, 1978 г.
Miras-e Islami-ye Iran Ислямско наследство на Иран. Т. 8 / Пред. Расул Джафариян. Кум, 1377/1998.
Мунтаджаб ад-Дин, „Али. al-Fihrist Библиографски справочник / Prod. „Абд ал-Азиз Табатабаи. Кум, 1404/1984.
Муфид, Мохамед. Ava'il al-maqalat Начало на поговорките / Подготвителна работа. Махди Мухаккек. Техеран, 1372/1993.
Наджаши, Ахмад. ar-Rijal Фигури / Underg. Муса Забири Шабири. Кум, 1407/1987.
Раванди, Саид. al-Hara'ij wa-d-jara'ih Циреи и рани. Кум, 1409/1989.
Раудани, Мохамед. Силат ал-халаф Общуване с потомци / Подготвителна работа. Мохамед Хиджи. Бейрут, 1408/1988.
Румани, „Али. an-Nukat fi i‘jaz al-Kur’an Тънкости в неподражаемостта на Корана // Salas rasa’il (виж Jurjani).
Сайид Муртеза, „Али. Javabat al-masa’il al-rasiyat al-ula Отговори на основни въпроси // Rasa’il ash-Sharif al-Murteza Трактати на Шариф Муретеза / Подготвителна работа. Ахмад Хюсейни. Кум, 1405/1985.
Неговата собствена. al-Zahira Доставки / Почивка. Ахмад Хюсейни. Кум, 1411/1991.
Свещеният Коран. Б.м., б.г.
Суюти, Джалал ад-Дин. al-Itqan fi ‘ulum al-Kur’an Съвършенство в науките на Корана / Пред. Мохамед Абу-л-Фазл Ибрахим. Кайро, 1387/1967.
Неговата собствена. Mu'tarak al-akran fi i'jaz al-Cur'an Основата за съперници относно неподражаемостта на Корана / Пред. Ахмад Шамс ад-Дин. Бейрут, 1408/1988.
Туси, Мохамед. ал-Фихрист Библиографскиуказател. Наджаф, 1380/1960.
Хатаби, Хамд. Bayan i'jaz al-Kur'an Обяснение за неподражаемостта на Корана // Salas rasa'il (виж Jurjani).
Хомси, Наим. Ta'rih fiqrat i'jaz al-Kur'an munzu-l-ba'sa an-nubuwwiya hatta'asarna al-khadir Историята на концепцията за неподражаемостта на Корана, от ерата на дейността на Мохамед до наши дни. Дамаск, 1374/1955.
Шахрастани, Мохамед. al-Milal va-n-nihal Книгата за религиите и сектите / Подготвителна работа. Мохамед Бадран. Кайро, 1375/1956.