Intellipedia Wikipedia за шпиони
Опростеността и функционалността на популярната и „демократична“ онлайн библиотека Wikipedia очарова толкова много експертите от американската разузнавателна общност, че те вече започнаха да създават своя собствена затворена Intellipedia с подобна архитектура по същия начин.Изглежда обаче, че управлението е ограничено до поддържане на работата на системата - съдържанието не се управлява, тъй като това би било в противоречие с основната идея зад Intellipedia. В допълнение към разузнавателните агенции, служители на Националната администрация за сигурност на транспорта, както и редица федерални изследователски центрове (лаборатории) имат достъп до мрежата.
Intellipedia няма установена "законова" структура и фиксирана процедура за работа с информация. Отказвайки се от шаблоните, офицерите от разузнаването се надяват да спечелят по отношение на гъвкавостта и информационното богатство. Intellipedia се базира на същия софтуер MediaWiki, като средството за обмен на информация е затворената мрежа JWICS (Joint Worldwide Intelligence Communications System), която обединява американските разузнавателни агенции, Пентагона и Държавния департамент.
Intellipedia, според Wikipedia, вече е започнала да решава бойни мисии - от лятото на 2006 г. с нейна помощ изпълнява проект за цялостна оценка на Нигерия.
Зад приемането на архитектурата на Wikipedia може да стои фундаментално отхвърляне на предоставянето на стандарти за управление на документи и циркулация на информация - поне на най-важния етап от обработката и анализа на информацията. Това може да доведе до дълбока структурна реорганизация на специалните служби в близко бъдеще. „Отворената“ политика при работа с данни по същество е в противоречие с идеята на проекта Tangram, насочен към създаване на „дигитален портрет“ на въображаем терорист и по този начинго допълва.
Опитът на офицери от американското разузнаване да „придумат“ отворен мрежов продукт, като създадат негово затворено ведомствено копие, индиректно подчертава какви богати информационни депозити има във всички достъпни Wikipedia и в мрежата като цяло и колко ефективен може да бъде техният безпристрастен анализ.
Оттук обаче можем да заключим, че използването на един несравнимо по-пълен, информативен и по-„жив” източник – самата Уикипедия – отваря почти неограничени възможности за всички останали. И следователно надеждите на американските разузнавателни служби да получат информационно лидерство в ерата на Мрежата са обречени от самото начало.