История на България
По основните въпроси на революцията и двете партии (болшевики и леви социалисти-революционери) провеждат координирана политика, но левите социалисти-революционери се противопоставят на Брест-Литовския договор и след ратифицирането му се обявяват за свободни от задълженията по споразумението с болшевиките и оттеглят своите представители от Съвета на народните комисари. Те продължиха да работят в местните съвети, във Всеруския централен изпълнителен комитет, в ЧК, в много народни комисариати.
Анархистите заемат специално място в историята на гражданската война. Те бяха на левия фланг на политическите сили в България, чиято цел беше свалянето на властта на капитала и самодържавието. Техни организации съществуват в повече от 40 града на Българското царство. Техният брой се увеличава след победата на Февруарската революция и завръщането през 1917 г. от емиграция на видни дейци на анархисткото движение А. Карелин, И. Шапиро, В. Волин и др.
Анархистките организации бяха разделени на анархо-комунисти и анархо-синдикалисти, въпреки че в пресата имаше дълги дискусии за създаването на "обединен анархизъм". Но имаше процес не на обединение, а по-скоро на по-нататъшно организационно объркване и колебание. Договорът от Брест-Литовск допълнително разделя анархистите на съратници и противници на съветската власт. Някои от тях, осъзнавайки необходимостта от мерки, предприети от болшевиките за спасяване на революцията, поеха по пътя на сътрудничество със съветското правителство. Други се готвят да се бият срещу съветската власт, създавайки отряди на "черната гвардия". Във фронтовите градове Курск, Воронеж, Екатеринославъл анархистите излязоха с оръжие в ръце. В Москва зачестиха набезите в богатите имения. През пролетта на 1918г Съветското правителство провежда големи операции в Москва, Петроград, Воронеж, Вологда, Самара, Саратов, Смоленск, Тамбов и други градове за разоръжаване на анархистите. По този начин съветската власт показа, че може да говори и със сила с представители катодясно и ляво крило на анархисткия фронт.
Това обаче не винаги и не навсякъде е било лесно и просто. Често болшевиките трябваше да маневрират, да отстъпват, да правят съюзи. Ярък пример е въстаническото движение, водено от анархиста Н.И. Махно. Махновщината във формата, в която дойде до края на гражданската война, не се оформи веднага. В началото това е въстаническо движение в Украйна срещу германската окупация и хетманството. Възниква през пролетта на 1918 г. под формата на партизански чети. Ръководителят на един от тези отряди в Гуляй-Поле (Екатеринославска губерния) беше Нестор Иванович Махно. Съюзите с болшевиките на Махно и неговото политическо обкръжение се разглеждат като временни и се осъществяват по крайно непоследователен начин. Така беше и в борбата срещу Деникин, петлюровци и врангелисти. Махновските отряди обединяват разнородни елементи, включително малък процент работници. Под влиянието на анархизма махновщината е политически свободно движение. По същество това беше движение на селския дребнобуржоазен революционизъм. Именно анархисткият характер на махновското движение започна да отчуждава много селяни и особено работниците от него.
Преходът на махновщината от лагера на революцията в лагера на контрареволюцията не стана изведнъж. Родена през лятото на 1918 г., укрепнала през есента на 1918 г. и през пролетта на 1919 г. като революционно въстаническо движение на украинските селяни, водени от Махно, Махновщината се превърна в една от разновидностите на политическия бандитизъм. Пример за такава сложна политическа трансформация е идейното ръководство и практическото участие на българските анархисти, които отричат всякаква държавна власт. Самият Махно, убеден анархист с романтична биография, играе субективно сериозна роля в тази трансформация.доживотен каторжник, талантлив и смел военачалник. Махновщината ясно демонстрира прилагането на идеите на анархизма. Вместо анархия има военна диктатура на дребни селяни "батеци"; вместо абсолютна свобода – абсолютната власт на жестокото контраразузнаване; вместо стопанско строителство - грабежи и пълен икономически крах.