Истории за 9 август 2011 г
Преподавам в голям университет, а сега работя в приемната служба.
Около една трета увисва, когато са помолени да посочат бащиното име на бащата или майката. Моята фраза: „Как се казваше дядо ти? Петър? Значи татко е Петрович!“, съдейки по изражението на лицето му, им звучи като откровение.
Списъкът с документи, цитирани във всички възможни източници, е интерпретиран много креативно. Някой не носи половината от необходимото; някой се опитва да докаже на комисията своята забележителност, като носи дипломи, получени в трети клас за соло участие в училищния хор. Може само да се гадае как това трябва да се отрази на записването в техническа специалност.
Имаме един забележителен кандидат в нашия университет - чичо на тридесет години, който тази година прави осми-девети опит да влезе. За да се диагностицира другар с психични разстройства, не е необходимо медицинско образование. Той е твърдо убеден, че писалката е изобретение на дявола и противно на всички правила, той попълва документи изключително с цветни моливи. След като документите, съставени по този начин, не се приемат от него, всеки път той пише количка до кабинета на ректора (със същите моливи), където посочва, че служител на комисията за подбор такъв и такъв (здравият би имал такава феноменална памет, каквато има!) е в ционисткия заговор срещу потомците на Рюрик, какъвто е той, и следователно не позволява на бедния да влезе в знанието. Приложено е неумело нарисувано с червен молив родословно дърво. След като дойде за трети път за една седмица, много исках да събера всички мрежови бойци с "наказателна психиатрия" и да го затворя в затворена стая с този човек. Чудя се кой печели.
Отнемайки документите, около една трета от тези, които не дойдоха, на раздяла саркастично хвърлят: „Ама всякакви полуграмотни хаковезаписвам се!" Та, мамка му, онези митични „хачи” са понеполуграмотни, а повечето от така говорещите имат 15–20 точки от 100 възможни по български език. Между другото, голям здравей на всички националистически движения: сред изкаралите по-малко от минаващ резултат по български има около една трета явни неславяни. Останалите две трети се състоят от Иванови, Петров и Сидоров.
Като цяло, елате при нас да учите.
На глиган със стърготини
Никой, мисля, няма да отрече, че консултантът в оръжеен магазин трябва да познава добре предмета на продажбата.
Преди лов за дива свиня отидох да купя патрони с подкалибрени куршуми. Тези, които обикновено вземам, италианските, не са. На рафта с гилзи има насипни без маркировки на гилзата. Питам продавач с такава средна миризма на изпарения:
- Какъв патрон? Колко и какъв барут, тегло на куршума, производител? — Отлични украински патрони — никой не се е оплакал! Слонът може да бъде преуморен!
Между другото, най-некачествените патрони, които ни доставят в Молдова, са точно украински. Да не говорим, че ловът на слонове с гладкоцевка е пълна глупост. Тъй като това е единственият от четирите магазина в града, който има патрони от всякакъв вид, опитвам се поне да разбера дали са безопасни за стрелба с моя пистолет:
- Калибър или подкалибър на куршума?
В цевите с дроселни стеснения калибърните куршуми не могат да бъдат изстреляни поради високата вероятност от разкъсване на цевта с всички произтичащи от това последствия за стрелеца.
- Саня, - обръща се продавачът към колегата си, - какви патрони сте? Е, това са тези, които Шумич донесе от Одеса, - отговаря Саня. - А кои ви трябват?
Чувствам, че сега патроните ще станат точно това, което ми трябва, ноВсе още отговарям:
— Подкалибър. — Те са!
Да се нарани! Тук се оказва, че всичко е толкова просто! Разбирам, че до утре ще трябва да изкормя тези патрони, да измеря диаметъра на куршумите, в този случай да го намаля и да го презаредя в нови капсуловани гилзи и след това да го компресирам със звездичка. Скучна работа, но ловът е за живеене, а стрелбата не разбира какво мирише на „българска рулетка“.
Като цяло купих пет броя. Вкъщи отрязах ръкава - и майна. Изпада 17-грамов куршум (не можете да наречете този мъничък куршум с цялото си желание - те отиват при дива свиня с куршуми от 32 грама и повече), след което се излива смес от барут и дървени стърготини! Оказа се, че куршумът е от същия калибър.
Ще пропусна разглобяването ми с тези "експерти". Мога само да кажа, че и преди имах проблеми с този магазин, но за първи път в такъв мащаб. Възможно е, ако не да се нарани, то в най-добрия случай да остане без пистолет.
Патроните трябваше да се заемат от селяните директно на лов, въпреки че това не е прието. Но все пак взеха глигана!