Интервю с Владимир Маслов, генерален директор на радио Шансон

„Да, така беше, потвърди в разговор Владимир Николаевич, „Днес Радио Шансон е ЗАО. И четирите посочени от вестника лица са акционери, но с различна степен на влияние и лично участие. Например Игор Ярков е член на Съвета на директорите и мой заместник, останалите акционери по различни причини се оттеглиха от делата на радиостанцията.
- И четиримата сте дошли от "Българско радио"?
- Не, само трима: Елизаров, Ярков и аз.
Е, това е чиста случайност, чиста случайност. Вярно, годишно. (Смее се)
- Напуснахте "Българско радио", защото не виждахте възможност за реализиране на планирания проект там?
- Имаше и друга история. "Българско радио" започна като многоформатно радио, в което присъстваха Новиков, Шуфутински, Висоцки и Розенбаум, но след това, през 98-ма година, се появиха много нови материали. И станцията залагаше на популярната музика, оставяйки шансона на практика зад борда. И още тогава беше ясно, че този материал е търсен и искат да го слушат. Именно за реализирането на този проект напуснах “Българско радио”.
- Какво направихте с вашия дял от акциите, напускайки "Българско радио"?
- Продаде акциите на сегашните собственици на "Българско радио".
- Спомням си, първият проект "Радио шансон" прозвуча в Санкт Петербург. Обмисляли ли сте техния опит?
- Значи все пак това беше първият ни проект, направихме го!
- В Петербург имаше радио, което се казваше "Радио-Петроград". За него направихме радио продукт във формат шансон. Тогава собствениците на тази честота бързо разбраха, че вече имат всичко: както търсения продукт, така и музикалната база, и започнаха да излъчват този софтуерен продукт, само безнас. Тогава имахме много съдебни спорове, но това е съвсем различна история. Основното е, че докато тече процесът, стартирахме собствен проект в Москва. И го нарекоха "Радио шансон", което беше абсолютно ново за столичния медиен пазар. Малко по-късно същото радио с шансон пуснахме и ние в Санкт Петербург. Жителите на северната столица са известни като "Добро радио". Излъчва днес в Санкт Петербург на честота 104,4 FM.
- През тези 9 години вие доведохте станцията до челната тройка на лидерите. Как се промени публиката ви?
- Отдавна исках да разбера защо сутрешните и следобедните емисии на Радио Шансон са толкова различни от нощните?
- (Смее се) Има. Просто през нощта проектът "Тъмна нощ" работи с по-"твърд" шансон, за който също има търсене. Затова го пускаме в ефир, чак след полунощ – за 3-4 часа. А сутрин и следобед предлагаме на нашите слушатели модерен шансон. Той е по-актуален днес, по-лиричен и много търсен. Следователно денят ни е много различен от нощта. От Тъмна нощ.

- Кажете, вашият "Шансон на годината" и "Ееее, разходете се!" - нерентабилни или печеливши проекти?
- Сега печелившо. Те бяха организирани с цел популяризиране на станцията и укрепване на нейната марка. Разработвайки станцията, ние замислихме два „разнообразни“ проекта наведнъж: патосна церемония в Кремъл и мащабен и популярен проект „EEHH, Razgulyai!“. Днес и двата проекта най-накрая станаха печеливши.
- Партер на "ЕЕХ, Разгуляй!" готов ли си вече да танцуваш?
Да, от миналата година. Тогава той побира около 2000 души. Това преживяване се оказа успешно - хората наистина харесаха да танцуват под звуците на изпълняваните песни. Затова и тази година ще организираме на националния ни дансинг „ЕЕХХ,Ходя наоколо!" дансинг Този път нашият дансинг ще побере поне 5000 зрители. Сега най-важното за нас е да направим правилния избор на музика, изпълнители и сценарий. Това е, върху което работим в момента.
- Много ваши колеги, които също правят мащабни промоционални проекти, твърдят, че такива проекти са нерентабилни, само за да се поддържа марката на станцията.

- Отношението ви към "Тотал радио" и към радиоалианса. Вашата компания беше ли поканена в този съюз?
- За 9 години радио Шансон се превърна в мрежова станция. Но почти всички ваши партньори не са изключителни. Тоест, наред с излъчването на Радио Шансон, те излъчват и други станции - вашите конкуренти. Това не е ли проблем?
- Кое от свършеното през тези 9 години ви топли особено душата?
– (Замисля се) На първо място – екипът. Имаме наистина страхотни професионалисти. Всеки е на мястото си. Хубаво е, че именно ние дадохме първата „зелена светлина“ на много от съвременните звезди на шансона: Стас Михайлов, Женя Рос, Рада Рай, Андрей Бандера. И, разбира се, хубаво е да знаем, че бяхме първите на радиопазара, които изведоха шансона от ъндърграунда и затвърдиха статута му на музикалния и медийния пазар.
- Владимир Николаевич, на уебсайта на Академията за радио (www.radioacademy.ru) има само няколко злобни реда за вас: „През 1975 г. той завършва Московската политехника по съобщения Подбелски. През 1985 г. - Всесъюзен електротехнически институт по съобщенията. От 1983 до 1992г - беше водещ специалист на Главния център за технически надзор на средствата за комуникация на министри и ведомства От 1995 до 1999 г. е бил генерален директор на "Българско радио". А от 1999 г. до днес той е постоянен генерален директор на Радио Шансон. Нито за това как си попаднал в радиото, нито за родителите си.
- (Смее се) Е, никога не съм правил тайна от живота си. Роден в Москва, близо до Речна гара, в същия район завършва гимназия и Политехникума по съобщенията. Родителите ми никога не са се занимавали с радио. Винаги съм харесвал две неща в живота: музиката и средствата за нейното възпроизвеждане. Ето защо моят избор падна първо върху Политехниката по съобщенията, а след това върху Всесъюзния електротехнически институт по съобщенията. През годините на перестройката Игор Елизаров и аз започнахме да се занимаваме с телевизия. Те дори получиха лиценз в Москва за 51-ви телевизионен канал, който започнаха да изграждат. Но този проект се оказа твърде скъп за нас, изисквайки огромни инвестиции. Ние с Елизаров просто нямахме такива средства. Тогава насочихме вниманието си към радиото. И тази идея привлече вниманието ни. Изчислихме честотата за Москва и през 1994 г. получихме технически и радиоразпръскващи лицензи за 105.7. Освен това. През есента на същата година монтирахме предавател, след това отидохме в Горбушка, купихме 20 компактдиска със собствени пари, монтирахме грамофон и пуснахме в ефир на своя отговорност и риск. Най-изненадващото за нас беше, че след няколко седмици нашето техническо излъчване в Москва беше забелязано и хората започнаха да слушат внимателно! Естествено това ни даде нови сили за по-нататъшно развитие. И втората ни стъпка беше да намерим партньори, които да поемат творческата част от проекта. Тогава открихме Архипов и Кожевников. А какво се случи след това и как се казва това радио, вече знаете.
- Жорж Полински, отговаряйки на въпроса на Комерсант на кого от състезателите би свалил шапка, посочи Александър Варин от VKPM и вас. Познавате ли г-н Полински?
- (Смее се) Търсите "тайна връзка"? Да, познато. Но, познавайки Жорж, смея да се надявам, че той искрено е изразил своята гледна точка, без булото на нашето познанство с него.
- И последният въпрос. Тази година получихте титлата "Медиен мениджър на България-2009". Какво означава тази награда лично за вас?
- Радвам се, че медийната общност в България, която включва много професионалисти, оцени приноса на нашата корпорация за развитието на медийната индустрия в България. Това е важно както за нашата корпорация, така и за самия жанр шансон, който популяризираме през всичките тези 9 години. Това означава, че шансонът вече е признат, той е откроен и обмислен. И лично за мен това означава, че 9 години не са изживени напразно.