Интервю на Асел Сагатова
Чаровната актрисаАсел Сагатова е в света на киното от 12 години. През това време тя завладя не само Казахстан, но и чуждестранната филмова индустрия с талантливото си актьорско майсторство. След кратка пауза тя играе във филмаАкан Сатаева"Региони", който ще излезе следващия месец. В интервю Асел разказа за своя идол от детството, предпочитанията си в киното и, разбира се, как е работила с дебютантаЕлтерес Нуржанов.
- Да се върнем към времето, когато едва започвахте кариерата си на актриса. Разкажете ни за вашите емоции и впечатления от първия проект.
- Беше много отдавна, през 2003 г., филмът"Майчин плач за Манкурт", който беше заснет в Киргизстан. Емоциите от работния процес бяха ярки, защото снимките бяха трудни. Тогава не знаех какво да правя, никой не правеше актьорски умения с мен, не обясняваше задачите, не се опитваше да го настрои по някакъв начин. Всичко беше, да кажем, както върви. Самият режисьор не знаеше каква сцена ще снима и защо. Какви емоции иска да получи от актьора. Той просто продължаваше да крещи. Не го крия, защото беше наистина тежко и психически, и физически. Заснемането се проведе на брега на Исик-Кул. Сезонът е късна есен, но се усещаше сурова зима: лежеше сняг и духаше пронизващ вятър. Спомням си, че ми беше трудно поради природните условия, емоционалната невъздържаност на директора, бях заобиколен от непознати, които говореха киргизки език. Единственият актьор от Казахстан освен мен бешеСаят Исембаев, с когото по-късно играхме във филма„Рекетьорът”.
Имаше и добри хора, с които общувах по време на снимките, които ме подкрепяха. азБлагодарен съм на продуцента на филма „Майчин плач за манкурта“ от страна на Киргизстан, който ме привлече към проекта. Това беше първата ми стъпка, донесла професионален и житейски опит.
Разбира се, картината се оказа подходяща, въпреки че идеята беше добра, но, за съжаление, имаше трудности с изпълнението.
- След толкова години мислите ли, че се справихте със задачата?
- Разбира се, че не съм имал задачи. Трудно е да се оцени работата ви, когато всичко наоколо се рушеше и беше в несигурно състояние. Въпреки че с този филм отидохме на фестивалаKinoshock през 2005 г.
- Кога почувствахте, че станахте популярни?
- След "Рекетьор" започнаха да разпознават, въпреки че ролята във филма е малка. Бях на екрана буквално 5 минути. Но зрителят си спомни и започна да разпознава. Мисля, че защото филмът е запомнящ се, а по това време беше първият комерсиален филм.
Кадър от филма "Рекетьор"
- През годините на работа с Акан Сатаев развихте ли общи традиции?
- Как работите с него?
- Винаги се чувствам комфортно да работя с него, защото го познавам доста добре. Уж вече знам какво да очаквам. Отношението към актьорите на снимачната площадка е най-доброто, чувстваш се комфортно. Акан формира гръбнак в екипа, който практически не се променя от проект на проект. Чувствате се комфортно с тези хора. Киното е такова нещо, ако сте преминали през проект заедно, тогава ставате почти като семейство един на друг. Когато срещна някой от снимачния екип, ми се струва, че съм видял близък роднина.
- На каква основа избирате филм, в който да участвате?
- На първо място трябва да има интересен сценарий. Дойдох в киното не за да кажа това за дълго време, а за преживяванетовече отзад. Тогава филмовата ни индустрия беше в упадък. Тя участва в различни проекти, дори и в такива, които никога не са се появявали на екрана. Останаха на нечий рафт, неясно защо. Сега съм на етапа на активност, когато искам да се заема с проекти, където ще ми бъде интересно и удобно да работя.
Когато избирам филм, гледам не само на сценария, но и на екипа, с който ще общувам в бъдеще. Случва се първоначалните амбиции да не съвпадат с реализацията на идеята. Разочарован. Например, запознаваш се с проекта на ниво сценарий, харесваш всичко, но когато дойдеш на снимачната площадка и видиш, че филмът е обречен, става жалко. Но вие не можете да отидете никъде, вие сте участник в процеса. Затова обръщам внимание на всичко свързано с картината, преди да взема решение.
Във филма"Региони" имам малка роля. Но, както обича да повтаря режисьорът Акан Сатаев, малки роли няма. Моята героиня ме закачи с факта, че е необичайна, противоречива, не като мен. Исках да се пробвам в контраста на героя.
- Можете ли да ни кажете малко повече за ролята?
Заснемане на филма "Области"
- Споделяхте ли някакви съвети с амбициозни актьори на снимачната площадка на филма „Области“?
Не трябваше да давам съвети. Често срещах главния герой на картината. Той беше органичен в рамката и на снимачната площадка. Елтерес се чувстваше толкова уверен, сякаш се е снимал във филм от дълго време. Това много ме зарадва, защото в началото се притеснявах, тъй като човек за първи път се снима във филми, особено млад. Но за моя изненада той се чувстваше уверен и спокоен в кадър и се чувствах удобно да работя с него.
- Сега участвате в чуждестраннипроекти?
- Последното сериозно предложение дойде, когато бях в позиция, така че не можах да се съглася.
- Разкажете ни за вашето хоби.
- Преди, преди раждането на дете, имаше много хобита поради достатъчно свободно време. Сега съм избирателен в свободното си време. Обичам да рисувам, да спортувам, например, да карам ски през зимата.
- Какви картини рисувате?
- Просто опитвам, избирам си сюжет и рисувам. Далеч съм от изключителни художници.
- Какво ви носи доходи освен филмите?
- Веднъж отворих кафене с приятел, но тогава имах активна актьорска дейност, снимките вървяха ден след ден и нямаше време за допълнителна работа. Дадох своя дял на моя приятел. В момента няма допълнителен бизнес.
- Виждате ли сина си във филмите в бъдеще?
- Смятате ли да се пробвате в друга филмова професия?
- Бих искал, но не знам как е възможно сега. Трябва да правите нискобюджетни филми, за да спечелите малко пари от тях. Малко вероятно е да е режисура, има желание да се науча на продуциране. Режисурата изисква пълно творческо отдаване. Ако започнете проект, трябва да живеете в него, да се разтворите напълно. Една жена, която е в семейство, рядко може да си позволи това. Поне аз не си се представям така: напускам всичко и отивам да снимам филм.
Асел Сагатова със сина си Алдияр във филма "Рекетьор 2"
- Кой е любимият ви филм?
Гледате ли домашни филми?
Опитвам се да гледам, но не винаги се получава. Сега можете да гледате някои филми в самолета, което правя и аз. Когато имам време, ходя на родни премиери.
- Чий фен сибили в детството?
-Елизабет Тейлър. Никога не съм бил голям фен на никого, нямаше плакати, окачени на стената. Когато харесвах някой от известните хора, разбирах, че те са същите като всички останали, със своите недостатъци и предимства. Харесаха ми за нещо конкретно. Елизабет Тейлър ми направи трайно впечатление. Струваше ми се, че тя е кралица, невероятна жена. Разбира се, харесах филмите с нейно участие.
- Често ли ти липсват снимките?
- Винаги! Но понякога трябва да изберете. Все пак семейството е на първо място. Преди раждането на Алдияр работата беше бурна, докато бях на позиция, продължих да се снимам във филми и по телевизията. И дори дълго време, със стомах, все още бях поканен да снимам, но реших, че е рисковано и отказах. След раждането на сина ми и възстановяването започнах бавно да се връщам на работа. Дойдох на снимките, когато бебето беше на два месеца.
Благодаря на Асел Сагатова за интервюто.
Интервю взе Айдана Мамаева