Искам да отида в Париж
гъба ли съм И къде в крайна сметка е неземното блаженство? А тайната пяна на дантела от най-фин лен? Тук, по отношение на бельото, местните манони бяха толкова безсилни, колкото и невинни, обличайки младежките си прелести в ватирано бельо с копчета от жълта кост и вълнено бельо. Горчивата утайка не изчезна.
Може да останете с впечатлението, че е бил някакъв маниак, параноик. Не, той беше като цяло съвсем обикновен човек, добре, той просто искаше да отиде в Париж, защото на никого не е забранено да иска. Всеки има свое собствено хоби или собствена таратайка в главата си, както биха казали британците. Е, с леко завъртане става. Щеше да отиде в Париж, но нямаше представа откъде да започне. Чужденец беше мръсна дума, политически етикет. Дипломати или предатели заминаха в чужбина. Но не само дипломати и предатели живеят в чужбина. Нямаше конфликти с родината си, нямаше разногласия, беше за социализма - в крайна сметка не искаше да отиде в Париж завинаги, а просто да види, да поживее малко, най-много две години; но на кого и как да го обясня.
А шперплатовата библиотека беше пълна с книги за Париж. Със затворени очи можеше да премине от пети до четиринадесети арандисман. Той изчисли броя на стъпалата от Лувъра до Ротондата, като прие дължината на стъпалото от седемдесет сантиметра. В него се роди чувство, познато на някои: той сякаш си спомняше Париж, въпреки че не беше там. Един ден с пронизваща увереност той се почувства като парижанин, кой знае как захвърлен в този мъртъв ъгъл.
В армията, слава Богу, тази глупост го избиха. Те припомниха империализма, колониализма, ненужната голяма армия, между другото позорно победена през 1981 г., интервенцията, безработицата, проституцията и експлоатацията. Редник Коренков (млад, необучен, млад, все ощетой отваря ръкавицата си!) се опита да проповядва за Съпротивата, Жана Лабурб, Марат и гълъба на Пикасо, но първите добродетели на войника са дисциплина и следване на заповеди, посоката на мислите е безспорна, всичко наоколо наляво. И за да затвърдят правилната посока на мисълта, те изваяха тоалети.
Мислите на Димка не промениха посоката, но това, което изчезна, което се скри по-дълбоко: войникът излезе годен. Френският език започна да се забравя, така че все пак на български до края на деня езикът се заплита.
Преди демобилизацията беше закачено: оказа се, че той вече е запознат с военна техника и други секретни неща и сега е в карантина в продължение на пет години без право да пътува в чужбина.
- Заминаваш ли в чужбина, Коренков, или нещо такова? - изненада се политработникът от реакцията си на новината.
- Няма начин - подготвено излъга Димка, - исках да уча в института за преводач.
- ОТНОСНО? Докато се научите, ще мине време!