Ислямът в Северен Кавказ - история от 1000 години, Регион ТВ - Севернокавказка телевизия

Това е сравнително млада религия, възникнала в началото на 7 век в западната част на Арабския полуостров. За основател на религията се смята пророкът Мохамед, на когото се явил архангел Джабраил и му предал значението на Корана. Тъй като пророкът бил неграмотен, проповедите, които по-късно започнал да проповядва, били записани от неговите ученици.
Според Корана мюсюлманите са длъжни да се молят ежедневно (да извършват намаз); да постите един месец в годината (месец Рамадан); дават милостиня на бедните в размер на 1/10 от дохода; направете поклонение в Мека (хадж). Спазването на тези правила показва покорството на мюсюлманите към Аллах и тяхното равенство пред Бог. Мюсюлманите не пият алкохол. Една от причините е необходимостта да се молим 5 пъти на ден, а молитвата не може да се извършва от „нечисти“, т.е. пиян.
Историята на появата на исляма в Северен Кавказ
Ислямът се разпространява в Северен Кавказ в продължение на 1000 години. Причината за толкова дълго въвеждане на религията е голямото етническо и политическо разнообразие. Дагестан и всички народи, включени в него, са първите, които приемат исляма в Северен Кавказ. Ислямът прониква в Дагестан през 685-686 г. чрез арабските завоевания. Още през 13 век в Дербент се появява първата джамия.
През XVI-XVII век ислямът идва на територията на Кабарда, а оттам и в Осетия. В Осетия ислямизацията не беше много успешна, повечето от осетинците останаха верни на християнството.
От 1717гзапочва насилствена ислямизация на кавказките народи и потискане на християнството сред тях. Именно през тази година османският султан нарежда разпространението на исляма сред черкезите. Центърът на исляма в западната част на Северен Кавказ беше крепостта Анапа, сега територията на Краснодарския край.
В средата на 18 век ислямът достига до Балкарите, а през 1782 г. се разпространява и в Карачай.
Едва в края на 18 век ислямът успява да се укрепи в многонационалния Северен Кавказ.
Ислямът в Кавказ днес
Северен Кавказ е мултиетнически и мултикултурен регион в България, където са представени всички световни религии, но християнството и ислямът са най-многобройни.
Адиге - е коренното население на Република Адигея, някои от тях живеят и в Краснодарския край. Вярвайки, че адигите са мюсюлмани сунити. Адигите, както и другите адиги (кабардинци, черкези) са потомци на автохтонното население на Северозападен Кавказ. След териториалната изолация на кабардинците през XIII-XIV век. етническите промени сред останалото население доведоха до формирането на съвременния адиге.
Черкези живеят на територията на Адигея, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкезия, Краснодарски и Ставрополски територии, Северна Осетия. Черкезите са разделени на три големи групи: самите черкези или адигите, както самите тенаречени кабардинци и абхазци. Религиозните възгледи на черкезите се формират през XIV-XV век. под влиянието на Златната орда, а по-късно и на Османската империя. Сунитският ислям се счита за основна религия на черкезите.
Чеченците са коренното население на Чечня. Исторически те също живеят в някои региони на Дагестан, Ингушетия и Грузия. Чеченците са най-многобройната националност в Северен Кавказ, те са повече от 1 милион.
Религиозните и културни традиции на чеченците повтарят тези на ингушите. В момента официалната религия на Чечня е суфи и сунитски ислям.
Балкарците са коренното население на Кабардино-Балкария, обитаващо предимно нейните планински и предпланински райони. Всъщност балкарците съставляват единен народ с карачаевците, разделен административно на две части. Говорят карачаево-балкарски език. Повечето балкарци са мюсюлмани сунити.
Абаза - един от автохтонните народи на Кавказ, най-близък до абхазците, но те са били по-изложени на влиянието на адигейците и в тяхната култура има повече адигейски елементи. В момента живеят в Карачаево-Черкезия. Вярващите в Абаза са мюсюлмани сунити.
Ингуши живеят в Ингушетия и Северна Осетия от третото хилядолетие, според преброяването от 2010 г. - около 413 000 души. Ингушите са мюсюлмани от традиционното суфи движение.
Кабардинците - са народ, живеещ в Кабардино-Балкария (55,3% - 499 000), както и в Краснодарския и Ставрополския край, в Карачаево-Черкезия, Адигея и Северна Осетия. Те говорят кабардино-черкезки език. Кабардинците са сунитски мюсюлмани от ханафитско убеждение.
Карачайците - са тюркоезичен народ, коренното население на Карачаево-Черкезия, обитаващо предимно нейните планински райони. Броят на карачайците достига 150 000 души. Понастоящем огромното мнозинство от карачайците изповядват сунитския ислям от ханафитския мазхаб.
Както се вижда, сред всички народи на Северен Кавказ християнството преобладава само сред осетинците, а ислямът - сред останалите.