История на марийския пояс
Историята на коланите в многонационалната държава, каквато е България, включва културните традиции на много народи. Народните носии имат ярки черти и различен произход. Националната специфика се формира чрез исторически връзки, от чиято комбинация се ражда националната идентичност.
В миналото на българската култура няма незначителни елементи и всички народи, съществували и отминали, дават своя уникален принос в нея.
Пояса на Мари
Марийците принадлежат към народите от угро-финската група, които се характеризират както с кавказки, така и с монголоидни характеристики. Етническото развитие на марийците протича в тесен контакт със съседните народи - волжките българи, чувашите, татарите, а след присъединяването им към България през 50-те години на 16 век - българите, от които са заимствани много елементи на културата.
Мъжкото облекло на Мари се състоеше от портове, риза с форма на туника, както и панталони, кафтани, палта от овча кожа и кожено палто. Ризите са имали десен или ляв асиметричен разрез на гърдите, но се срещат и с централен разрез на гърдите.
Ризата и връхните дрехи задължително бяха вързани с колан, към който бяха окачени ножница, кожени торбички за тютюн, кремък и прах, кесия за пари и др. Към колана бяха прикрепени и талисмани. Освен различни тъкани колани, изработени от вълнени, копринени и конопени нишки, марийците използвали и кожени колани. Сватбените и празнични мъжки колани са били украсявани с мъниста, сребърни монети, а понякога и с бродерия.
Женското облекло се състоеше от риза и панталони, заимствани от мордовците в древността от техните тюркски съседи. Върху ризата беше поставен „шовир“ - платнена качулка с бродерия, както и платнена люлка с клинове или бордове. Ризите и кафтаните се носеха с колани,които били разделени на ежедневни и празнични.
Всекидневните колани с дължина 200-250 см и ширина 2-4 см се тъкаха от разноцветна вълнена, по-рядко копринена прежда. Широк колан се тъкал на стан, а тесен - на тръстика с квадратни дъски.
Дълги колани, увити около кръста два пъти. В краищата на коланите са пришити пискюли, мъниста, монети, мъниста, копчета. От Южен Сибир идва неолитната традиция за бродиране на колани с черупки от каури. Към коланите се закачали кесии за съхранение на пари, конци, игли и др. За препасване на горното облекло се използвали самотъкани вълнени пояси (пота йщо). От края на 19 век в марийската носия се появяват ярки фабрични пояси, както и в българската.
На колана жените носеха бродирани платнени висулки - тесни коланни кърпи с едно или две остриета с бродирани краища. Сред ливадните марики коланните висулки остават в сватбената обредна носия до 40-те години на 20 век.
Женската марийска носия беше богато украсена с мъниста, черупки от каури, пайети и монети. Последният замени използваните в древността метални украшения. Цялата тази украса поразително отличава марийското облекло от българската носия.
Материалът за историята на коланите е събран и обработен по поръчка на компанията Olio Rosti от доктора по история на изкуството, професор от Руския държавен хуманитарен университет В.Г. Белозерова.