Иван Бунин за България, българина и любовта

българия

Щастие

- Три неща правят човека щастлив: любовта, интересната работа и възможността да пътуваш...

- Ако човек не е загубил способността да чака щастието, той е щастлив. Това е щастието.

„Човешкото щастие се състои в това да не искаш нищо за себе си. Душата се успокоява и започва да намира доброто там, където изобщо не го е очаквала.

Виждам, чувам, радвам се. Всичко е в мен.

- Ако нямах ръце и крака и можех само да седя на пейка и да гледам залязващото слънце, тогава щях да съм доволен от това. Всичко, от което се нуждаете, е да виждате и дишате. Нищо не доставя такова удоволствие като боята ...

За любовта

Суетата избира, истинската любов не избира.

- Когато обичаш някого, никой няма да те принуди да вярваш, че този, когото обичаш, не може да те обича.

Който се жени по любов, има добри нощи и лоши дни.

За жените

- Жената много прилича на мъжа и живее до него.

„Има… женски души, които вечно тънат в някаква тъжна жажда за любов и които никога не обичат никого поради това.

- Красивата жена трябва да заема второто стъпало; първият принадлежи на прекрасна жена. Това става господарка на сърцето ни: преди да сме си дали сметка за това, сърцето ни става роб на любовта завинаги...

„Жените никога не са толкова силни, колкото когато се въоръжат със слабост.

За живота и смъртта

Животът на човека се изразява в отношението на крайното към безкрайното.

„Като цяло трябва да сме много виновни за всичко един пред друг. Но само когато сте разделени го усещате. Тогава – колко още години от тези години ни остават заедно? Ако все още ги има тези лета, значи всички са останаливсе по-малко. И така, какво следва? Да отидем на гробовете! Толкова много боли, чувствата са толкова остри, всички мисли и спомени са толкова остри! Колко сме глупави! Колко спокойно! И необходима ли е наистина тази болка, за да оценим живота?

Каква радост е да съществуваш! Само да видя, поне да видя само този дим и тази светлина.

- Минават блажени часове и е необходимо, необходимо е ... да запазим поне по някакъв начин и поне нещо, тоест да се противопоставим на смъртта, цъфтежа на дивата роза.

— Защо от детството човек се влече към далечината, широчината, дълбочината, височината, непознатото, опасното, където можеш да залюлееш живота си, дори да го загубиш за нещо или за някого? Би ли било възможно това, ако нашият дял беше само това, което е, „това, което Бог е дал“, само земята, този единствен живот? Бог очевидно ни е дал много повече.

За България и българското

- Каква стара българска болест е това, тази отпадналост, тази досада, тази разглезеност - вечната надежда, че ще дойде някаква жаба с вълшебен пръстен и ще направи всичко вместо вас: само трябва да излезете на верандата и да хвърлите пръстена от ръка на ръка.

- Има два типа хора. В единия преобладава Рус, в другия - Чуд, Меря. Но и в двете има ужасна променливост на настроенията, външния вид, "клатенето".

„Самите хора си казаха: „От нас, като от дърво, сме и клуб, и икона“, в зависимост от обстоятелствата, кой обработва това дърво: Сергий Радонежски или Емелка Пугачов.

— Ах, тази вечна българска нужда от почивка. как ни влече към непрестанно пиянство, към пиянство, колко скучно ни е ежедневието и планираната работа!

- Нашите деца, внуци дори няма да могат да си представят България, в която някога (тоест вчера) сме живели, която не сме оценили, не сме разбрали - цялата тази мощ, сложност, богатство,щастие.

- Има нещо много специално в топлите и светли нощи на българските окръжни градове в края на лятото. Какъв свят, какъв просперитет!

За революцията

- . Злобата, кръвожадността и най-дивият произвол на Сатаната на Каин се издигнаха върху България именно в онези дни, когато бяха провъзгласени братството, равенството и свободата. След това веднага дойде лудост, остра лудост.

„Революции не се правят с бели ръкавици. Защо да се възмущавате, че се правят контрареволюции с железни юмруци?

„Най-свещената от титлите, титлата човек, е опозорена както винаги. Българският народ също е опозорен – а какво щеше да е, къде щяхме да си гледаме очите, ако ги нямаше “ледените походи”!