Историята за това как моята шофьорска книжка беше незаконно отнета в Абхазия - Полезни съвети, тестове
Но всичко това не ми беше достатъчно. Обвиниха ме за изпреварване отдясно - нарушение, което 10 месеца по принцип отсъстваше в правилата за движение в България. Този факт предизвика у мен искрено възмущение. Стандартно ме помолиха да седна в колата на ченгето. Беше очукано БМВ с абхазки табели без ченгеджийски белези (Бумърите по принцип са любимата кола на местните готини момчета). В колата гореспоменатият капитан небрежно ми нарисува схема, от която следваше, че грубо изпреварвам колата почти отстрани на пътя, въпреки че имаше доста висок уличен бордюр по ръба на пътя и не би ми хрумнало да се забивам в него. След като начерта схема, той грубо обобщи - ВИНОВЕН! Може би е чакал да му предложа агне в лист хартия, но е разбрал, че нямам намерение да му предлагам нищо. Между другото, може би съм тъп, но никога не ми е намеквано изрично да давам подкуп. Имах много възражения срещу неговото законотворчество, но в най-груба форма той не ме остави да кажа нито дума, просто не ме помоли да млъкна. Смисълът беше: „Кой си ти, че да ми казваш нещо? Нямам време да говоря с теб. Мръсник такъв, наруши правилата и ще отговаряш!”. Не преувеличавам! Буквално не ми позволиха да си отворя устата!
След това самообладанието ми леко се промени и вече не тихият ми глас стана по-висок. Забелязах, че тъй като съм обвинен в престъпление, имам право да давам обяснения, на което отново получих отговор, че той няма ни най-малко желание да се пазари с мен. По-нататъшните ми опити да вразумя човека не доведоха до нищо, а само го ядосаха. Какво има да се аргументира, той буквално не ме остави да кажа! Намекнах какво да взема и меря с ролеткаширочината на пътя, а след това преценява нарушението. „Да, нямам какво друго да правя!“, отвърна грубо капитанът. Високият ми глас и възмущението ми от незаконосъобразността на задържането ми доведоха само до това той да ме обвини в грубо отношение към длъжностно лице. Резонно забелязах, че не му казах нито една груба дума, а само с леко повишен тон. „Да, ако ми казахте нещо ТАКОВА, вече преминавайки към „ВИЕ“, този капитан започна да ме заплашва с мен, тогава той отдавна щеше да лежи с лице, заровено в асфалта.
Отдавна не бях виждал такова безгранично отношение от страна на пътните полицаи. На висок глас поисках да бъде съставен протокол за административно нарушение, като планирах да впиша много интересни факти там. По пътя на висок глас казах "много ви благодаря" за прехваленото абхазко гостоприемство. Точно така и каза: "Много ви благодаря за абхазкото гостоприемство"! Тази моя изпусната фраза едва не подлуди капитана. Вече почти без смущение в израза, той ми каза да си държа устата затворена и да не споменавам абхазкото гостоприемство, ако нямам представа за него, иначе сега ще срещна друг полицейски началник в бика. - Заплашваш ли ме? - попитах го. Каква причина имаш да ме заплашваш с бик? Държа се грубо, нарушавам ли обществения ред, хвърлям ли юмруци по инспекторите? Просто искам да подредя обвиненията, които отправяте срещу мен!
Този капитан, по пътя, осъзна, че съм проблемен „клиент“ и бързо загуби интерес към мен. Той взе един млад сержант и му каза, че ще ми състави протокол, а самият той се зае с други „случаи“, тъй като по време на този разговор пътните полицаи спряха още две коли с българи и се опитаха на някого (съдейки по откъслечните фрази) да припишат състоянието на алкохолно опиянение.
Джуниърсержантът очевидно го мързеше да пише документи, но той твърдо се зае с процедурата. Докато той попълваше графите на протокола, попитах другите ченгета, които стояха наблизо - къде точно на пътя е мястото, където уж съм нарушил правилата за движение. Един дебел, дебеличък пътен полицай лениво ми показа - там, под онзи фенер. И като цяло, те имат крайпътен път, маркиран с линия, и аз влязох в него, заобикаляйки количка. Нямаше линия по пътя. Къде е линията - питах, не я виждам? (Вижте снимката, на това място няма линии, маркиращи пътя, въпреки че наистина го има на километър по-надолу!) Обезсърчителният отговор на ченгето беше изтрит. Тогава разбрах безсмислието да общувам с тези глупави представители на абхазката пътна полиция.
Абхазски протокол и временно свидетелство за управление, лицева част.
Тогава сержантът започна да ми задава въпроси за мястото ми на пребиваване и други бла-бла-бла. Изненадващо, той беше много по-възпитан от грубите началници на своя капитан. Личеше си, че той всъщност не искаше да пише и просто изпълни заповедта. Докато вървеше това шоу, жена ми и приятелите стояха отстрани на пътя и наблюдаваха какво се случва. Но никой не пожела да се намеси, явно са се уплашили, а и нямаше смисъл да се намесват.
Протоколът беше попълнен и ми беше предложен за подпис. Казах, че искам да напиша моята версия на случилото се в него. Опа! Сержантът не очакваше такъв обрат, затова не ми даде протокола, а се затътри зад началството. Желанието ми беше прието без ентусиазъм, но след кратка консултация помежду ми на абхазки език ми беше разрешено да пиша в протокола (с устно предупреждение - да пиша кратко и стегнато)!
Сержантът изсумтя, а аз се опитах да впиша в протокола свидетели от моя страна. Веднага ми взеха протокола с обяснение, че не мога да направя това, онова втази колонаСАМО ЧЕНГЕТА могат да въвеждат своите свидетели (три пъти Ха-Ха-Ха!). Тогава поисках да допълня обясненията и успях да изтълкувам в протокола: лейтенантът НЕ ДАВА да впиша свидетелите му в протокола, след което се подписах. Не ми дадоха повече нито протокол, нито копие от него. В интерес на истината правата не са върнати.
Зададох резонен въпрос на какво основание ми отнеха книжката? Дори нарушението, за което съм обвинен, не е основание за тяхното оттегляне. Набутаха ми под носа изтърканофотокопие на лист хартия със заповедта на местния абхазки вожд, в която се говори за отнемане на права във връзка свсяко нарушение за осигуряване на плащането на глоба, т.е. правата са взети като залог. На листчето не се споменаваше датата на издаване на тази заповед. Беше безполезно да се спори. Допълнително ми добавиха - "Ще дойдете утре за правата в КАТ." На въпроса - в кой КАТ и къде се намира? - получи се грубият отговор на капитана: "Нищо, ти си умен, сам ще го намериш." След това ми връчиха разписка от протокола, която е временна шофьорска книжка за абхазци, и ме пуснаха от четирите страни.
И на мен ми направи впечатление фразата, изпусната от лейтенанта, докато пишех обясненията в протокола. „Напразно се държите така, само влошавате всичко! Ние не се държим така в Кавказ." Как водят? Попитах. Не по законите, а по понятията ли живеете в Кавказ? „Ако не ви харесва, не идвайте при нас с колите си. И като цяло - ще почивате ли тук дълго време? Отидох 3 седмици, но сега не знам - отговорих честно. Следващият отговор на лейтенанта беше финалният акорд на цялата тази акция! Той каза: „Ето моят съвет към вас. С такова отношение към живота, елате утре за правата в КАТ и след това си тръгвайте. Тук няма да се чувстваш добре."Не разбрах дали беше заплаха или наистина "съвет", но смисълът беше следният - махай се оттук!
Временна шофьорска книжка в Абхазия, обратна страна.
Имайте предвид, че това, което ще кажа сега, не са мои думи, а думи на местни жители, обикновени скромни хора, които сами са уплашени от собствената си сила. Така буквално ми беше казано следното: „Не се намесвай! Започваш да помпаш права, стигаш до големите шефове, може и да реагират, но наказаните после ще ти отмъстят. Колата ви е нова, те могат да организират инцидент с някаква автомивка или просто ще развалят колата, ще победят прозорците. И те също могат да запълнят лицето. И това е най-безобидното, като се има предвид, че почти всеки в Абхазия има огнестрелно оръжие. И въпреки че смятах тези предупреждения за твърде неправдоподобни, в тях все пак имаше логика.
След като проучих Кодекса за административните нарушения на Абхазия и правилата за движение в България, се убедих, че съм прав, а също така разбрах, че според местните закони ме грози глоба от 1800 рубли. На сутринта, все още неуспокояващи се и почти не спящи, жена ми и аз отидохме в КАТ в Гагра, надявайки се, че ще можем да говорим с шефа и той ще бъде по-разумен от този груб капитан. Освен това написах членовете от правилата за движение, които можех да позова като доказателство за моята невинност. По пътя намерихме мястото, където ни спряха ченгетата вчера и го снимахме от всички ъгли (всички снимки са направени на мястото на предполагаемото нарушение на следващата сутрин). Ако бяхме в Абхазия за първи път, просто нямаше да можем да го намерим (през нощта и дори в състояние на стрес всичко изглежда различно), но тъй като сме пътували по този път повече от веднъж, лесно успяхме.
Стигнахме до КАТ. Обърнахме се към дежурния инспектор, който седеше с купчина шофьорски книжки (сякаш не бяхме единствените). При дежурнияедно младо момиче седна и го погледна. Инспекторът беше млад и възпитан, флиртуваше с момичето с удоволствие, след което й даде книжката без да глоби и след като й се скара, накрая я пусна да си ходи на мира. Обърнах се към него и за момент ми се стори, че посегна към касова бележка, за да ми напише глоба. Може би всичко щеше да струва минимум 600 рубли, но аз му казах, че не се смятам за виновен и искам да видя шефа. Военнослужещият отиде при командира на батальона, след което помоли да изчака. Стигнахме до шефа за 15 мин. Шефът беше от хората от старата школа. Беше на 50-55 години. Съжалявам, че не записах името и длъжността му. Дали командир на батальон, чувства се зам. Шефът беше учтив и външно доста нормален човек. Обясних му ситуацията, позовах се на членовете от правилата за движение по пътищата на България, като той ме увери, че техните правила са напълно съобразени с правилата за движение по пътищата на България.
Прочетете още: Страници --->> 1 2 3 4
Раздели: Автомобили, Антимаркетинг, Пътуване Етикети: Абхазия, беззаконие, шофьорска книжка, КАТ, гостоприемство, почивка, ваканция