Исках татко (Миша Сапожников)
Васка, белобългарче на около пет години, слабо, светлокосо, с големи сини като метличина очи, играеше на двора с кученце. Кученцето изписка радостно, нахвърли се върху Васка, която, смеейки се, го отблъсна. И няма да разберете кой от тях е бил по-щастлив в този момент. Майката на Васка, за нея той беше Васильок, Василечек, който чистеше двора, с тъжна усмивка гледаше веселата суматоха на децата.
Васка наскоро преживя войната, излезе от нея с една майка. Съзнанието му току-що се пробуждаше, но имаше някои проблясъци по-рано, които запазиха епизодите от живота му в звук в далечния, студен и гладен Сибир. Васка се радваше на живота, в който живееше сега, не познаваше по-добър. През цялото време чуваше думите „война, победа“, но не разбираше значението на тези думи, въпреки че се радваше, заедно с възрастните, на края на войната.
Живееше при майка си и леля си с тримата си сина. Най-старият мъж в къщата беше най-големият шестнадесетгодишен син на лелята, с изключение на стария грохнал дядо. Васка имаше приятели, момчета като него, бели, черни с къдрави коси и дори тесни очи. Играеха различни игри, караха се, помиряваха се. Васка искаше да яде през цялото време. Луста черен вкусен хляб, намазан с ароматно слънчогледово масло или поръсен със сол, изчезна в устата моментално и не издържа дълго.
Всичко щеше да е наред, ако Васка имаше баща, но той дори не го помнеше. Той, от друга страна, имаше само добра, любима майка, а тя нямаше душа във Васка, понякога го наричаше „моето малко човече“ и Васка го харесваше. Тя обаче често плачеше в същото време. Васка не разбра защо плаче, опита се да я успокои и самият той започна да плаче. Тогава майка ми веднага се успокои и избърса очите си с края на носната си кърпа.
Васка често чуваше думата „сираче“, вече знаеше как го наричатдеца, които нямат родители. Виждаше такива деца, наричаха ги и сираци. Те вървяха по улиците в група: по двама души, хванати за ръце, леля им винаги вървеше с тях. Васка съжаляваше за сиропиталището, бяха някак си мрачни: момчета и момичета, облечени в едни и същи сиви дрехи, никога не се отдаваха, минаваха покрай Васка и приятелите му, без да гледат в тяхната посока, като сив облак. Васка не се смяташе за сираче, защото имаше любима майка, с която беше много щастлив. Той нямаше само папка, като приятеля на Стьопка. Как му завиждаше! И като цяло в къщата на Стьопка беше добре: беше топло, някак леко, уютно, имаше много играчки и винаги миришеше на вкусна храна. Майката на Стьопка канеше Вася да вечеря с тях, но той винаги отказваше, нещо в дребното му измършавяло тяло се противопоставяше на това. Той очевидно не разбираше, вече знаеше мястото си в обществото. За да не го изкуши миризмата на храна, той си тръгна.
Васка през цялото време питаше майка му защо той няма баща, но Стьопка имаше. Мама, както можеше, му обясни, че преди войната той има баща, който много го обичаше, но той загина във войната, а бащата на Стьопка имаше късмет, той се върна от войната жив, а майката на Стьопка беше още млада и красива, на което Васка отговори: „Ти си най-красивата ми майка!“ Васка харесваше миризмите на мъжете: миризмата на цигари, одеколон след бръснене и най-много обичаше да се хвърля на врата на чичо си, който понякога идваше при тях от друг град, и да притиска бузата си към небръснатата му буза.
По-големият братовчед обичаше Васка и често го вземаше със себе си в компанията си. Вървяха по улицата, писалката на Васка беше в ръката на брат му. Васка беше щастлив, едва успяваше да издържи на брат си и през цялото време въртеше глава, за да види дали някой от приятелите му го вижда да върви ръка за ръка с брат си. На Васка явно му липсваше баща му. Той чу леличиито съпрузи не са се върнали от войната, говори за случаи, когато изчезналите се завръщат у дома. А Васка търпеливо чакаше папката.
Когато поотраснал малко и разбрал, че баща му няма да дойде, започнал да убеждава майка си да му намери друг баща. Мама му каза, че другият баща може да не го обича. Васка отговори, че ще го послуша и ще го изтърпи. Веднъж Васка беше с майка си на работа и един чичо на шега прегърна майка си и той имаше проблясък на надежда: „Може би ще му стане баща“?
Васка дори се сприятели с неговия съсед, чичо Льоша. Върна се от войната без крак и живееше сам. Васка му дойде на гости и той го почерпи с чай и хляб. Васка помогна на чичо Льоша, донесе му вода от помпата в малка кофа, когато се появиха пари вместо карти за храна, той купи храна за него в магазина.
Веднъж той помоли чичо Льоша да му позволи да доведе майка си, за да му помогне да почисти къщата си. Чичо Льоша каза: „Да, нека дойде, но ще иска ли“? Васка разказа на майка си за разговора си с чичо Леша. Състрадателната майка каза: „О, ти, малък, хитър сводник!“ и се съгласи да почисти къщата на чичо Леша.
Тя изпече ябълков пай и заедно с Вася дойде да посети чичо Льоша. Много се зарадва на гостите. Мама познаваше добре чичо Льоша и жена му преди, които го напуснаха, когато се прибра с патерици от войната. Когато къщата беше почистена, всички седнаха на масата и пиха чай с пай с удоволствие. Мама и чичо Лиоша имаха сериозен разговор за нещо. Васка ги погледна един по един в очите, но нищо не разбра. На раздяла чичо Льоша му каза: „Васка идвай при мен по-често, ще ти бъда като баща.“ Васка се втурна към майка си, зарови се в полата й и започна да плаче. Най-накрая разбра, че възрастните не са се съгласили. Не е измъчвал отново майка си. Васка често идваше при чичо Льоша, той винаги го галешена руса глава, се отнасяше към него с доброта и топлина. Все пак нямаше никого, а Васка му беше като син. Веднъж той каза в сърцата си: "Какво направихте, подла война!"
Васка порасна, тръгна на училище, разбра, че никога няма да има баща. По-късно, когато самият той става баща, той повече отдава своята бащинска любов, която не е получила в детството, на дъщеря си, а след това и на внуците си.
Винаги е осъждал мъжете, които изоставят децата си, не им плащат издръжка. Те нямат представа колко болка причиняват на изоставените си деца, като ги лишават от бащинство. Децата никога не трябва да страдат заради възрастните.