История за това как един студент от Факултета по психология на Държавния университет в Санкт Петербург се отличи във Виена
Студент по психология и брат му се връщали от работа близо до Бон. Те пътували с влак до Нюрнберг и срещнали две германки, които при пристигането си в Нюрнберг по някаква причина им дали чиста сума, за да могат да пият бира в местните таверни. От Нюрнберг решават да отидат при приятел на брат му във Виенския университет. Купихме билети, но до влака имаше много време и решихме да отидем на чаша бира. Влязоха в една таверна, в друга ... Бавно стигнаха до замъка. Пияни студенти с бутилки черна бира лежаха един до друг на площада на замъка. Отидоха в една механа, където учениците купиха бира, имаше страхотна веселба. След като се присъединихме към тях, стигнахме до тяхното състояние ... Не помня как, но се събудих вече във влака. Отвън прозорците проблясваха планини, замъци и река Дунав.
Пристигайки във Виена, те се срещат с приятел на брат си и той им предлага вечерта да отидат на голям студентски сабантуй, организиран от делегация от американски студенти.
Пиенето, според техните традиции, гостите носят със себе си, всеки за себе си, но след това го пият всички заедно. Студент попита приятел на брат си колко може да се пие тук и как да се държи. Каза, че ще видим на място, но ако има ирландци или холандци, тогава алкохолът ще бъде пълен.
След като приключиха с упражнението, всички заедно отидоха в кухнята да хапнат и пийнат. Там видя брат си, който по това време разговаряше с някакъв австриец. Изведнъж един кенийец влезе в кухнята. Брадърът се обърна към нашия ученик и му каза на български: „Мразя черните, дай да му дадем един фас“. Ученикът отговорил, че не е хубаво да се прави така на купон. Поспориха още малко на тази тема, но разговорът беше прекъснат от кениец, който явно разбра, че се решава съдбата му и реши да се опознаят. След като разговаряха, те научиха, че нов познат -растафари. Тогава студент по психология настоял кениецът да постави ганджата. Към тях се приближил австриец и тримата отишли в друга стая да пушат. Отвори прозореца, пое дъх. Вратата се отвори с трясък и един човек се втурна вътре, викайки: „Скрийте тревата, полицията идва!“ Оказало се, че съседите извикали полиция, уплашени от неразбираеми звуци от апартамента, в който имало ученически запой. През цялата ваканция полицията идваше още два пъти.
След пушене наш ученик заварил брат си да спи в една от стаите. След това отиде да потърси познатия брат, който ги доведе в този апартамент, и го намери заобиколен от американци, които седяха в кръг и гледаха бутилка водка. Най-здравият от тях грабва бутилка и вика на ученика: „Какво, българино, да пием?!” Студентът отговорил: „Не, благодаря, днес вече изпих моето“, на което американецът каза, че представителите на тяхната нация могат да пият повече от българите.
Студентът промени лицето си и каза: „Е, нека опитаме!“ Като се вгледа по-внимателно в американеца, той осъзна, че той е с четиридесет килограма по-тежък и изобщо не пие много, докато самият студент съдържаше четири бири, две бутилки вино и една трета джойнт ганджа. Националната гордост обаче си каза думата и той каза: "Налейте!" Американецът наля по сто грама в две чаши, едната от които подаде на българина. В този момент студентът осъзна, че може да надпие американеца само ако пие по някакъв смел начин. Щом американецът поднесе чашата към устните си, нашият студент го спря и каза, че българите не пият така. Американецът попита как трябва да бъде. Българинът сложи чашата на лакътя си и отпи от лакътя му, без да пролее и капка. Американецът, след като се опита да повтори, изпръска цялата си фланелка. Наляха още сто грама, американецът сложи чашата на лакътя, но нашитестудентът го спря и каза, че вторият българин пие различно. Той взе чашата, постави я на дланта си и направи спираловидна осмица, и изпи съдържанието на чашата на един дъх, без да разлее и капка. Чашата на американеца падна. Наляха още стотина грама. В този момент студентът осъзнал, че тази порция ще го убие и след 10 минути животоподдържащите системи на тялото му ще бъдат изключени. Американецът погледна въпросително българския студент. Нашият герой направи следното: притисна чашата към дясното си ухо с дясната си ръка, без помощта на втората си ръка, завъртя я с колело по бузата си от ухото до устата, хвана чашата със зъби, вдигна глава, свали ръце и изпи цялото й съдържание и изплю чашата. Стъклото направи широка дъга във въздуха и падна право в ръката на ученика. По време на цялата операция българинът не е разлял нито капка водка, освен в устата си. Американецът го погледна учудено. Студентът се изправи и, произнасяйки фразата: „Когато се научите да пиете така, елате и продължете“, той се приближи спокойно до прозореца, отвори го и започна да се възхищава на панорамата на Виена, която се разкри пред него. Старинните улици бяха тясно преплетени, потопени в светлините на града. Малко в далечината Дунавът шумолеше под звуците на виенски валс. На хоризонта се отгатваха Алпите - толкова близо и толкова далеч ...
Явно и виенските кренвирши в стомаха на ученика са харесали гледката към нощния град и те са започнали неудържимо да се втурват към родината. В този момент на рамото на ученика се появи черно лице. "Глупости!" - помисли ученикът и я удари с юмрук. Халбата изчезна, крещейки нещо на кенийски...