Интервю на Хигури Ю със списание Comickers Art #2 - 2008 (част 1) - ХроникаЧедрик
Представяме на вашето внимание превод на интервюто на Хигури Ю за американското списание Comickers Art (брой 2, 2008).
Към момента на публикуване на тази статия (бележка на преводача: 2008 г.), Хигури работи върху следната серия:
- „Корона” написана от Шинджи Уада в списанието „Princesss GOLD”, Akita Publishing (в превод на български – „Корона”, издателство „Палма Прес”);
Сътрудничество в областта на манга и анимация
В: Как започнахте да работите по проекта Night head Genesis?
О: О, това е игра на късмета. Човекът, който търсеше хора за нов проект, видя портфолиото ми. Тъй като самият той не можеше да разбере графиката на героите, той предложи аз да го направя.
В: Как ще изглеждат бойните сцени?
A: Представете си това: гледате ваза с цветя и тя се пука и пука... Опитвам се да направя всяка сцена възможно най-реалистична. Героите в повечето манги са много разумни, техните истории нямат достатъчно динамични сцени и местоположението на героите рядко се променя. И понякога рисувам пост-апокалиптични картини, без да имам представа как главният герой се справя с трудностите там или как изобщо може да съществува сред такава природа. Основният компонент на такава история е личният конфликт на героя и поради тази причина се отдалечавам от реализма, така че сцената да не се окаже монотонна. Когато се сблъсквам с дълги диалози, които обикновено изглеждат много скучни на рисунка, се опитвам да избера нестандартни ъгли: отдолу нагоре, отгоре надолу, само отгоре; понякога вмъквам "рамки-отражения" къмизместете композицията и грабнете вниманието на читателя. Всъщност най-трудно е да нарисувате сцени, в които изобщо няма движение.
В: Променихте ли стила си на рисуване в зависимост от проекта? Кажете, има ли разлика между графиката на "Night Head Genesis" и "Gacuen Heaven" (оригинална компютърна игра) и графиката на вашия личен проект "Cantarella"?
A: Никога не съм мислил за това... Но определено промених стила на предаване на емоция чрез изражението на лицето... И начина, по който са рисувани илюстрациите (това важи особено за класическите техники). Докато работех върху "Gakuen Heaven", използвах компютърни технологии, героите станаха по-скоро като тези в анимето. И затова Кейта има "кичури антена", стърчащи от косата й!
В: Залепващите ключалки на Кейта са типична аниме функция.
О: И аз мисля така. Аниматорите не са забравили за тези нишки и са свършили наистина страхотна работа. А асистентите постоянно ми напомняха да не ги забравям.
В: Досега сте работили по проекти, за които други хора са писали сценарии. Каква е разликата между това да работиш със сценарист и да пишеш сам история за бъдеща манга?
О: Работейки за себе си, започвам със скици, почерк, изграждайки света на моята манга около няколко основни сюжетни линии. Понякога в самото начало си задавам навеждащ въпрос: „Как мога да развия тази линия тук?“ И понякога изчислявам пътищата на развитие на историята, вече знаейки нейния „последен акорд“. Това е най-трудната част от процеса на работа, но, от друга страна, най-забавната. Ако историята вече е написана от други сценаристи, за мен е много по-лесно, разбира се. Когато самият аз имам творчески контакт, аз буквално шофирамсебе си в ъгъла. Случва се страстно желание просто да изскочи на улицата посред нощ! Писателят инвестира в историята, изразявайки себе си, а аз се опитвам да разбера това послание и да го предам на читателите по най-оптималния начин, добавяйки още малко от собственото си виждане.
В: Какво ви интересува най-много, когато работите с други сценаристи?
В: Коя част от историята смятате, че най-добре подчертава вашата оригиналност, когато работите върху сценария на друг писател?О: Със сигурност това са сценичните ефекти. Работата може да изглежда напълно различно в зависимост от вашите цели: можете драстично да промените смисъла на сцената, просто като промените изражението на лицето на героя. Оригиналният сценарий не винаги уточнява дали героят трябва да плаче или да се смее в момента, но можете да трансформирате историята със собственото си въображение. Това е като режисиране на пиеса: историята придобива нови нюанси, ако актьорът интерпретира една и съща роля по различни начини.
В: Каква е историята зад създаването на Crown?
В: Как получихте сценария за Короната, когато Шинджи Вада го завърши?
A: Под формата на малък ръкопис, като новела, не точно проза, но не и схематичен списък със сюжети. Само няколко бележки и изписани калиграфски. Почеркът на Wada е просто невероятен!
В: Можете ли да ни кажете повече за процеса на създаване на тази манга?
A: Е, Wada ми изпрати сценария за The Crown и аз направих груб сценарий и скици, които след това избелих. Шинджи каза, че мога да рисувам както си искам, стига основните събития в историята да останат такива, каквито сасценарии. По-късно той добави по-подробни описания и собствени мисли за онези моменти, в които беше необходимо да се очертае фундаментално важен акцент или да се спазва сценария - да речем, определено трябваше да направя банския костюм на Махиро-чан жълт ... Всъщност мангата е черно-бяла, така че за мен остана загадка как да предам тази жълтеникавост.
В: В The Crown има много екшън сцени; има ли други моменти в тази история, които бяха трудни за рисуване?О: Обичам да рисувам герои в движение; Не ми е трудно да предам индивидуалността на хората. Тук няма проблеми, даже предпочитам динамичните сцени пред романтичните или някакви други... но когато героите хванат оръжие или трябва да се качат в танк, се отказвам.
В: Въпреки това има много сцени с оръжие.
A: В тези случаи моля за помощ един от моите помощници - той е просто фен на огнестрелните оръжия. Той ми дава изчерпателни препоръки как да използвам определени оръжия в определени сцени; Мога да разчитам напълно на него. Той има истинска оръжейна философия, той винаги ще ви каже коя „цев“ да вземете за обикновен редник и коя за елитен боец. Вероятно това е причината някои фенове на огнестрелните оръжия да четат толкова много The Crown.
В: Wada ви моли да използвате някои специфични оръжия?
В: Наистина се нуждаете от милитаристичен асистент отаку.
A: Разбира се. Следващия път ще нарисувам история, в която ще има много наемници и бойни сцени. Вече знам, че има различни видове танкове - тип 70, тип 90 и подобни. Обикновено хората четатимето на модела като "тип деветдесет", но ценителите - като "kuy-maru" ("девет-нула"). Аз не знаех това. Но някой ми каза, че ако наречеш един танк тип 90 "куй-мару", значи наистина знаеш всичко за танковете. Между другото, танкът от "Короната" е точно "куй-мару"!
В: Използвате ли препратки в работата си, като например военни списания?
В: Нарисувал си няколко фантастични сцени в Cantarella. Какво можете да кажете за конете?
О: Харесвам коне. Когато бях малък, рисувах много от тях. Обичам ги.
В: Ходите ли да видите живи коне?
О: Използвам всяка възможност, която мога. Наблизо има зоопарк, но не ходя често там. Когато бях малък, много харесвах начина, по който Осаму Тезука рисува коне. Всъщност започнах да рисувам коне, благодарение на четенето на неговата манга. Харесвах Unico най-много, така че го копирах, надявайки се някой ден да използвам този герой за себе си. Този метод на рисуване е кръстен на Тезука: запомних „формата на коня“ и след това отидох да го видя на живо. Когато видях подскачащите коне, си казах: „О, конете наистина изглеждат така! Колко е красиво. ". Този метод наистина се оказа много полезен: познаването на тези животни ми беше много полезно, когато работех върху моята фентъзи и историческа манга. Така рисуването на коне в началото беше хоби за мен, а след това стана част от работата ми. Не знам много за танковете; Предпочитам крака, отколкото колела или танкови "гъсеници".
Следва продължение...
Превод - Лидия Бабинцева, издание - Олеся Шамарина