Федерология – систематизацияопит от знания за федерализма
само теория за държавното устройство, но и философия, култура на държавно, управленско и гражданско поведение. Според теорията на Т. Хобс, разделението на правомощията хоризонтално и вертикално ви позволява да победите "непрестанното желание (на човек. - R.A.) да има все повече и повече власт." Федерализмът помага да се победи желанието за концентриране на властта в едни ръце (вертикално) и по този начин запазва идентичността на разнообразието и устройството на големи териториално сложни и многонационални държави. Федералната система до настоящия момент е натрупала най-богатия потенциал на теорията и практиката на демократичното устройство на държавите в глобален мащаб. Има нужда от обобщаване, разбиране, изучаване, комбиниране и систематизиране на този потенциал в специален предмет - федералология. Не само традиционно федералните държави, но и новата федеративна България вече е усетила, осъзнала необходимостта от такъв цялостен и съдържателен подход към систематизиране на теорията и практиката на федерализма. Това се дължи на факта, че федералната реформа заема централно място в реформата на българската държавност. За съжаление много наши политици и учени възприемат съвременния български федерализъм като временна мярка за събиране на страната и го разглеждат през призмата на едностранчивите опозиционни отношения „център-област“, а някъде като формална отстъпка към регионите, субектите на федерацията, преди всичко републиките и автономиите. Липсват ни традиции и постижения, за да считаме федерализма за жизнеспособна и важна форма на управление на държавата в България. Разкрива се закономерност: ние прибягваме до федерализъм само в ситуация на разпад на страната, а след това постепенно се отдалечаваме от него и се плъзгаме в канавката на унитаризма и обединението. Федерализмът е суверенендържавна идея за всички, които се стремят да съчетаят единство и многообразие в държавното устройство. И много държавници разбират това. Президентът на България В. В. Путин многократно е подчертавал необходимостта от изграждането на силна федерация в България. На заседание на Съвета на федерацията, когато се обсъждаше програмата за бюджетен федерализъм, кметът на Москва Юрий Лужков каза: „Някой иска да държи пропуск през цялото време на унитарния щанд“. Дейностите на президента за рационализиране на делата във федерацията, "укрепване на вертикала на властта" някои започнаха да тълкуват като отхвърляне на федералната система. България не трябва да бъде изправена пред избор между феодална разпокъсаност и имперски унитаризъм. И двете са неподходящи за България. В същото време е важно да се вземе предвид фактът, че връзката „федерация и нейните субекти“ е начин за доближаване на държавата и нейните политики до идентичността и независимостта на местните общности, правата и свободите на гражданите на една държава. Общуването с гражданин, ежедневното усещане за неговото единство с държавата, обществото, доближаването на властта до нуждите на човек като гражданин е смисълът на федералната демокрация. Федерализмът като система на управление, философия и право намира решение на противоречията между идентичността и интегративните тенденции в рамките на дадена държава.
Като основна методологическа предпоставка на федералната реформа трябва да има човешко разбиране за общото и частното. „Идентичността и различието са същността на момента на развитие, затворен в себе си; отразени моменти от нейното единство” [1]. Общото не е отрицание на отделното, изначалното, а само начин за изразяването му в единство. Категориите "държавно единство", "независимост на регионите", "оригиналност на развитието на народите и местните общности" с несъмнено вниманиеинтересите на конкретен гражданин на страната определят методологията на федералологията. Гражданинът, неговото благополучие и достойнство - това е основата за взаимодействието на общото и специалното във федералната държавна система. В тази връзка при определяне на предмета на федералологията, проследяване на тенденциите и закономерностите в развитието на федералните отношения е важно да се вземе предвид следното. Първо. Не се опитвайте да пренапишете раздела от Конституцията "За федеративното устройство", който по принцип отговаря на хармонията на общото, особеното и отделното в българската държава. Освен това, да се даде време за „успокояване“ на модела на федералното устройство в сегашния вариант, който в много отношения е наследен от нас. Навремето ние, разработчиците на Федералния договор и на раздела от Конституцията „Федеративно устройство“, трябваше да съотнесем идеите си с реалното състояние на българската държавност. И ако не се съобразим с тази обективна реалност, последствията могат да бъдат катастрофални. Прекалено радикалните, резки движения бяха невъзможни в онези условия на фона на разпадането на Съветския съюз. И като цяло изграждането на федерална държава не е революционен акт, а стратегия за развитие на държавата. Въпросите на федерализма са изключително деликатни, защото засягат интересите на общите (цялата българска държава), на особените (конкретни региони и народи), на индивида (гражданина на страната). Федерологията, отразяваща същността на теорията и практиката на федерализма, включва в своя предмет изучаването на тенденциите и закономерностите, моделиращи конкретни федерални отношения. Второ. От политическа, декларативна федерация трябва да се премине към правна федерация, с добре установени „правила на играта“, които определят перспективните тенденции в държавното устройство, следователно това също е предмет на федералологията. Става въпрос заправни механизми, които биха гарантирали на практика както целостта и жизнеспособността на една държава, така и независимостта на субектите на федерацията, защитата на правата и интересите на гражданите от всички националности. Трето. Българската конституция е претоварена със съвместни правомощия, което дава възможност отново да се прехвърлят отговорности едни на други. Ето защо е важно при определянето на предмета на федералологията да се обърне внимание на по-ясното разграничаване на правомощията между нивата на управление, на формирането на отговорна федерална култура на служители и граждани, съответстваща на философията на държавното строителство.
Източникът на властта в България е нейният многонационален народ (Конституцията на България, чл. 3, част 1), а не отделните му (народни) части. А структурирането на властта по хоризонтала и вертикала трябва да служи за осигуряване на нейното системно единство. И тази задача в България се решава успешно от федералната система на управление, която позволява децентрализацията да се съчетае с интеграцията. Но федерализмът „изисква много изключителен дух на законност и навика на населението да се подчинява на законите“[5]. Федералната структура е качествено по-високо организирана система с доста независими компоненти, способни да се самоорганизират. Федерологията като научна и образователна дисциплина допринася за формирането на подходящи идеи, традиции, механизми и култура в обществото, в държавата. Без такава идеологическа и теоретична основа е трудно да се определят перспективите за федерална държава, тъй като федерализмът идва от гражданите и техните общности, способни да координират и самоорганизират своите интереси и действия - от нивото на местното самоуправление до цялата държава. Така федерализмът дава възможност да се обединят на качествено ново ниво интересите на единството ицелостта на държавата с обществените, местните интереси на хората, гарантиращи правото на демокрация. В същото време трябва да се има предвид, че властта е опасна не само за себе си („злото само по себе си“ - Джейкъб Бърлхард), но и за другите, тъй като властта по своята същност клони към централизъм, а централната власт към абсолютизация (Робърт Неф), ако foedus - федерализмът - не се подобрява постоянно поради връзката си с благосъстоянието на гражданите и местните общности, демокрацията. Федерализмът изисква преход от смелостта да се управлява към смелостта да се управлява, вслушвайки се в интересите на гражданите, местните общности и субектите на федерацията. Оттук и значението на федералологията за осигуряването и духовно-теоретичното обосноваване на този процес. В една федерална държава има постоянна борба между централизацията и децентрализацията. Но това не са конкуриращи се принципи, а принципите на управление, където е необходимо умело да се комбинират централизация и децентрализация. Конкуренцията тук е възможна само от гледна точка на благосъстоянието на гражданина, задоволяване на неговите интереси и потребности. Смисълът на федерализма е да доближи властта и контрола до местните общности, до гражданите и да включи в прилагането на демокрацията онези, които са пряко засегнати от решавания проблем. При цялото значение на индивидуалните права на човека във федералната система е важно също така да се вземат предвид колективните права на местните общности, етнонационалните и други общности. Следователно, наред с федерализма, се използва и друг по-особен принцип - субсидиарността - като начин за решаване на проблемите на нивото, на което те възникват. Местната общност, субект на федерацията, финансирана отгоре, вече е поле на безотговорност и корупция. Правомощията и мандатът на финансирането трябва да бъдат на същото ниво. Федерологията изучава и популяризира