ИСТОРИЯТА НА ЛИТЕРАТУРАТА Е ОГЛЕДАЛО НА КУЛТУРНИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НАРОДА (ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕТО НА БАШКИР
Произходът на башкирската литература започва с устното народно творчество. Древните кубаири (епос) "Урал Батир", "Акбузат" и други епични паметници, достигнали до нас, потвърждават, че още в древната епоха башкирите са имали доста развита художествена мисъл. По-нататъшното развитие на устното народно творчество, особено на епичните паметници, даде мощен тласък на развитието на писмената башкирска литература.
Башкирските литературоведи разделят историята на развитието на башкирската литература на осем основни етапа. Такава концепция за етапи е разработена през 80-те години на миналия век от група учени от Института по история, език и литература на Башкирския научен център на Уралския клон на Академията на науките на СССР. През 1990 г. под ръководството на известния башкирски литературовед Гайса Хусаинов е публикуван първият том на литературно-художественото издание „История на башкирската литература“ (общо VI тома). В началото на това издание са очертани етапите на развитие на башкирската литература.
Тази концепция за етапи в развитието на башкирската литература не е загубила своето значение и в момента. Литературната критика обаче не стои неподвижна и изисква известно уточняване и актуализиране на това понятие. Учените анализираха историята на развитието на башкирската литература, главно според съветската идеология, която се корени в идеалите на няколко поколения от ХХ век. От шестте тома на Историята на башкирската литература четири са посветени на съветския период и само два тома анализират башкирската литература от древността до 1917 г. Ето защо, приемайки етапите на развитие на башкирската литература, предложени от башкирските съветски учени, без да омаловажаваме тяхното значение за башкирската литературна критика, предлагаме да въведем някои пояснения в периодизацията на башкирската литература от висотата на 21 век.
развитиеБашкирската литература трябва да бъде разделена, както преди, на осем етапа и обозначена по следния начин.
1. Древна башкирска литература (от древни времена до XII век). Писмената литература на башкирите, подобно на много тюркски народи, произхожда от два дастана (поеми) на Орхон-Енисей от 7-8 век. Тези стихотворения са написани върху скали и отделни камъни, прославящи историята на I и II тюркски каганати, както и каганите Тунукук, Култигин и Билге. Други общи тюркски литературни произведения от 7-11 век могат да бъдат приписани на този период: „Kutadgu bilik“ от Юсуф Баласагуни, „Divanu lugat at-Turk“ от Махмуд Кашгари, „Hibat al-haqiqat“ от Ахмед Ягнуки. Това са ранните корени на поетичните традиции. Епичните произведения "Ugyzname", "Alpamysh" и други отразяват оригиналната култура на башкирския народ през първото хилядолетие на нашата ера.
2. Башкирска литература от българския период (XII - средата на XIII век). Тук развитата култура на Волжка България оказва голямо влияние върху литературата на Урал-Поволжието. Има произведения в жанра таварих, киса, дастан, ривает, хикает и др. Особено се откроява поемата „Киса-и Юсуф” от Кул Гали. "Зухра и Алдар" е башкирски поход, който отразява башкирско-българските връзки от онази епоха. "Бушман Кипчак", "Акман-Тукман" и редица други епични паметници са посветени на борбата на башкирите срещу нашествениците на Златната орда.
3. Башкирска литература от Кипчакския период (средата на 13-ти - първата половина на 16-ти век). Някои учени разделят този период на два етапа, което най-вероятно отговаря на логиката на развитието на историята и литературата. Те отнасят втората половина на 13 век и целия 14 век към кипчакския период. 15 век и първата половина на 16 век се определят като ногайски период на башкирската литература.
Тук се проследява един единствен процес ипостепенна диференциация на националната литература и общия тюркски литературен поток, особености на развитието и взаимовръзките на устната и писмената литература на башкирите, добавяне на жанрове и формиране на поетични форми.
Башкирската литература от този период е представена от произведенията на известния yyrau Khabrai, Asan-kaigy, Kaztugan, Shalgyyz, kubairs „Idukey and Muradym“, „Mergen and Mayankhylu“, rivayet „Последният от клана Сартаеви“, произведения на суфите, произведения в жанра tavarikh, qissa, gazelle, rubai и др.
Много пантюркски епични мемоари, които са класика на тюркската литература (поемите „Хусреу и Ширин” от Кутуб, „Мухаббатнаме” от Харезми, „Жумжуме Султан” от Хусам Катиб, „Гулстан бит-Турки” и „Сухейл и Гулдурсун” от Сейф Сарай и др.), Силно повлияха върху развитието на художествената мисъл на башкирите от периода на XIII-XVI век.
Башкирските сесени (разказвачи) бяха първите, които отразиха в своите произведения - кубаири - присъединяването към Русия и прославиха мъдрото историческо решение на башкирския народ. В бъдеще работата на сесенс изигра неоценима роля в развитието на цялата башкирска художествена мисъл от този период. Сесен Кубагуш, Карас Еренсе, Баик Айдар са известни не само със своите произведения, но и като мъдреци, народни философи, учители, историци и пазители на башкирското устно народно творчество.
Башкирските шежери бяха не само родословия, но и имаха формата на литературно произведение. По принцип те отразяват събитията, случили се в района на Башкир, преобръщайки исторически моменти в живота на хората, прославяйки героизма на батирите в различни жанрове от онова време. Шежере на карагайско-кипчакското племе е написано под формата на прозаичен епос, шежере на племето Усерген - в поетична форма, в стила на Кубаир, шежере на племето Ялан Бурзян - в стил на писане и др.
Неразделна част от този литературен период са tavarikh и hikeyet. Тези жанрове възникват в ранното средновековие, но тук те са пропити с местни мотиви и национална идентичност.
Сейехетнаме и хажнаме играят особена роля в развитието на художествената мисъл. Те са написани по време на пътуване из страните, главно по време на хадж до Мека или пътуване на търговци до различни страни. Първият башкирски seyekhetname, който е достигнал до нас, датира от края на 18 век. Най-обемното и значимо сейехетнаме е "Исмагил ага сейехете", написано от търговеца Исмагил, който от 1751 г. обикаля много страни в продължение на 30 години и се завръща в родината си.
Голям брой официални журналистически произведения са достигнали до нас от времето на въстанието на Пугачов. Това са манифестите и указите на Е. Пугачов, преведени на башкирски език, писмени призиви, речи и призиви на башкирския водач на въстанието Салават Юлаев за битка сред народа.
Работата на местните суфийски поети Габрахим Усман и Маул Кулуи изиграва важна роля в развитието на суфийската литература в района на Урал-Повож. Поезията на поета-импровизатор и герой на башкирския народ Салават Юлаев е най-ярката лирика на 18 век. Огромен принос за развитието на башкирската литература в края на 18 век има поетът и учен Тажетдин Ялсигул ал-Башкорди.
В този период се запазват утвърдени литературни традиции. Появата и развитието на периодичния печат, издаването на печатни книги с голям тираж, рязкото увеличаване на броя на печатниците в района на Урал-Волга повлияха значително на литературния живот в Башкортостан. Много книги и произведения, съществували преди в ръкописна версия, започнаха да се разпространяват навсякъде в печатни книги и списания, което предизвика масовоинтерес към художествената литература сред башкирското население.
Въпреки техническия скок в областта на печата, устната литература все още не е загубила популярността си сред хората. Много епични паметници, други жанрове на фолклора бяха неразделна част от художествената мисъл на башкирите. В произведенията на сенсите от първата половина на 19 век, Ишмухамет, Буранбай-Яркей и други, може да се проследи внимателно отношение към устното народно творчество - духовно и морално богатство, натрупано от векове и изкуството на словото.
В башкирската литература от 19 век такива направления като суфизъм и просветление мирно съжителстват. Произведенията на известни башкирски суфийски поети (Абделманих Каргали, Хибатула Салихова, Шамсетдин Заки) често отразяват образователни мотиви и идеи.
Просветителите и учените Салихян Кукляшев, Мирсалих Биксурин и други също допринасят за развитието на башкирската художествена мисъл от тази епоха. Много от тях са преподавали и във водещи учебни заведения в региона. Някои от техните ученици по-късно стават известни башкирски писатели и поети.
6. Башкирската литература от втората половина на 19 век (1860-1900). От втората половина на 19 век под влиянието на българската литература започват интензивно да се развиват характерните за западната литература жанрове: роман, разказ, драма, комедия и др. На съвременния етап тези жанрове са се утвърдили добре и мирно съжителстват, обогатявайки башкирската литература със славните традиции на Изтока и Запада. Следователно башкирската литература има право да се счита за много богата в това отношение.
Отличителна черта на литературата от втората половина на 19 век е формирането и развитието на метода на просветителския реализъм. Най-видните представители на просветителския реализъм са башкирският поет Мифтахетдин Акмула,Мухаметсалим Уметбаев, Риза Фахретдинов. Със своите трудове, научно-методически трудове и преподавателска дейност те навсякъде пропагандират идеята за просвещението.
През този период все още има достатъчно произведения на суфистката посока. Идеите на суфизма са особено изразени в творчеството на Гали Сукуруй, въпреки че той е написал много произведения и научни трудове с реалистичен и образователен характер.
7. Башкирската литература от началото на ХХ век (1900-1917). В центъра на башкирската литература от началото на 20 век са проблемите на формирането на критическия реализъм, проявлението на романтична тенденция, обогатяването на жанровите и стилови форми.
Тук на литературната арена излиза ново поколение поети, прозаици и драматурзи, които издигат башкирската литература на различно ниво на развитие.
Поетичните произведения на Мажит Гафури, Сафуан Якшигулов, Даут Юлти, Шайхзада Бабич влязоха в златния фонд на башкирската поезия. В прозата най-известни са разказите и разказите на Авзал Тагиров, Мажит Гафури, Закир Хади, Зия Уммати, Кабир Туйкин, Мухаметхади Сагди, Ахнаф Исянбердин, Файзи Валиев, Булат Рафики. Башкирската драматургия започва да се развива бързо. Това беше улеснено от масовия изгарящ интерес на населението към ново представление - в театралното изкуство, в резултат на което в региона се появиха многобройни полупрофесионални театрални трупи, като Ширкат, Саяр и др. Имаше остър недостиг на пиеси за тези театрални трупи, тъй като в допълнение към класическите чужди и български драми, преведени на башкирски език, бяха необходими представления с местен башкирски вкус. Пиесите "Студенти" ("Шакирди") от Авзал Тагиров, "Жертви на обществото" "Герои на Родината" от Фазил Туйкин, "Братя Галимови" от Габдеррауф Ниязбаев, "На война" от Гиляж Гумерски,„Салават Батир” от Фаткелкадир Сюлейман (Абдулкадир Инан) и други са написани на тази вълна и придобиват широка популярност сред башкирското население.
8. Башкирска литература от съветския период и най-новата литература (1918-2010). Този период е изследван от много башкирски литературни критици и са предложени различни варианти за разделяне на този етап на периоди. Най-логично е периодът да се раздели на четири периода:
- 1917-1941 г. - периодът на формиране и формиране на башкирската съветска литература;
- 1941-1957 - башкирска литература от периода на Великата отечествена война и следвоенните години;
- Башкирска литература от 60-те и 70-те години на ХХ век (1957-1980);
- Башкирска литература 1980-2010 (нова литература).
1917-1941 г Този етап включва годините на гражданската война, двадесетте и тридесетте години. В башкирската литература от 20-те и 30-те години на 20 век поезията, прозата и драматургията са представени от произведенията на най-изтъкнатите писатели на националната литература - Мажит Гафури, Даут Юлтия, Гайнан Хайри, Авзал Тагиров, Тухват Янаби, Имаи Насири, Али Карнай, Сагит Мифтахов.
1941-1957 г Втората половина на 20 век (съвременна башкирска литература) се счита за зората на башкирската литература. Башкирската литература от периода на Великата отечествена война и следвоенните години е доста трудна по отношение на развитието на художествената мисъл поради политическата ситуация в страната. На този етап прозата, поезията, драматургията, както и детската литература, критиката и литературната критика са подложени на най-строга цензура. Въпреки това литературата се развива, което потвърждава творчеството на Мухаметши Бурангулов, Рашит Нигмати, Гариф Гумер, Баязит Бикбай, Ханиф Карим, Сагит Агиш, Салих Кулибай, Кирей Мерген, Кадир Даян и др.
Башкирската литература от 60-те и 70-те години на ХХ век. Тук огромното литературно наследство се отличава преди всичко с жанрови разновидности, богатство от теми и творческия потенциал на писателите. Този период се характеризира с дълбоки промени в обществено-политическия живот на страната, в духовното обновление на личността, което се отразява в естетическото възприятие на действителността, в сложните процеси на литературното развитие. Много произведения на Хадия Давлетшина, Мустай Карим, Зайнап Биишева, Назар Наджми, Анвар Бикчентаев, Акрам Вали, Динис Исламов, Янибай Хаматов, Фарит Исянгулов, Хаким Гиляжев, Муса Гали, Ибрагим Абдулин, Нажип Асанбаев, Рами Гарипов, Рашит Назаров, Азат Абдулин и др., станаха класика на Баш кир литература и придобива известност в цялата страна.
Башкирска литература 1980-2010. Този период се характеризира с големи промени в социалния и духовния живот на хората, по-нататъшно обогатяване на националната култура, в същото време - преоценка на духовните ценности и, в резултат на преходния период, възраждане на тенденциите на критичния реализъм. След годините на перестройката и след нея бързо се развиват прозата, поезията, драматургията, литературната критика и критиката. На съвременния етап творчеството на Ахияр Хакимов, Булат Рафиков, Рашит Султангареев, Нугман Мусин, Катиба Кинзябулатова, Гулфия Юнусова, Равил Бикбай, Наил Гайтбай, Флорида Буляков и много други са допринесли за развитието на башкирската литература.
Рецензенти:
Хасанов Р.Ф., доктор на филологическите науки, професор в катедрата по българска и чужда филология, Бирски филиал на Башкирския държавен университет, Бирск;
Айтов В. Ф., доктор на филологическите науки, професор в катедрата по българска и чужда филология, Бирски клон на Башкирската държаваУниверситет, Бирск.