Инфлация и лихви - Студиопедия

Връзката между инфлацията и условията на паричното обръщение може да бъде демонстрирана въз основа на основното уравнение на теорията на парите, ако го запишем за относителните промени в съставните им количества:

δM + δV = δP + δQ,

където dM = ΔM/M, ΔM = M(t+T) - M(t) е промяната в стойността на M за определен период от време, а останалите 5 се определят по подобен начин.Да приемем, че темпът на нарастване на БВП за достатъчно дълъг период от време остава постоянен, тоест δQ = c = const, а скоростта на парите не се променя, δV = 0, тогава растежът на цените се дава от връзката

δP = δM - s,

което показва, че при тези условия ръстът на цените (инфлацията) се определя изцяло от регулаторните действия на централната банка чрез промени в паричното предлагане. В действителност, разбира се, причините за инфлацията са доста сложни и многобройни, нарастването на паричното предлагане е само една от тях.

Влиянието на инфлацията върху лихвените проценти се описва с добре известния ефект на Фишер в макроикономиката, чието значение ще обясним тук с прости изчисления. Да предположим, че промяната в цените за наблюдавания период е била ΔP, т.е. цената на определен набор от стоки и услуги от P е станала P + ΔP. Коефициентът на инфлация е стойността на относителното изменение р = ΔР/Р. Тогава изменението на цената може да се представи като

P -> Р + ΔР = Р(1+р).

Да предположим, че някаква сума S за същия период е била инвестирана при лихвен процент i (който се нарича номинален лихвен процент,номинален лихвен процент),тоест сумата S ще се превърне за същия период в

S-> S(l + i).

В началото на разглеждания период (по старите цени) беше възможно да се закупи количеството стоки за сумата S

Q=S/P.

Реалният лихвен процент се нарича лихвен процент в реално изражение, т.е. определен чрез увеличението на обема на стоките и услугите. В съответствие с това определение, реалният лихвен процент r ще даде за същия разглеждан период промяната на обемаQ,

Q -> Q(l + r).

Събирайки всички дадени отношения, получаваме,

откъдето получаваме израза за реалния лихвен процент по отношение на номиналния лихвен процент и процента на инфлация,

r=(l+i)/(l+p)-l.

Същото уравнение, написано в малко по-различна форма,

l+i=(l+r)(l+p),

характеризира добре известния в макроикономикатаефект на Фишер.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:

Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо