Историята на Rogue Cat
Живели едно време в един двор котка, коза и овен. Заживяха заедно: куп сено и това наполовина; и ако вилата е отстрани, тогава една котка Васка. Той е такъв крадец и разбойник: където нещо лежи лошо, той гледа там. Тук идва котешко мъркане, сиво чело; плаче толкова жално. Питат котка коза и овен: - Котка-котка, сив пубис! Какво плачеш, скачаш на три крака? Вася им отговаря: — Как да не плача! Една жена ме бие, бие ме; тя си откъсна ушите, счупи си краката и дори ми сложи примка. — И защо те сполетя такава беда? - питат козата и овена. — Е-е-е! За случайно близане на заквасена сметана. - Поднесете на крадеца и брашно, - казва козата, - не крадете сметана! Тук котката пак плаче: - Жената ме бие, бие ме; победи - тя каза: зет ми ще дойде при мен, откъде ще взема заквасена сметана? Неволно ще трябва да се заколят козел и овен. Тук изреваха козел и овен: — Ах, коте сиво, тъпото ти чело! Защо ни съсипа? Те започнаха да съдят и решават как да се отърват от голямото нещастие (избягват. Ред.) - и решиха точно там: и тримата да избягат. Те чакаха, тъй като домакинята не затвори портата и си тръгна.
Котка, козел и овен тичаха дълго през долините, през планините, през рохкавите пясъци; кацна и реши да пренощува на окосена поляна; и на тази поляна има купи сено, които са градове.
Нощта беше тъмна, студена: откъде да вземем огън? А мъркащата котка вече извадила брезовата кора, увила рогата на козела и му заповядала да си удари челата с овена. Сблъскаха се козел и овен, от очите им паднаха искри: брезовата кора пламна.
- Добре - каза сивата котка - сега да се стоплим! - Да, без да се замисли, той запали цял куп сено.
Преди да имат време да се стоплят добре, неканен гост им се оплаквачовечец-серячок, Михайло Потапич Топтыгин.
„Пуснете ме, казва, братя, да се стопля и да си почина; нещо не ми върви.
- Добре дошъл, човече! - казва котката. - От къде отиваш?
„Отидох при пчеларя – казва мечката – да посетя пчелите, но се сбих със селяните, затова се престорих на болен.
Така всички започнаха да прекарват нощта заедно: коза и овен край огъня, мъркане се покатери на купата сено, а мечката се сгуши под купата сено.
Мечката заспа; козата и овенът дремят; едно мъркане не спи и всичко вижда. И вижда: има седем сиви вълка, един бял - и право към огъня.
- Фу-фу! Какъв народ! - казва белият вълк на козела и овена. Да опитаме силата.
Тук блееха от страх козел и овен; и котката, със сиво чело, поведе следната реч:
- О, ти, бял вълк, принцът над вълците! Не ядосвайте нашия старейшина: той, Господи, помилуй, е ядосан! Как се разминава не е добре за никого. Ал не му виждаш брадата: в нея е цялата сила; бие всички животни с брада, само сваля кожата с рогата си. По-добре е да дойдете и да попитате с чест: искаме да играем с малкия ви брат, който спи под купа сено.
Вълците на тази коза се поклониха; заобиколен Миша и, добре, да флиртува. Тук Миша закопча, закрепи и колко стига за всяка лапа на вълк, така че пееха Лазар (оплака се от съдбата. - Ред.). Едва живи се измъкнаха вълците изпод купата сено и, подпряли опашки, - Бог да те благослови!
Козата и овенът, докато мечката се справяше с вълците, вдигнаха мъркането на гърба си и побързаха да се приберат: „Стига, казват, без да влачат, ще направим още такова нещастие.“
Радвали се, радвали се старецът и старицата, че козата и овенът се върнали у дома; и мъркащата котка също беше изтръгната за измама.